Решение № 1870 от 09.11.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№____________ гр. Варна, 09.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

Членове: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

При участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр. дело № 1557 по описа за 2018 година:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по жалба на Величка Д.В., И.К.И. и Й.Н.Г., чрез адв.С.Ш.- ХАК срещу решение № 1784/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 1111/17г. на ВРС, с което е прието за установено, по отношение на И.Б.Д., че че Величка Д.В., И.К.И. и Й.Н.Г. не са собственици на ПИ № 103.114 по ПНИ на местност „Над Асфалта и Калето“, землище на гр.Аксаково, с площ от 600 кв.м. и въззивниците са осъдени да заплатят на И.Б.Д. сумата от 1160лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства и се претендира неговата отмяна. Излага се, че въззивниците са собственици на процесния имот по наследство от Н.В., който от своя страна е придобил имота с НА № 187/1997г. на основание §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ, след приключила процедура по трансформиране на предоставеното му право на ползване върху същия. Неправилно първоинстанционният съд не е зачел силата на присъдено нещо на постановеното по гр.д.№800/1996г. решение на ВОС и е приел, че същото е непротивопоставимо на лицата, на които е признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Излага се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и е достигнал до неправилни изводи за наличие законови пречки за трансформирането на предоставеното право на ползване в право на собственост върху имота, като от представените по делото доказателства се установява, че същият се намира на разстояние по-голямо от 10 км. от крайбрежната морска ивица. Твърди се също, че не е налице идентичност между имота придобит от въззивниците и този, възстановен с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ на ищцата. В заключение се излага, че от представените по делото доказателства безспорна се установява, че на наследодателя на въззивниците е предоставено валидно право на ползване върху процесния имот, което е трансформирано в право на собственост по съответния ред. Имотът е индивидуализиран с плана от 1990г. и ПНИ от 2012г. Предвид изложените съображения, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което иска да се отхвърли като неоснователен.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищцата И.Б.Д. е предявила установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № 103.114 по ПНИ на местност“ Над асфалта и Калето“, землище на гр.Аксаково, одобрен със заповед № РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна, с площ от 600 кв.м. и граници и съседи: имоти №№ 103.528, 103.1610 и 103.115.

Ищцата твърди, че е наследник на К.Я.Г., като с Решение №8478/07.04.1997г. на Поземлена комисия Аксаково на наследниците на К.Я.Г. е възстановено право на собственост върху нива в землището на гр.Аксаково, местност „Курията“, с площ от 7.080 дка, без посочени граници по решението, попадаща в територия по §4 от ЗСПЗЗ. За наследниците на К.Я.Г. по помощния кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот 99, който по ПНИ попадал в местност „Над асфалта и Калето“, кад. Райони 102 и 103, одобрен със Заповед № РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна и новообразуван имот 103.114 участвал в стар имот 99 с цялата си площ от 600 кв.м. Процесният имот не можел да бъде възстановен на наследниците на К.Я.Г., тъй като към настоящия момент е записан на Н. И. В. – ползвател, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост и се снабдил с нот. акт за имота през 1997г. Н. И. В. починал на 04.07.2008г. и бил наследен от съпругата си В.Д.В. и децата си И.К.И. и Й.Н.Г..

Ищцата твърди, че ответниците не са собственици на процесния имот, тъй като праводателят им Н.В. И. не е бил собственик на имота – не му е било предоставено валидно право на ползване, не е имал право да закупи имот № 103.114, тъй като не отговарял на условията по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, с твърденията, че до приключване на спора между страните не може да приключи процедурата по възстановяване собствеността върху процесния имот на наследниците на К.Я.Г.. Наведени са и твърдения, че решението на ПК Аксаково от 1997г. само признава, а не възстановява правото на собственост, тъй като за землището на гр.Аксаково няма предходни планове за земите включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, няма изработени помощни кадастрални планове, по които да се идентифицират земите на старите собственици към момента на постановяване решенията на ПК Аксаково, поради което с решението на ПК Аксаково не е приключила процедурата по възстановяване на земите, попадащи в територия по §4 от ЗСПЗЗ.

Ответниците в писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорват иска като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен. Считат, че за ищцата липсва правен интерес от предявяването на иска, като исковата молба следвало да е подадена от всички наследници на К.Я.Г.. Излагат, че с влязло в сила решение от 30.03.1997г. по гр.д.№ 800/1996г. по описа на ВОС е постановено, че Н. И. В. има право да придобие правото на собственост върху предоставеното за ползване земя на основание ПМС 26/87, включен в актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е отменен отказът на кмета за признаване на правата по №4 от ЗСПЗЗ на Н. И. В., обявена е крайна оценка на земята в размер на 19800 лева и кмета на община Аксаково бил задължен да изпълни процедурата по №4 от ЗСПЗЗ. Със заплащането на цената, правото на ползване на Н. И. В. се е трансформирало в право на собственост, на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключвало правото на възстановяване правото на собственост на ищцата.

В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от 1977г. до 2017г.

Съдът, въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено следното:

С Решение №

№ 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково е призната правото на собственост на наследниците на К.Я.Г. върху девет недвижими имота, сред които и нива с площ от 7.800 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.Аксаково, местност Курията. Имотите са индивидуализирани в решението с начин на трайно ползване, категория на земята и местност,.

Посочено е, че от възстановените имоти попадат в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Аксаково, К.Я.Г. е починал на 13.05.1928г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга И.Б.К. и децата си М.К.а Н., Т.К.А., Н.К.Т., Я.К.Я., П.К. Н., Б.К.Я. и наследяващите по заместване наследници на сина му К.К., починал през 1925г. Ищцата И. Б. Д. е наследник по закон на Б.К.Я., починал на 28.12.1991г.

От представеното удостоверение от Общинска служба по земеделие Аксаково, е видно, че в ОСЗ Аксаково не е налице план на имотите на страите собственици в местност „Над асфалта“, респективно „Курията“, към момента на кооперирането им в ТКЗС, съответно в ДЗС или друга организация в периода към 1958г. или в по-ранен период от време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършено въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл.23б от ППЗСПЗЗ. В ОСЗ Аксаково не е налице предходен план на старите собственици.

Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от община Аксаково, за наследниците на К.Я.Г. не е издавана заповед по реда на пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на н.и. № 103.114 по ПНИ на местност „Над асфалта“, землище на гр.Аксаково. В община Аксаково няма данни за наличието на план на имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските земи, като за местност „Над асфалта“, землище Аксаково преди одобряване на ПНИ е действал топографски план – част II, местност Тракийска чешма, изработен 1990г.

Представен е списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за гр.Аксаково, в който стар имот № 99 е записан на наследниците на К.Я.Г., както и извадка от регистъра на собствениците към ПНИ, в който като собственик на имот №114, с площ от 600.04 кв.м. и находящ се в землището на гр.Аксаково, местност „Над асфалта“ е записан Н. И. В.. Представени са още таблица за дължимото обезщетение на собствениците за местностите „Над асфалта“ и „Калето“, гр.Аксаково, според което имот №114 попада в границите на стар имот №99 .

Представено е заверено за вярност копие от удостоверение №224/13.05.1988г., издадено от ИК на ОбНС Аксаково, в което е отразено предоставяне на право на ползване на земя – хавра с площ от 600 кв.м., местност „Над асфалта“ по реда на Постановление №26 на МС в землището на с.Аксаково на Н. И. В..

Представени са: молба от 26.06.1992г. от Н.В., с която е поискано, същият да заплати предоставената му за ползване земя и да бъде извършена оценка на имота, като е декларирал, че имота е единствена земеделска земя за семейството му; удостоверение от ОСЗ Вълчи дол, от което се установява, че Н.В. е заявил за възстановяване собственост върху земеделски земи на името на баща си И. В. Добрев в землището на с.Червенци и с.Стефан Караджа, община Вълчи дол; оценителен протокол от 13.09.1993г. за оценка на имота в размер на 13200лв.; молба от 13.09.1996г., с която Н.В. потвърждава желанието си да стане собственик на имота; писмо от 16.09.1996г., с което Н.В. е уведомен, че не му се предоставя прав да закупи имота; Решение от 10.03.1997г. по гр.д. №800/1996г. по описа на ВОС, с което е отменен отказа на кмета на община Аксаково за признаване на правото на Вичкав да закупи имота, с което кмета на община Аксаково е задължен да изпълни процедурата по §4 ЗСПЗЗ и е определена оценка на имота в размер на 19800лв.; копие от авизо по платежна нареждане от 31.03.1997г. за заплащане на определената оценка на имота; удостоверение №3070/04.08.1997г., от което е видно, че Н.В. е придобил право да закупи предоставеното му по реда на ПМС място, находящо се в местност „Над асфалта“, представляващо имот №114.; НА от 06.10.1997г., за признаване на Н.В. за собственик на имот №114, находящ се в землището на с.Аксаково, местност „Над асфалта“, на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От заключението на СТЕ, прието по първоинстонционното дело, кредитирано от съда и неоспорено от страните се установява, че новообразуван имот № 103.114 по ПНИ на местност „Над асфалта“, землище гр.Аксаково с площ от 600 кв.м. попада в границите на само един стар имот, а именно ПИ-2.99 с площ от 7135 кв.м. по ПСИГ (пкп) на с.о. „Над асфалта“. Стар имот 2.99 с площ от 7135 кв.м. е записа на К.Я.Г. на основание решение № 8478/07.04.1997г. на ПК – Аксаково и същият участва в НИ 103.114 с цялата му площ от 600 кв.м. Отстоянието на НИ 103.114 до центъра на гр.Варна е 10170м., а до крайбрежната морска ивица 11290 м. измерено по въздушна линия. Вещото лице не е установило идентичност между имота описан в решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково и имота по нот. акт, с който Н.В. е признат за собственик на имот пл.114, находящ се в землище Аксаково, местност „Над асфалта“, тъй като в решението на ПК имотите не са индивидуализирани с граници/съседи, нито с номер на имот по кадастрален или друг план. Вещото лице е установило, че местностите „Курията“, „Над асфалта“ и „Калето“ са съседни, като границите на местностите не са обозначени на терен, нямат свое точно местоположение и е възможно териториите на местностите да се припокриват в обследваната зона.

Разпечатката съдържа 33 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98177f93-e748-41c9-a58c-529ea9074523