Решение № 260463 от 01.11.2021, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1261/2021
- Вид
- Решение № 260463
- Подписан
- 01.11.2021
- В сила
- 18.03.2022
- Състав
- МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 49 · Закон за автомобилните превози
- чл. 50, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 61 · Закон за автомобилните превози
- чл. 76 · Закон за автомобилните превози
- чл. 285, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 348, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 348, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 355 · Търговски закон
- чл. 356, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
- чл. 361, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
- чл. 367 · Търговски закон
- чл. 372, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 374 · Търговски закон
- чл. 378 · Търговски закон
- чл. 379 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. Враца, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА при секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. № 1261 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
361, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 356, ал. 2 ТЗ. В условията на евентуалност с главния иск е съединен и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ, чл. 379 ТЗ и чл. 49 ЗАвП. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност ответникът е направил възражение за прихващане с пасивното вземане в случай че се установи неговата дължимост, до размера от 550 евро.
Ищецът „Тия Логистикс” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „А2В Дорс” ООД за следните суми: 1 776,15 лв., /от които 1 056,15 лв. – главница по фактура № **********/21.08.2019 г., и 720,00 лв. – главница по фактура № **********/21.08.2019 г./, представляващи уговорено възнаграждение по сключен договор за транспорт от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноските по делото. Съдът е издал заповед № 260258 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2021 г. за претендираните със заявлението суми.
В законоустановения срок е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, като е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили два договора за транспорт на стоки – врати, на 19.08.2019 г. с номера 19/S08263 и 19/S08264, в изпълнение на които ищецът е сключил договори за превоз на товар с „Грийн Карго” ЕООД и „Вин Брадърс” ООД, по силата на които превозвачите са извършили транспорт на врати, собственост на ответника, от гр. Враца до адреси в Република Германия. Превозът бил извършен в съответствие с изискванията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като били издадени международни товарителници, подписани от изпращача и превозвачите.
Стоките били приети от получателите в Република Германия на 23.08.2019 г. и на 26.08.2019 г. За извършения транспорт били издадени от ищеца фактура № **********/21.08.2019 г. на стойност 1 056,15 лв. по договор 19/S08263 и фактура № **********/21.08.2019 г. на стойност 720,00 лв. по договор 19/S08264. Посочва се, че ищецът е изпълнил и задължението си да даде сметка по смисъла на ТЗ след приключване на изпълнението на поръчката, като е представил на доверителя издадените фактури, в които са посочени индивидуализиращите белези на избраните превозвачи, вида и регистрационните номера на използваните превозни средства и платените на превозвачите навла. Твърди се, че с представянето на фактурите ищецът е отправил до ответника покана за плащане на дължимото възнаграждение в срок до 22.08.2019 г., от който момент последният е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. Изтъква се, че въпреки отправяните покани за плащане ответникът и до момента не е изпълнил паричното си задължение за заплащане на дължимата за транспорта цена.
Относно твърдението на ответника в подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение, че сумата не е заплатена поради повреда в транспортираните врати, за която е поискано от ищеца да заплати щета в размер на 550 евро ищецът излага съображения, че в случая е изпълнил всички свои задължения като спедитор с грижата на добрия търговец. Досежно драскотините по вратата, описани в международна товарителница с № 1900017/20.08.2019 г., ищецът бил изпълнил задължението си да уведоми и съдейства на ответника да упражни правата си във връзка с увреждането на товара, като с това била дадена възможност на ответника да придобие директни претенции срещу третото лице – превозвач. Ищецът бил завел щета по застраховката на товара пред застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, но поради липса на съдействие от страна на изпращача за представяне на необходимите доказателства, застрахователната сума не била заплатена. Твърди се, че дори ответникът да не е бил надлежно уведомен, в полза на същия не би възникнало правото на обезщетение за вреди от спедитора, а претенцията можело да бъде предявена срещу превозвача от момента на отчитане от страна на спедитора. Изтъква се, че превозвачът отговаря за всяка форма на неизпълнение на задълженията по превозния договор, като в случая е налице лошо изпълнение от негова страна. Твърди се и че исковете за вреди по спедиционния договор, предявени срещу спедитора, се погасяват с изтичането на 1-годишна давност, която в случая е изтекла. Навеждат се и доводи, че с оглед използваните за транспортиране на вратите опаковки, може да се направи извод, че спедиторът е използвал подходяща опаковка за стоките и не е допринесъл за повреждане на товара.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск се посочва, че ако се приеме, че договорът, сключен между страните, е договор за транспорт, с който ищецът се е задължил лично да извърши превоза на товари, а фирмата превозвач се явява последващ превозвач по смисъла на чл. 374 ТЗ и чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, следва да се вземе предвид, че превозвачът отговаря за повреждането на товара, само ако е бил уведомен за същото не по-късно от един месец от получаването му. Твърди се, че устно уведомяване ищецът е получил месеци по-късно, след което веднага е завел щетата. Навеждат се доводи, че в случая е изтекла предвидената в чл. 378 ТЗ, чл. 32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 76 ЗАвП едногодишна давност за предявяване на иск за вреди по договор за превоз, а съгласно чл. 32, ал. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки погасен по давност иск не може да бъде предявен дори под формата на насрещен иск или възражение. Предвид това, се твърди, че няма основание за отказ от страна на ответника да заплати договореното възнаграждение.
Ищецът моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено по ч. гр. дело № 388/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, както и да осъди ответника да заплати законната лихва върху главницата, изтекла за периода от 22.08.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 258,53 лв.
С молба с вх. № 268966/17.06.2021 г. ищецът е уточнил, че ако съдът достигне до извод, че не са налице спедиционни договори, предявява за разглеждане евентуално посоченото в обстоятелствената част на исковата молба основание – договори за превоз, поради което съдът намира, че в условията на евентуалност с главния иск е съединен и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Излагат се съображения, че искът за заплащане на лихва за забава е недопустим, тъй като в заповедното производство е предявена само главницата по фактурите, като в производството по установяването на това вземане е недопустимо да се присъединява нов иск.
Навеждат се доводи, че спорен по делото е въпросът дали възникналото между страните правоотношение е по договор за поръчка или по спедиционен договор, като и в двете хипотези ответникът е направил рекламация за лошо изпълнение. Твърди се, че ищецът не е оказал съдействие за реализиране на претенциите на ответника към реалния превозвач, а е действал в негова вреда, като е оспорил настъпването на повредите по товара, не е уведомил превозвача и не е предявил към него претенция за обезщетение като възложител на превоза. Посочва се, че издаването на фактура преди извършването на превоза и доставянето на товара не може да се приеме за отчетна сделка, като липсва такова волеизявление от страна на ищеца, като дори е отказал да стори това, като не е разкрил действителния адрес и друга форма за контакт с превозвача. Поддържа се, че между страните е налице договор за поръчка, по който ответникът е имал право да откаже заплащане на възнаграждение, когато изпълнението на поръчката е лошо и довереникът е действал във вреда на доверителя, като не е предявил рекламация пред превозвача. Твърди се, че ищецът е бил уведомен с имейл и по телефона за настъпилите повреди по превозваните врати, които получателят на стоката е отстранил за своя сметка и ответникът се е съгласил на отстъпка от цената им от 550 евро. Посочва се, че ответникът няма право, нито задължение да претендира щетите да бъдат възстановени от застраховател, тъй като застрахован е превозвачът. Изтъква се, че ищецът не е предприел действия да ангажира съдействието на превозвача като застраховано лице да представи на застрахователя нужните доказателства за рекламацията.
Поддържа се, че ищецът е следвало да встъпи в правата си като възложител на транспорта и да предяви рекламация пред превозвача, поради което следва да репарира вредите.
Посочва се, че превозвачът отговаря за цялостна повреда на стоката от момента на приемането й. Навеждат се доводи, че претърпените от ответника вреди са резултат от неизпълнено договорно задължение на спедитора, представляващо лошо изпълнение на задължението за полагане на грижата на добрия търговец. Поддържа се, че спедиторът отговаря за избора на превозвачите при приемането и съхранението на стоките и за загубите, възникнали при предприетото изпращане, като в случая вредите са произлезли от поведението на ангажирания от спедитора превозвач. Посочва се, че отговорността на спедитора произтича и от неупражняване на правото му по договора за превоз да получи от превозвача обезщетение за настъпилите вреди и да го прехвърли на доверителя, като това право той е бил длъжен да упражни, доколкото доверителят не би могъл да стори това преди прехвърлянето му от спедитора.
Посочва се, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като, ако се приеме, че е налице договор за поръчка между страните, следва да се приложи общата петгодишна давност. Поддържа се, че едногодишната давност все още не е започнала да тече, тъй като спедиторът не е прехвърлил правата по изпълнителната сделка, включващи правото на обезщетение от превозвача.
В заключение се изтъква, че ищецът не е изпълнил сключения между страните договор, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прихващане до размера от 550 евро, представляващи понесените от ответното дружество вреди от неточно изпълнение на процесния договор.
Въведеното от ответника възражение за недопустимост на иска за присъждане на лихва за забава, е неоснователно, тъй като в производството по чл. 422 ГПК е допустимо съединяването на осъдителен иск за непосочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземане.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието като доказателство Потвърждение на поръчка за международен транспорт по поръчка № 19/S08263 от
19.08.2019 г., подписано от представители на страните по настоящото производство между „А2В ДОРС“ ООД като възложител и „Тия Логистикс“ ООД като превозвач, с което от „Тия Логистикс“ ООД е потвърден международен транспорт с камион на товар – 1 кутия 360,00 кг., 3x0.65x0.85, с място на товарене гр. Враца от „А2В ДОРС“ ООД на дата 21.08.2019 г. и място на доставка Адолфщрасе 11, Берлин, Германия на дата 27.08.2019 г., с превозно средство ван с рег. № ********, с уговорено възнаграждение за превоз 720,00 лв., като плащането следва да бъде извършено с банков превод след натоварване и след получаване на оригинално ЧМР и фактура.
От представената по делото международна товарителница, намираща се на стр. 68 от кориците на делото, се установява, че на процесния автомобил с рег. № ******** е натоварен един бокс със врати с размери 300x63x81 и тегло
Разпечатката съдържа 28 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9815b654-260f-478c-8471-eeddae4a58f8