Решение № 135 от 20.01.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 135

Кърджали, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ канд № 20257120600599 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Титекс” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], представлявано от управителя Р. П. И., подадена чрез адвокат Т. Г. Б. от АК - [област], с посочен адрес за призоваване: [населено място], [улица], против Решение №135 от 31.08.2025 год., постановено по АНД №291/2025 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е изменено наказателно постановление №09-2500055 от 20.03.2025 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, като е намален размерът на наложената имуществената санкция от 300 лева, на 100 лева, за извършено нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.

Касаторът заявява, че не е доволен от посоченото решение на Районен съд – Кърджали, поради което го обжалва изцяло в срок, като счита, че същото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излага съображения за това, като най-напред твърди, че изводът на районния съд за извършено от „Титекс” ЕООД, на 06.02.2025 год., нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда, е в противоречие с приложимия закон и не се подкрепя от доказателствата по делото, а освен това, решението е постановено и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът пропуснал служебно да установи непълнота на административнонаказателната преписка. Касаторът сочи, че е санкциониран с оспореното НП за нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, като в процесния случай, приложението на чл.403а, ал.1 от КТ се свързвало не с непредставена заповед за полагане на извънреден труд, а с липсата на заповед за удължено работно време в обекта на контрол към момента на проверката.

На следващо място касаторът оспорва извода в решението, че дружеството е било правилно санкционирано, тъй като не държало на разположение на контролните органи в обекта издадената от него, на 04.02.2025 год., заповед за промяна на работното време, като в тази връзка сочи, че в момента на проверката в обекта е било установено сумирано изчисляване на работно време, в който случай не се изисквало заповед за промяна на работното време. Счита, че от една страна проверяващите органи незаконосъобразно изискали от него, в качеството му на работодател, заповед за промяна/удължаване на работното време по производствена необходимост за датата 06.02.2025 год., а от друга, незаконосъобразно приели, че на обекта не се представяли документи, свързани с разпределението на работното време, както и че не била представена нито заповед за промяна/удължаване на работното време, нито такава за въведено сумирано изчисляване на работното време. Заявява, че това е така, тъй като на обекта по време на проверката са били на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, представени по-късно и при проверката по документи, а и защото чл.403а, ал.1 от КТ изисквал да се държат от работодателя и да се представят при проверка именно тези графици, а не заповедта за въведено сумирано изчисляване на работното време. Според дружеството-касатор, на практика същото е държало на разположение, в деня на процесната проверка, изискуемите за случая документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а именно: поименни графици за работа за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време.

Касаторът счита на следващо място, че съдът незаконосъобразно е приел, че при него не се установявало сумирано изчисляване на работното време, което следвало да стане със заповед на работодателя. Сочи, че сумираното изчисляване не се установява само със заповед на работодателя, но и с поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, които следва да се държат в обекта на разположение на контролните органи и че в случая, такива графици е имало в обекта в деня на проверката, а заповедта е била представена при проверката по писмени документи, за което свидетелствал описът на представените документи, като отделен бил въпросът, че преписката е била представена непълна в съда и точно въпросната заповед не е била приложена. Твърди, че в обекта на проверка, в качеството си на работодател, дружеството е въвело сумирано изчисляване на работното време и че в този смисъл били писмените обяснения на неговия управител - Р. И., която изрично посочила още в деня на проверката, че в обекта се работи на сумирано работно време, а също и свидетелските показания на М. А., които районният съд не е обсъдил в тази връзка, поради което и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото тези показания относно факта на сумираното изчисляване на работното време не били изолирани, а се подкрепяли и от наличните в обекта и представени по-късно по делото поименни графици за работа, както и Правилника за вътрешния трудов ред, където в раздел V, т.3, изрично била предвидена възможност работодателят да въвежда и друг режим на работа, в т.ч. и сумираното изчисляване на работното време. Касаторът излага доводи и аргументи, че въвеждането на сумираното изчисляване на работното време не водило до удължаване на работното време по смисъла на чл.136а от КТ, като в тази връзка счита, че незаконосъобразно бил санкциониран за непредставяне на заповед за удължаване на работното време, както и че в случая, освен, че било въведено сумирано изчисляване на работното време, не са били налице предпоставките на чл.136а от КТ за издаване на така изисканата заповед, доколкото нямало данни за издадена от работодателя писмена заповед за удължаване на работното време през едни работни дни и съответното му намаляване през други, нито данни за проведена предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите.

Касаторът отново заявява в жалбата, че в деня на проверката - 06.02.2025 год., дружеството е държало на разположение изискуемите за случая документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на работа, а именно: поименни графици за работа за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време и че в тази връзка били свидетелските показания на св. М. А., които моли да бъдат кредитирани от съда като достоверни, логични и последователни. Твърди, че щом в деня на проверката от работодателя било установено сумирано изчисляване на работното време, за което същия държал на разположение на контролните органи поименни графици за работа, които били в проверявания обект, залепени на стената така, че всеки можел да ги види, следователно липсвало нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, както и че цитираната разпоредба изисквала да се държат от работодателя и да се представят при проверка именно тези графици, а не заповедта за въведено сумирано изчисляване на работното време. Твърди също, че въпросните графици били представени и при проверката по документи, фигурират в описа с документи по преписката, като били представени от ответника и в последното съдебно заседание по делото, поради което счита, че дружеството не е нарушило, а напротив, съобразило е поведението си с изискванията на чл.403а, ал.1 от КТ.

Касаторът намира също така, че при постановяване на оспореното решение били допуснати редица нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на служебното начало, нарушение на правилата за доказателствена тежест, нарушение правото на защита на жалбоподателя, като не били кредитирани и обсъдени ангажираните от него писмени и гласни доказателства. Касаторът твърди, че още при проверката от негова страна била представена заповед за сумирано изчисляване на работното време, наред със заповед за удължено работно време и че в т.7 от описа с представените документи били посочени 2 броя заповеди, а по преписката фигурирала само една, а именно - заповедта за удължено работно време. Така, според касатора, административнонаказателната преписка е останала непълна, тъй като към нея не била приложена втората представена от него заповед, а именно - Заповед №02 от 03.02.2025 год., издадена от управителя на дружеството, на основание чл.142, ал.2 от КТ, за сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка сочи, че съдът имал служебно задължение да следи за пълнотата на преписката и в нарушение на това процесуално задължение, районния съд не е установил липсата на втората представена заповед за сумирано изчисляване на работното време и като резултат е извел неправилен извод, че в санкционираното дружество не е имало въведено сумирано изчисляване на работното време, установено със заповед на работодателя, като според касатора нарушението е съществено, защото нарушавало правото му на защита, както и че е довело до вероятна неправилност на оспореното решение, тъй като ако съдът бил установил тази липса и ако бил задължил административнонаказващия орган да представи по делото и втората заповед, то вероятно нямало да реши, че в дружеството не е било въведено сумирано изчисляване на работното време. Изложен е довод, че посоченото нарушаване принципа на служебното начало и неправилно прилагане правилата на доказателствената тежест опорочавали обжалваното решение и че предвид това районния съд неправилно е приел, че в случая нарушението е доказано и правилно е ангажирана отговорността на дружеството с процесното НП.

С оглед на изложеното, с жалбата касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което Решение №135 от 31.08.2025 год., постановено по АНД №291/2025 год. по описа на Районен съд - Кърджали и наказателно постановление №09-2500055 от 20.03.2024 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали да бъдат отменени. Моли също така, да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Към жалбата, на основание чл.219, ал.1 от АПК, представя и моли да се приеме писмено доказателство, а именно - Заповед №02 от 03.02.2025 год., издадена от управителя на „Титекс“ ЕООД, на основание чл.142, ал.2 от КТ, за установяване на сумирано изчисляване на работно време.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – „Титекс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адвокат Т. Б. от АК - [област], преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения. В становището твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на същото. Заявява, че поддържа доказателственото искане, предявено и мотивирано с касационната жалбата, за приемане като доказателство по делото приложеното към нея Заповед №2 от 03.02.2025 год., издадена от управителя на „Титекс“ ЕООД, за сумирано изчисляване на работното време. В писменото становище отново моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №135 от 31.08.2025 год., постановено по АНД №291/2025 год. по описа на Районен съд - Кърджали и наказателно постановление №09-2500055 от 20.03.2025 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, както и моли да бъдат присъдени в полза на дружеството-касатор направените в настоящото производство разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила атакуваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и обосновано. Моли също така, с оглед изхода на спора, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – град София, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.