Решение № 142 от 30.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. Иванова в присъствието на прокурора Р. Б. Л. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600158 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 3064/2022г. на ВРС, 01 състав, постановена на 17.11.2022г., с която подс. Л. Д. Т., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

- на основание чл.42А ал.2 т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на срещите два пъти седмично.

- на основание чл.42А ал.2 т.2 от НК - " Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс. Л. Д. Т., чрез неговия защитник- адв. В. К. от АК-Добрич, с която се възразява срещу постановената присъда, като се посочва, че същата е неправилна, необоснована и произнесена в противоречие със съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за невиновен подс. Т..

Представителят на въззивната прокуратура изразява становище,че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. се явява лично, като се представлява от адв.

В. К., който в хода по същество излага своите доводи във връзка с въззивната жалба. Моли въззивната инстанция за оправдателен съдебен акт.

Подс. Т. в правото си на лична защита и при последна дума моли въззивната 1 инстанция да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Подсъдимият Л. Т. и свид. Р. Т.а били съпрузи, като сключили граждански брак на 09.01.2013г. Наскоро след това двамата се установили в гр.Ливърпул, Великобритания, където подсъдимият и преди брака живеел и работел. По време на брака съпрузите имали едно дете-Д. Л.ов Т., родено на 13.12.2013г. в гр.Ливърпул, Великобритания, което получил британско гражданство.

Впоследствие отношенията между съпрузите се влошили и през 2015г. свид.Т.а напуснала семейното жилище заедно с детето, като потърсила специална защита от английските власти. Образувано било дело в Семеен съд в Борнмът и Пул, Великобритания, по което на 15.12.2016г. била издадена Разпоредителна заповед за дете, с която било определено детето да живее с майката и било дадено разрешение Т.а да се премести за постоянно с детето Д. Т. в Р България. Това дало възможност на свид.Т.а да се завърне заедно с детето в родината си, където се установили в гр.Варна.

С Решение № 4204/19.10.2017г., постановено по гражданско дело № 5295/17г. по описа на РС-Варна бракът между свидетелката и подсъдимия бил прекратен, а родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете били присъдени на майката. Били определени и режим на лични отношения с бащата, както и месечна издръжка, която подсъдимият следвало да заплаща на сина си. Недоволен от решението подсъдимият подал въззивна, а впоследствие и касационна жалба, като с Решение №107/18.06.2019г. по гр.д.

№2624/2018г. по описа на ВКС делото било върнато за ново разглеждане на Окръжен съдВарна в частта относно упражняването на родителските права върху детето, в частта за определения режим на лични отношения на последното с подсъдимия и в частта, с която Т. бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си.

Било образувано гр.д. №1152/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, като с Решение № 313/27.02.2020г. упражняването на родителските права по отношение детето Д. било предоставено на майката и било определено местоживеенето му да бъде при нея, на адрес в гр.Варна. С решението също така подсъдимият Т. бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, с падеж до пето число на месеца, за който се отнася, чрез неговата майка и законен представител Р. С. Т.а. За целта тя предоставила на подсъдимия номер на банкова сметка, по която да превежда издръжката на детето им.

Срещу решението била подадена касационна жалба от подсъдимия, но с Определение № 566 от 01.10.2020г. на ВКС не било допуснато касационно обжалване и на тази дата постановеното от Окръжен съд-Варна решение влязло в законна сила. Независимо от влизането в сила на посоченото решение, подсъдимият не започнал да изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка, като през периода от м.октомври 2020г. до м.юни 2022г. включително не заплатил никаква част от дължимите суми нито доброволно, нито в рамките на образуваното изпълнително производство. За посочения период той не изплатил общо 21 месечни вноски, като общия размер на неплатените суми възлизал на 6300 лева.

2

В резултат на бездействието на подсъдимия, свид.Т.а подала сигнал до РП-Варна и било образувано съответно досъдебно производство.

За да приеме за установено по безспорен начин гореизложеното, съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства по следния начин:

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелката Р.

С. Т.а, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Въззивната инстанция споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, че следва да кредитира гласните и писмени доказателства, а именно показанията на свид.Т.а, копия от Решение № 4204/19.10.2017г., постановено по гражданско дело №5295/17г. по описа на РС-Варна, Решение №313/27.02.2020г, постановено по гр.д. №1152/2019г. на Окръжен съд-Варна, Определение №566 от 01.10.2020г. по гр. д №1615/2020г. на ВКС, извлечения от сметка на Р. Т.а (по която не са постъпвали плащания от подсъдимия), Разпоредителна заповед за дете на Семеен съд в Борнмът и Пул, материалите по изп. дело №20217370400351 на ЧСИ Лучия Тасева и др.

Правилно раонният съд е приел, че гореизброените писмени доказателства изцяло подкрепят показанията на свид.Т.а и позволяват установяването по несъмнен начин на фактическата обстановка по делото.

Правилно районният съд е приел, че в инкриминирания период подс. Т. не е заплащал издръжка. Правилно е приел в мотивите си, че следва да кредитира обясненията подсъдимия, че за периода от м.октомври 2020г. до м.юни 2022г. не е заплащал суми за издръжка, като ги е съпоставил към останалите доказателства по делото.

По отношение възражението на подсъдимия, че е бил осъден да заплаща издръжка и във Великобритания и е заплащал такава всяка година, както и че и понастоящем не е освободен от това задължение правилно първостепенният съд е приел, че изложените твърдения се разминават с установеното по делото. От представения от свид.Т.а в съдебно заседание пред първата инстанция документ се установява, че съответната британска служба-Отдел за детски издръжки, е прекратила делото за издръжка срещу подсъдимия, считано от 27.12.2018г. и от тази дата свидетелката не получава плащания за издръжка от Л.

Т. чрез службата за детски издръжки. От решението на ВОС п о гр.д. №1152/2019г. също се установява, че към момента на постановяването му няма разрешен спор за родителските права по отношение на детето, като решението на английския съд е постановено в производство по защита от домашно насилие, подобно на това по чл.5 от ЗЗДН (стр.15 от решението). ВОС е извършил преценка на международната си компетентност и е приел, че е компетентен да се произнесе по исковете, квалифицирани по националното право на сезирания съд за родителски права и местоживеене на детето, режим на лични отношения с бащата и дължимата от последния издръжка. Представените от подсъдимия в хода на ДП разпечатки от „FlexAccount", отразяващи движенията по банковата му сметка, са с най-‐ късна дата от 2016г., а най-ранните са от 2014г. -преди фактическата раздяла със свид.Т.а.

Същите не удостоверяват направени плащания за издръжка в полза на детето, като касаят период, предхождащ значително процесния и не доказват твърденията на подсъдимия, че е 3 осъден и от британски съд да заплаща издръжка и че редовно е плащал такава.

В този смисъл въззивната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на районния съд и не следва да ги преповтаря.

По възраженията на защитата - адв. К., изложени в хода по същество пред въззивната инстанция, ВОС намери следното:

Настоящата въззивна инстанция не споделя възражението на защитата относно несъставомерност на извършеното деяние от обективна и субективна страна.

За липсата на обективна страна на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК защитата твърди, че подс. Т. е извършвал авансови плащания за издръжка занапред на значителна сума, като това становище не се споделя от въззивната инстанция, доколкото, както и районният съд е подчертал- видно от представените от подсъдимия в хода на ДП разпечатки от „FlexAccount", отразяващи движенията по банковата му сметка, същите били с най-‐ късна дата от 2016г., а най-ранните са от 2014г. -преди фактическата раздяла със свид.Т.а.

Не се удостоверяват направени плащания за издръжка в полза на детето, а същите касаят период, предхождащ значително процесния и не доказват твърденията на подсъдимия, че е осъден и от британски съд да заплаща издръжка и че редовно е плащал такава.

Що се отнася до липсата на субективна съставомерност на деянието въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че подс. Т. не е знаел, че има задължения за издръжка, тъй като вече ги бил изплатил авансово. Правилно първостепенният съд е изложил в мотивите си съображения за наличието на субективна и обективна съставомерност на деянието извършено от страна на подс. Т., а именно: подсъдимият е бил наясно със задължението си да заплаща издръжка, тъй като е участвал активно в съдебните производства пред гражданския съд, включително е депозирал касационна жалба срещу решението на ВОС, с което е бил осъден. Налице е била обективна възможност за подсъдимия да заплаща издръжка, тъй като той е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво заболяване. В обясненията си самият Т. заявил, че разполага със спестени средства, от които се издържа и без да работи. Правилно районният съд е приел, че при липсата на данни за наличието на пречки от непреодолим характер за заплащане на издръжка, то подс. Т. е изпаднал в забава съзнателно. Обстоятелството, че през част от времето последният не е работил е без значение за наказателната му отговорност, тъй като, той самия в показанията си е признал, че разполага със средства за издръжката си, а и не е имало пречка да предприеме действия по повишаване на доходите си чрез намиране на работа или по друг подходящ начин.

Задължението за издръжка e ежемесечно, тъй като по своята същност тя е предназначена да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Затова за неплатената издръжка за времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно решение, подс. Т. носи не само гражданска, но и наказателна отговорност. За да бъде освободен от задължението си за даване на издръжка, за която е осъден, деецът следва да представи безспорни доказателства, че е давал такава. Очевидно в настоящия случай подс. Т. не е изплащал дължимата издръжка за своето дете.

4

Съгласно практиката на ВКС по наказателни дела, за реализиране на състава на чл.

183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. Още повече, че от данните по делото е видно, че здравословните проблеми на подсъдимия, не са от естеството същият да е в абсолютна невъзможност да полага труд.