Решение № 54 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20251001000925 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .

С решение от 06.08.2025 г. по т.дело № 23/24 г. Окръжен съд Монтана е осъдил Община Вършец , ЕИК 000320655,представлявана от кмета И. Л. да заплати на „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 131521924 , представлявано от управителя С.

Т. З. сумата 57 677, 40 лева с ДДС , представляващи неплатена част от възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка на обект: Палеопарк, огради и информационен център с експозиционна площ", и фактура № 0000000903/23.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /04.09.2024г./ до окончателното изплащане, сумата 18 185 лева с ДДС , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 57 677, 40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) - главница, начислена за периода от 20.01.2022 г. / датата на забавата / до 04.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда , като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв 18 617, 72 лева с ДДС , като неоснователен. Отхвърлил е иска, предявен от „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК 131521924 срещу Община Вършец правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1 973,39 лева , представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 263 118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и осемнадесет лева и тридесет стотинки) ,представляващи част от окончателно възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ Палеопарк, ограда и информационен център с 1 експозиционна площ и Фактура № 0000000903/23.11.2021 г., за периода от 24.12.2021г. датата на забавата /датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г./ до 19.01.2022г. , като неоснователен. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 9 625,70 лева, съразмерно с уважената част от исковете и ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 318 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Община Вършец, който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда за наличие на непреодолима сила по смисъла на пар. 2 т. 27 от ДР на ЗОП.

Излага, че разпоредбата въвежда легална дефиниция на понятието „непредвидени обстоятелства “, които са предмет на изрична законова регламентация в две конкретни разпоредби на ЗОП - чл. 116 ал. 1 т. 2, предвиждаща правила за изменение на договор за обществена поръчка и чл. 164 ал.1 т.11 регламентираща възможност за сключване на договор без провеждане на процедура по обществена поръчка. Излага, че горните две разпоредби са напълно неприложими към процесните отношения, поради което съдът неправилно е отъждествил понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на легалната дефиниция на ЗОП с понятието „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306 от ТЗ, които не са идентични. Сочи, че позовавайки се на Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което в страната е въведено извънредно положение за периода от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020 г. съдът не е съобразил обстоятелството, че процесният договор е подписан на 24.02.202 г., но съгласно клаузата на чл. 4 ал. 3 от същия, срокът за изпълнение на възложените СМР е започнал да тече от датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия на строежа - 18.08.2020 г. - в периода след датата прекратяване на обявеното извънредно положение, предвид световната пандемия от Ковид – 19. Инвокира оплакване за необоснованост на извода , че ищецът е изпълнил своевременно задължението си по договора за уведомяване на възложителя за наличието на непреодолима сила, тъй като същият е формиран въз основа съдържанието на писма от 03.12.2020 г. и 12.03.2021 г. , които са изпратени в период след изтичане на срока на обявеното извънредно положение. Сочи, че представеното по делото удостоверение от БТПП от 06.04.2021 г. за наличие на форсмажор е издадено по искане на ищеца, в рамките на едностранно производство, поради което не е годно да установи отразените в същото обстоятелства, а договорите с така наречените „доставчици“, на чието неизпълнение се е позовал ищецът, приложени към писмото от 12.03.2021 г. също са сключени далеч след изтичане на срока на обявеното извънредно положение. Излага съображения за необоснованост на изводите относно наличието на ограничителни мерки, представляващи непреодолима сила, тъй като съдът не се е позовал на конкретни актове за тяхното въвеждане, нито е съобразил обстоятелството, че заповед № РД 01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е отменена със заповед № РД-01-236/14.04.2020 г. Поддържа, че за периода на извънредното положение въведените по силата на властническия акт на държавен орган ограничителни мерки биха могли да бъдат разглеждани като непреодолима сила, но само в случай, че 2 длъжникът е положил всички усилия и дължимата грижа, за да изпълни своето задължение.

Поддържа, че не всяко затруднение от обективен характер следва да бъде приравнявано на непреодолима сила, която не е налице в хипотезите, в които длъжникът би могъл да изпълни, но горното ще му коства допълнителни сили и средства, за което се позовава на правната теория и на съдебната практика. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че след като възложителят не е развалил договора за обществена поръчка поради участието на подизпълнители, което е изрично забранено от закона и договора , тъй като при участието си в процедурата ищецът е посочил изрично, че ще изпъпли поръчката единствено със собствени сили и средства, възложителят е приел тези договори. Отделно поддържа, че всички договори с така наречените „доставчици“ да сключени след изтичане на срока на обявеното извънредно положение, а като основание за тяхното неизпълнение от страна на третите лица не се сочи решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение . Твърди, че по делото липсват доказателства за полагане на дължимата грижа от страна на ищеца за изпълнение и за полагане на усилия за преодоляване на възникналите затруднения. Сочи, че съдът неправилно е приел, че обезщетението за забавено плащане се дължи от 20.01.2022 г., тъй като не е съобразил клаузата на чл. 7 ал. 2 от договора, предоставяща на възложителя тридесет дневен срок за извършване на плащане.

Твърди, че съдът не е съобразил е действителни период на забава на изпълнителя, който възлиза на 99 дни, като неправилно не е уважил и своевременно наведеното възражение за прихващане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД , в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Въззивникът сочи, съдът не е съобразил представените по делото доказателства - кореспонденция по електронна поща и справка от куриерска служба, от които се установява по несъмне начин, че фактура № 0000000903/23.11.2021 г. е получена в счетоводството на Община Вършец на 23.11.2021 г. , както и заключението на вещото лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, от което е видно, че фактурата е осчетоводена в счетоводствата и на двете страни на същата дата. Сочи, че видно от доказателствата по делото фактурата е получена в оригинал в Община Вършец с куриерска пратка на 24.11.2021 г. поради което и на основание чл. 7 ал.2 от договора възложителя е изпаднал в забава по отношение на плащането на сумата по същата 24.12.2021 г. Твърди, че датата на включване на фактурата в дневниците за продажби е ирелевантна за момента на признаване и възникване на задължението, поради което по – късното включване на същата в дневниците за продажби по ЗДДС не може да промени извода за началния момента на забавата на ответника, съобразно уговореното в договора. Сочи, че съдът недопустимо е подменил самоволно волята на страните относно падежа на задължението и датата на забава.

Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи претенциите в пълните заявени размери.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната 3 страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „ЕС ПИ ЕМ – Суис Проджект Мениджмънт “ ЕООД София, ЕИК 131521924 , срещу Община Вършец за заплащане на сумата сумата 57 677, 40 лева с ДДС , представляващи неплатена част от възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка на обект: Палеопарк, огради и информационен център с експозиционна площ", и Фактура № 0000000903/23.11.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба ,иск по чл.86 ЗЗД за сумата 18 617.72 лева ,представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 57 677, 40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) главница, за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата (датата следваща датата на падежа за плащане 23.12.2021г.) до 04.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1 973,39 лева , представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 263 118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и осемнадесет лева и тридесет стотинки) (платени със забава от 27 дни) представляващи част от окончателно възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ Палеопарк, ограда и информационен център с експозиционна площ и Фактура № 0000000903/23.11.2021 г., за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата {датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г.) до 19.01.2022г. - датата, преди датата на плащане на сумата от Община Вършец ВЪРШЕЦ - 20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

Между страните по делото не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 24.02.2020 г. същите са сключили договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. по силата който ищецът - изпълнител е приел да изпълни с осигурени от него материали, механизация и организация на строителството изграждането на следния обект : „Палеопарк, ограда и информационен център с експозиционна площ“, в гр.Вършец, област Монтана. Отделните видове строително - монтажни работи, които следва да бъдат извършени за изграждане на обекта са подробно описани в клаузата на чл. 1, ал.2 от договора. Съгласно клаузата на чл. 4 ал. 3 , срокът за изпълнение на възложената работа е определен на 180 календарни дни, считано от датата на подписване на Протокол за откриване на строителна площадка , определяне на строителна линия и ниво на строежа / Приложение обр. 2 към чл. 7 ал. 3 т.2 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а за краен срок за изпълнение на задълженията по договора се счита съставянето и подписването на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа , съгласно чл. 176 ал.1 от ЗУТ /Приложение № 15 към чл. 7 ал .3 т.15 от Наредба № 3 за съставяне на актове и 4 протоколи по време на строителството. Съгласно клаузата на ал. 5 на чл. 4 от договора, в случай на неблагоприятни метеорологични условия, които правят изпълнението на СМР невъзможно, или при възникване на друга законова хипотеза, страните съставят акт за спиране на строителството , по реда на Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно клаузата на чл. 6 ал.1 от договора, възнаграждението на изпълнителя е определено в размер на 756 649,20 лева с ДДС, като същото не подлежи на промяна. Възнаграждението е платимо при следните условия: аванс в размер на до 50% от възнаграждението, платим при условията на чл. 7 ал.1 от договора, и окончателно плащане , което следва да се реализира при настъпване на условията на чл. 7 ал. 2 от договора – в срок от 30 дни от датата на приемане на строежа и въвеждането му в експлоатация и представяне от страна на изпълнителя на оригинална фактурна. Съгласно клаузата на чл. 7 ал.5 , възложителят има право да удържи санкции и/или неустойки, дължими от изпълнителя от размера на окончателното плащане.