Решение № 644 от 12.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Варна, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500907 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16451/27.02.2024г. подадена от Технически университет – Варна, Булстат 0000836261, чрез процесуалния си представител срещу решение № 347/01.02.2024г. постановено по гр.д.№ 13314/2023г. по описа на ВРС, изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение № 4547/17.04.2024г., с което са уважени предявените от М. Т. Т., ЕГН ********** против въззивника искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Т. Т. извършено със Заповед № ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на Технически университет Варна И Е ОТМЕНЕНО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕНА е М. Т.

Т. на заеманата преди уволнението длъжност - Ръководител „Връзки с бизнеса“ при Технически университет - Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; ОСЪДЕН Е Технически университет - Варна да заплати на М. Т. Т. сумата от 10254,85 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето от 15.08.2023г. до 15.02.2024г. и Технически университет - Варна е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от 842,27 лева сторени съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът – Технически университет-Варна оспорва решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на крайните изводи на съда за основателност на 1 предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Счита, че обсъждайки въведените в исковата молба две основания за незаконосъобразност на извършеното уволнение – поради липса на действително закриване на част от предприятието и поради нищожност на решението на Академичния съвет на Техническия университет - Варна съдът е достигнал до неправилни изводи за основателността на исковете. Поддържа, че събраните по делото доказателства удостоверяват, че закриването на Център „Връзки с бизнеса“ не е фиктивно, а е реално и е извършено на база валидно взето решение на Академичния съвет на университета на 10.07.2023г. Оспорват се изводите на съда, че решението от 10.07.2023г. е взето от нелегитимен академичен съвет предвид неучастието на представители на Съвета на настоятелите на университета. Излага, че неучастието на отделни членове на академичния съвет в заседанието му не се отразява на легитимността и законосъобразността на взетите решения при положение, че това е станало при наличие на кворум и с предвиденото мнозинство – в случая посочва, че в заседанието са взели участие 38 члена от общо 45 члена на академичния състав, а решението за промени в структурата е взето с мнозинство от 33 члена.

Възразява се и срещу извода на първоинстанционния съд, че Академичният съвет е бил свикан и председателстван от ректор, който не е бил встъпил в длъжност към датата на вземане на решението, предвид липсата на сключен между него и министъра на образованието и науката договор за управление по чл.10, ал.1 от ЗВО. Счита, че този договор се сключва след избора на ректор и не е елемент от фактическия състав на избора на ректора. Посочва, че основанието за възникване на трудовото правоотношение между ректора и висшето учебно заведение е проведеният избор от Общото събрание и той не зависи от това дали министърът ще сключи или не последващо договор за управление по чл.10, ал.1 от ЗВО. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. Т.. В отговора е заявено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд, че решението на Академичния съвет на Техническия университет-Варна за закриване на Центъра „Връзки с бизнеса“ е взето от нелегитимен орган поради липса на Съвет на настоятелите, както и поради липса на сключен договор за управление на ректора с министъра на образованието и науката за правилни и обосновани от доказателствения материал. Счита, че липсата на съставен Съвет на настоятелите е нарушение на чл.30, ал.5 от ЗВО. Възразява срещу твърденията на въззивника, че трудовото правоотношение на ректора е възникнало само на база избора на Общото събрание, като счита че фактическият му състав включва освен избор, така също и сключване на договор за управление по чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО. Предвид липсата на такъв договор, както и на становище на Контролния съвет относно законосъобразността на проведения избор на ръководния орган счита, че 2 ректорът не е бил легитимиран да провежда и председателства Академичния съвет взел решението на 10.07.2023г.

Поддържа и твърденията за липса на реално извършено закриване на част от предприятието, което счита за установено от ангажираните гласни и писмени доказателства.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени сторените от въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

РС-Варна е бил сезиран с предявени от М. Т. Т. против Технически университет-Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата обективирано в Заповед № ЧР-0381/14.08.2023г. на ректора на Техническия университет - Варна, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради закриване на част от предприятието – Център „Връзки с бизнеса“; за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност – Ръководител Център „Връзки с бизнеса“ в Техническия университет - Варна и за осъждане на ответника да заплати сумата от 10254,85 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето от 15.08.2023г. до 15.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковете – 16.10.2023г. до окончателното й изплащане.

Ищцата М. Т. твърди, че трудовото и правоотношение с Техническия университет Варна е възникнало по силата на сключен трудов договор на 07.02.2023г. за длъжността Ръководител Център „Връзки с бизнеса“ и е било прекратено със Заповед № ЧР-0381/14.08.2023г. на ректора на Техническия университет - Варна на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради закриване на част от предприятието. Излага, че решението за закриване на Центъра, чийто ръководител е била, е взето от Академичния съвет на Техническия университет - Варна с протокол № 2/10.07.2023г.

Твърди, че решението на Академичния съвет е нищожен административен акт, тъй като не е взето от компетентен орган, незаконосъобразно е и постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на административно процесуалните правила. Позовава се на нарушение на процедурата по свикване на заседанието на Академичния съвет на 10.07.2023г. поради това, че членовете му не са уведомени писмено за датата и часа на провеждането му не по-късно от 14 дни преди заседанието, като съобщението за провеждането му не е било поставено на таблата в учебните корпуси. Излага се, че решението е незаконосъобразно и поради това, че е проведено от нелегитимен състав в нарушение на чл.30, ал.5, вр.чл.35а, ал.3 и ал.5 от ЗВО поради това, че към датата на провеждане на заседанието не е имало съставен Съвет на настоятелите, както и поради това, че същото е било председателствано от новоизбрания ректор – проф.д-р Д.П. без той да е имал сключен договор за управление с Министъра на образованието и науката съгласно чл.31, ал.1, изр.2 от ЗВО, вр.чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО.

3

Отделно от това се твърди, че съкращаването на част от предприятието, в случая Център „Връзки с бизнеса“ е фиктивно, тъй като дейността му е запазена и е променено само наименованието му „Кариерен център“, който извършва същите дейности. Твърди, че е запазен и имейлът ползван от закрития център, който понастоящем обслужва кариерния център.

Предвид на това моли за отмяна на заповедта за уволенение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – Технически университет-Варна, с който оспорва предявените искове, считайки ги за неоснователни.

Оспорва да е налице фиктивно закриване на Център „Връзки с бизнеса“, при което трудовата функция на ищцата да е запазена и да се изпълнява от друго лице. Твърди, че закриването е реално в резултат на валидно решение на компетентния орган - Академичния съвет на университета взето на 10.07.2023г., в следствие на което е утвърдено и ново щатно разписание, в което длъжността заемана от ищцата не съществува. Поради това, че длъжността е била само една – при съкращаването й не е следвало да се извършва подбор.

Оспорват се и твърденията в исковата молба за нищожност на решението на Академичния съвет като се твърди, че то е акт на ръководен орган на университета, чрез който се реализира академичната автономия и самоуправление. Поддържа, че решението е взето в изпълненение на правомощията му съгласно чл.30, ал.1, т.3а от ЗВО и целта му е да оптимизира дейността на административните звена на университета.

Счита, че уволнението на ищцата е законосъобразно, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. При извод за основателността им е направено възражение за прихващане на евентуално дължимото обезщетение по чл.225 от КТ със сумите заплатени на ищцата като обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 2051,82 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 2051,82 лева.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищцата М. Т. Т. е била в трудово правоотношение с Технически университет-Варна по силата на трудов договор № ЧР-01-9/06.02.2023г. и е заемала длъжността Ръководител в Център „Връзки с бизнеса“. Същото е прекратено със Заповед № ЧР-03.81/14.08.2023г. на ректора на Технически университет-Варна на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради закриване на Център „Връзки с бизнеса“ с решение на АС прот.№ 2/10.07.2023г. Заповедта е връчена на ищцата на 14.08.2023г.

По делото е представен Протокол № 2 от заседанието на Академичния съвет на Технически университет Варна от 10.07.2023г., видно от който на заседанието на съвета са присъствали 38 от членовете му при списъчен състав от 45 души. На същото заседание са 4 взети множество решения за структурни промени, сред които закриване на Център „Връзки с бизнеса“ и откриване на „Кариерен център“. Решението е взето след проведено гласуване, при което няма гласували „против“ и има 5 души гласували „въздържал се“.

По делото са представени фишове за трудово възнаграждение на ищцата - за м.08.2023г., в който е посочено като изплатено твудово възнаграждение, както и обезщетения по чл.220 и чл.224 от КТ, както и фиш за м.10.2023г., в който е отбелязано начислване на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Представено е и копие на трудовата книжка на ищцата, видно от която последното отбелязване в нея е за прекратеното й трудово правоотношение с Техническия университет- Варна.

Представени са Правилник за устройството и дейността на Технически университет – Варна /към 2023г./, Правилник за дейността на Академичния съвет на Технически университет-Варна, както и длъжностни характеристики за длъжностите Ръководител и експерт в Център „Връзки с бизнеса“ и аналогичните за „Кариерен център“.