Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 05.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 26/2022
Вид
Решение № 178
Подписан
05.10.2022
Състав
Красимира Веселинова Тагарева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • §7, ал.1, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ямбол, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20222300100026 по описа за 2022 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединените искове по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, предявени от Ю. М. Г. от гр.***, против Община Ямбол - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 615,06лв.

В исковата молба ищцата излага, че на 22.05.2021г. преди обяд е вървяла по ул.*** в гр.***, с цел да посети магазин за спортни стоки на административен адрес ул.**** №**. Самият тротоар на улицата бил на две нива, свързани с 4 стълби, а входът на магазина - на второто ниво. Стълбите били неравни, тъй като били облицовани с прочки, които били изронени и счупени със стърчащи части. На най-горната стълба токът на лявата обувка на ищцата се закачил за изронената стърчаща част на плочката на стъпълото, при което ищцата загубила равновесие, паднала със сила на лявото си коляно на най-горното стъпало, от инерцията се получило приплъзване и паднала с цялото си тяло напред, като ударът се поел от дясното й рамо. Ищцата изпаднала в шок от болката, която изпитала, била транспортирана до МБАЛ -Ямбол и приета в „Отделение по ортопедия и травматология", тъй като при падането получила фрактури на ляво коляно и на дясно рамо. Била оперирана с извършени операции на коляното и на рамото едновременно. По- късно отново била приета в болницата, поради силни болки в рамото и отново под венозна анестезия била оперирана за отстраняване от костта на имплантирани уреди от хемерус. След това за трети път ищцата била хоспитализирана в болницата, поради болки и силно ограничени движения в коляното и отново подложена на операция за отстраняване от костта на импланирани уреди от фемур. Ищцата направила разходи за закупуване на лекарства, за закупуване на самите импланти, заплатила и такса за престой в болницата.

Твърденията на ищцата са, че в продължение на месеци е била в пълна невъзможност да се обслужва, да се обгрижва и да извършва елементарни самостоятелни действия, за всяко нещо съпругът й я обслужвал; непрекъснато плачела, не можела да спи нито през деня, нито през нощта, непрекъснато сънувала, че се пребива; започнала да изпада в депресивни състояния и това наложило консултация с психиатър и съответно назначаване на терапия. Независимо от щаденето на крайниците се появил оток на крака и специалист съдов хирург установил наличие на тромбофлебит на крака, което заболяване е резултат от претърпения инцидент. Понастоящем ищцата продължавала да се придвижва с помощни средства, възстановяването й било и щяло да продължи дълго и мъчително, съпроводено със силни болки и прием на обезболяващи; ищцата изпитвала дискомфорт, предстояли й 1 множество рехабилитации за възстановяване на ставите и костите.

Ищцата сочи, че според законодателството на държавата улиците и тротоарите, като част от общинската инфраструктура са общинска собственост и тяхното изграждане и поддържане е задължение на Община Ямбол, която на процесното място не е била отремонтирала тротоара, като замени отлепените и изпадали плочки, с които са били облицовани стълбите на този тротоар и това е причината обувката на крака на ищцата да се закачи на стълбата и за падането на ищцата.

За тези претърпени от ищцата болки и страдания същата претендира да бъде обезщетена със сумата 50 000 лв., както и да й бъдат присъдени направените от нея разходи за лекарства, импланти, ортопедични комплекти и такси за болничен престой в размер на сумата 615,06лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Ответникът Община Ямбол е оспорил исковете като неоснователни и недоказани, евентуално като завишени по размер. Според ответника, неясна и недоказана е причината за увреждането на ищцата - дали състоянието на въпросния участък от тротоара - стълбите към търговския център и начина на изграждането и поддържането им, или загубата на равновесие, залитането, спъването и падането на ищцата, при което не е налице основанието за отговорността по чл. 49 от ЗЗД на Община Ямбол за увреждането на ищцата, тъй като не е налице една от предпоставките за тази отговорност, а именно причинени виновно вреди от лице, на което е възложено извършване на работа. Ответникът е оспорил и причинната връзка между настъпилите вреди - счупване на коляното и раменната кост на ищцата и твърдяното неизпълнение от Община Ямбол. Ответникът е оспорил интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата от уврежданията, включително психиатричните последици и пряката им причинна връзка с неизпълнението на задълженията на общината; оспорена е относимостта на предписаните на ищцата лекарствени продукти към поставената диагноза и връзката им с настъпилия инцидент; оспорена е доказателствената сила и значение на представените от ищцата фискални бележки; оспорен е размера на обезщетението за неимуществени вреди като несъобразен с принципа за "справедливост", установен с чл.52 ЗЗД, със стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди. Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

В о.с.з. ищцовите претенции се поддържат изцяло от пълномощнка на ищцата адв.А., която пледира за уважаването им и излага подробни доводи в писмена защита, като моли за присъждане на направените от ищцата разноски по делото.

Ответникът Община Ямбол, чрез процесуалните си представители юрисконсулти, в о.с.з. поддържа изцяло съображенията по представения писмен отговор, с изразено становище за неоснователност на претенциите, поради неустановяване точната причина за падането на ищцата - състоянието на въпросния пътен участък или възрастта на ищцата, кондицията й, вкл. придружаващите заболявания и начина на възприемане на заобокалящата я действителност, при което счита, че не би могла да се ангажира отговорността на общината по реда на чл.49 ЗЗД за вреди, причинени от служители на общината при и по повод изпълнениеот на възложената работа. Моли и за присъждане на разноските по делото.

ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на вещите лица по извършените експертизи, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните трима свидетели - К.М., Н.К. и М.Г. по делото е установено падането на ищцата на ул.*** в гр.***, което е станало непосредставено след хотел *****, отгоре на плочника до магазин за един лев, непосредствено след последното стъпало. Свидетелят М., който е очевидецът на самото падане, е описал неговия механизъм, като е посочил, че плочките на стъпалата на стълбите били износени, разместени, порутени, счупени и със зъбери, посочил е, че е видал как единият крак на ищцата бил във въздуха, а с другия си крак ищцата закачила тока на обувката си на счупена и стърчаща плочка, при което обувката паднала, а ищцата политнала и паднала на земята. Свидетелят К., който също е присъствал на инцидента при падането на ищцата, но не е пряк очевидец на самото падане, също е описал мястото на падането - ул***, след хотел ****", след последното стъпало до магазина за едни лев и вляво от казино "Адмирал". Този свидетел също е 2 установил с показанията си състоянието на тротоарната настилка - базалтови плочки, които били отлепени и начупени, в недобро състояние. Свидетелите М. и К., както и св.Г. - съпруг на ищцата, са установили, че след падането й ищцата пищяла от болка, не можела да помръдне, не позволявала никой да я докосне, като се наложило със стол да я отнесат до автомобила, докаран от съпруга й, който я откарал в местната болница.

След установяване по делото точното място на падането на ищцата и при твърдението на ответника, че това място попада в собствен на трето лице имот, по делото е изслушано заключението на вещото лице-инж.Д., извършило назначената съдебнотехническа експертиза. След изследване на нотариалните актове за собственост на Търговски дом на ул.*** в гр.***, след справки по плановете за застрояване и регулация на града, действали във времето за района на Търговския дом, измененията на тези планове, разрешителни за строеж на търговската сграда и др. документи, след справка по сегадействащия план за застрояване и регулация на гр.Ямбол от 2007г., КККР на гр.Ямбол, при извършени огледи и геодезическо измерване на място, вещото лице инж.Д. е дало заключение, че съгласно изработения и одобрен с Решение XLVIII - 1 от 03.10.2007г. на Общински съвет - Ямбол сегадействащ подробен устройствен план - план за застрояване и регулация на централна градска част на гр.Ямбол, стълбите, на които е станал инцидента с ищцата са разположени в Поземлен имот ******* по КККР на гр.Ямбол. Този имот вещото лице е установило, че представлява уличното платно на ул.*****, ведно с тротоарите от двете му страни, като стълбите попадат в ширината на северния тротоар на ул.*****.

От представените по делото писмени доказателства - медицински документи (епикризи и амбулаторни листи), както и от заключението на вещите лица д-р В.- ортопед и д-р Ц. - психиатър, извършили назначената комбинирана съдебно-медицинска експертиза, е установено, че след падането на ищцата на 22.05.2021г., същата е била хоспитализирана и при направените рентгенови изследвания са били установени фрактури на дясно рамо и ляво коляно, наложили оперативно лечение на ищцата. Под обща анестезия била извършена по закрит метод репозиция на фрактурата на рамото (проксималния хумерус) и под рентгенов контрол била стабилизирана с помощта на 3 бр. киршнирови спици (игли). Отностно фрактурата на лявото коляно (пателата) бил направен хирургичен достъп до каста, с постигнато наместване на счупването и е било фиксирано с остеосинтеза по метода на Вебер. Относно вида на получените травматични увреждания на ищцата - двете фрактури, на базата на анамнезата за механизма на падането, вещите лица са дали заключение, че падането е причината за получените счупвания на дясно рамо и лява капачка на коляното.

Вещите лица са установили, че на 30.07.2021г. ищцата отново е била хоспитализирана и е била оперирана за отстраняване на металните тела от дясно рамо, а на 02.10.2021г. след прием в болница е извършено и отстраняването на имплантите от лявото коляно. Според експерта - ортопед, ищцата като пациент с фрактури, е изпитала болка и страдание, които при различните хора са с различна по степен интензивност и продължителност, като при извършения преглед от вещото лице ищцата се е оплакала от ограничаване на движенията в рамото в по-малка степен и в коляното в по-тежка степен, водещо до невъзможност да клекне, както и до затруднение и дискомфорт при изправяне, с болки, засилващи се при натоварване. Относно зарастването на фрактурите вещото лице е разяснило, че значение оказват множество и различни фактори, като след извършения личен преглед на ищцата е установило, че рамото и коляното са зарастнали пьрвично, но в движенията на рамото има ограничаване на движенията и силата в засегнатото рамо в лека степен, като е налице и ограничаване в движенията в коляно с ограничаване на разгъването около 10 гр. и свиване до 90 гр., които ограничения са квалифицирани с характер на трайни увреди, поради невъзстановяването на функцията на засегнатите стави във времето. Поради дългия срок от настъпване на увредите и достигане на плато на динамика на оплакванията и функцията на засегнатите крайници, даденото заключение е, че не се очаква значително подобрение на оплакванията на ищцата. По делото ищцата е представила фактури и фискални бонове на обща стойност 615,06лв., които вещото лице- ортопед е разяснило, че са за закупуване на медицински изделия и консумативи и за лекарствени продукти, за които е дало заключение, че са в пряка връзка с провеждането на лечението на получените увреди и случилите се усложнения.