Решение № 10767 от 08.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72575/2024
- Вид
- Решение № 10767
- Подписан
- 08.06.2025
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 10767 гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110172575 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание по: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г., сключен между ищеца и ответното дружество, евентуално съединен с 2/ осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 2852,93 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът С. И. Н. твърди, че на 09.08.2019 г. сключила с ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г.
Посочва, че едната страна по договора е търговец, а другата страна е потребител, който усвоява кредита за цели извън своята професионална и търговска дейност. По силата на договора на кредитополучателя била предоставена в заем парична сума в размер на 4400 лв., от която кредитополучателят е усвоил сума в размер на 2861 лв., а със сумата от 1538 лв. е рефинансиран предходен договор за потребителски кредит № **********/02.05.2019 г. срещу задължение на кредитополучателя да върне на кредитодателя сума в общ размер на 11 918,73 лв. на 48 месечни вноски, в която се включва: общ размер на застрахователната премия: 1407,86 лв., от които 696,96 лв. застраховка „Банк комбо живот" и 710,96 лв. застраховка „Банк комбо безработица“, еднократна такса за оценка на риска в размер на 969,94 лв. В чл. 9.1 от договора е описан ГЛП 33,67 %, а в чл. 10 е посочен ГПР 49,09 %. Твърди, че е погасила изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатила суми в следните размери на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както следва: на 18.09.2019 г. е заплатил сумата от 244,94 лв., на 29.11.2019 г. – сумата от 250 лв., на 04.02.2020 г. – сумата от 249,99 лв., на 05.03.2020 г. – сума в размер на 250 лв., а след това е сключила нов договор за потребителски кредит № 7001169374/09.03.2020 г., с който е рефинансирала (погасила) 1 задълженията по процесния договор за потребителски кредит на 09.03.2020 г. в 11:25 ч., като е погасила сума в размер на 6253,00 лв. Въз основа на посоченото твърди, че е заплатила сума в общ размер на 7 252,93 лв. по процесния договор за кредит на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Оспорва сключения договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г. като нищожен поради противоречие на закона, тъй като посоченият размер на ГПР не съответства на действително приложения по договора. Твърди, че в договора е посочена общата стойност на кредита в размер 6504,80 лв., а при сумиране на всички погасителни вноски кредитополучателят трябва да върне сума в размер на 11918,73 лв. Посочва, че разликата между двете суми се получава от това, че при изчисляване на ГПР не са включени застрахователните премии в общ размер на 1407,86 лв., както и еднократната такса за оценка на риска в размер на 969,94 лв., а също така поддържа, че посочените разходи следва да се включат при изчисляване на ГПР. Твърди, че в процесния случай може да се направи обосновано предположение, че тези услуги не са включени в ГПР и при тяхното включване ГПР би надхвърлил законово определения петкратен размер на законната лихва – 50%, предвид което целият договор за потребителски кредит следва да се обяви за нищожен поради противоречие на специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнително, излага доводи, че клауза за заплащане на такса – еднократна такса за оценка на риска в размер от 969,94 лв., която подлежи на възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага доводи, че разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя било да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Предвид твърдяната нищожност на договора за кредит, се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, в която се регламентира, че при обявяване на договора за кредит за нищожен потребителят следва да върне само чистата му стойност, т.е. сума в размер на предоставената в заем сума (главницата по кредита), като всички заплатени такси, разноски, лихви и комисионни са недължими. Твърди, че общо заплатената сума по договора е 7252,93 лв., а размерът на главницата е 4400,00 лв., като разликата между двете суми от 2852,93 лв. се явява платена без валидно правно основание и подлежи на връщане от ответника. Въз основа на посоченото моли съдът да обяви договор за потребителски кредит №7001023971/09.08.2019 г. за нищожен поради противоречие на закона и моли при уважаване на иска да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2852,93 лв. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че в процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР от 49,09 % и общо дължима сума по кредита 11918,73 лв.
Посочва, че в ГПР не следва да се включват застрахователните премии за застраховки към договора за кредит, тъй като посочените услуги са незадължителни, потребителят е знаел това при сключване на договора и изрично се е съгласил да сключи допълнителен договор за застраховка. Посочва, че за несключване на договора за застраховка към кредита или за предсрочно прекратяване на договора за застраховка не е предвидена никаква санкция в договора за кредит (увеличен размер на лихвата, заплащане на неустойка, предсрочна изискуемост или нещо подобно). Поради това посочва, че застрахователните премии не са взети предвид при изчисляване на ГПР.
Оспорва твърденията, че таксата за оценка на риска е свързана с управление и усвояване на кредита, като посочва, че таксата е начислена еднократно преди 2 сключване на договора и след това за удобство на потребителя е разсрочена с падежни дати на погасителните вноски по кредита. Посочва, че таксата за оценка на риска е в размер на 696,94 лв. и е включена при изчисляване на ГПР по кредита. Посочва, че ищцата е погасила по процесния кредит суми в общ размер на 7 749,29 лв., от които 6 504,80 лв. – главница, 1237,03 лв. – договорна лихва и 6,27 лв. – наказателна лихва.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: 1) между С. И. Н. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 4400,00 лв. и с уговорен ГПР в договора в размер на 49,09 %; 2) кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер на 11 918,79 лв., в която се включва: общ размер на застрахователна премия: 1407,86 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 696,96 лв.; 3) ищецът е заплатил на ответника за погасяване на кредита № 7001023971/09.08.2019 г. сума в общ размер на 7 749,29 лв.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Същите се установяват и от приетия по делото договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ведно с информация за застрахователна програма „Защита живот безработица/хоспитализация“.
По силата на сключения договор кредитодателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 4400,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 15.08.2023 г. Общо дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 11 918,73 лева, която съгласно погасителния план следва да бъде върната на 48 вноски, от които 47 вноски в размер на 248,30 лева и една вноска в размер на 248,63 лева. Уговореният ГПР бил в размер на 49,09 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 33,67 %. Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.
Приети в производството са и 5 броя разписки за заплатени от ищеца суми по договора за потребителски кредит както следва: разписка от 18.09.2019 г. за сумата от 244,94 лв.; от 29.11.2019 г. за сумата от 250,00 лв.; от 04.02.2020 г. за сумата от 249,99 лв.; от 05.03.2020 г. за сума в размер на 250,00 лв.; от 09.03.2020 г. за сума в размер на 1040.00 лв.
Други относими писмени доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г., както и че в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния ГПР по договора за 3 кредит.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и банка – търговец по смисъла на § 13, т.
2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит № 7001023971/09.08.2019 г. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ общият размер на кредит възлиза на 6504,80 лв., в която сума са включени размерът на кредита – 4400,00 лв.; общ размер на застрахователната премия: 1407,86 лв., от които 696,96 лв. застраховка „Банк комбо живот" и 710,96 лв. застраховка „Банк комбо безработица“, както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 696,94 лв. Отразено е, че еднократната такса за оценка на риска е дължима в деня на подписване на договора за кредит, като се кредитира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 6 срокът на договора е до 15.08.2023 г. Съгласно чл.
Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9818d931-82c0-4203-87fb-7b68cd035131