Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1523 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 862/2023
Вид
Решение № 1523
Подписан
05.04.2024
Състав
Владимир Руменов Руменов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330100862 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по същество на исков спор.

Искова молба на П. В. М. , ЕГН *********, от ******************* , против ЗАД „Алианц България“ ЕАД, ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Княз Дондуков " № 59, и иск с правно основание в чл. 384 ал. 2 т. 1 от Кодекса за застраховането.

Според изложеното, ищецът ползвал на годно правно основание – договор за оперативен лизинг, по който бил страна - лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 220„ , с държавен контролен номер *********. За периода от 12.10.2021г. до 11.10.2022г. , автомобила бил застрахован при ответното дружество по застраховка „каско“ , полица № *************.

На дата *********г, в срока на договора, автомобила бил паркиран на обществен паркинг в П.; при връщане към него, М. установил, че по същия са настъпили щети , изразяващи се във вдлъбната задна лява врата, с останало по нея бяло покритие. М. се свързал ответното дружество (на посочен национален телефон ) и ги уведомил за настъпването на вредите, като в уведомлението по щетата предположил , че са причинени от друг автомобил.

На същия ден при ответника била регистрирана по случая щета № *********, с искане да се изплати обезщетение за вредите или те да бъдат отстранени от застрахователя за негова сметка. Извършени били два огледа на автомобила ведно със снимков материал към същите; застрахователят отказал изплащането на обезщетението с мотив, че се касае за щета, причинена по различен от описания в искането механизъм - в следствие на контакт в неподвижен обект с грапава повърхност и с изразен вертикален ръб ( стена или колона).

1

Ищецът отстранил описаните щети за своя сметка , като платил на фирмения сервиз на марката сумата от 4558. 26 лв.

С оглед казаното, иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4558. 26 лв. - застрахователно обезщетение по договора за застраховка „ каско“, полица № ********* по образувана щета № *********, както и разноските по делото.

Ответното дружество оспорва иска като неоснователен; признава наличието на договора за застраховка и факта на лизинговия договор за процесния автомобил, по който М. е лизингополучател, признава и това, че ищецът е уведомил застрахователя своевременно за настъпилите вреди. Спори се обаче по активната легитимация на ищеца да иска изплащане на обезщетение , доколкото не е собственик на увредената вещ; спори се по механизма на настъпване на вредите , като се твърди, че застрахователно събитие не е настъпило .

Изложени са и възражения за наличие на договорно основание за отказ да се изплати обезщетение, като застрахователя на дължал плащане при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените разноски, като е възразено , че са прекомерни договорените от ищеца с адвоката му такива за хонорар.

Искът е имплицитно допустим като осъдителен. Лизингополучателя на застрахована против вреди вещ е легитимиран да води иск за реално изпълнение на задължението на застрахователя да плати обезщетение, като интереса му се обуславя от факта , че той има опция да придобие вещта с изтичането на срока на договора, в състоянието , в което вещта се намира към датата на придобиването; той е задължен по договора за лизинг да плаща вноските по застраховката. Затова е „ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл. 2 ал. 2 от приложимия между страните Кодекс за застраховането и е легитимиран да води иска по чл. 384 ал. 2 т. 1 от Кодекса за застраховането.

Съдът установи следното от фактическа и правна страна:

В хипотеза по чл. 384 ал. 2 т. 1 от Кодекса за застраховането, на доказване подлежат следните , по смисъла на чл. 153 от ГПК , релевантни факти : наличието на застраховка, настъпването на вреди/застрахователно събитие , стойността им , както и – с оглед допустимостта на иска – своевременно уведомление до застрахователя за настъпването на щетите. Тези факти са осъществени. Извършеното от ищеца плащане в полза на оторизирания сервиз не е факт от значение за възникването или погасяването на ангажираната отговорност на застрахователя.

По повечето от релевантните факти не се спори; безспорно е между страните съществуването на застраховката, договора за лизинг и уведомяването за настъпилите вреди. Спорните въпроси по делото са два: дали механизма на настъпването на вредите е този, описан в исковата молба и уведомлението за щета – при удар от друг автомобил, или се касае за самопричинени от действия на водача на застрахования автомобил щети – удар в 2 неподвижна грапава колона , както и дали в последната хипотеза е налице покрит застрахователен риск и ако да – то дали застрахователя има право да откаже изплащането на обезщетение по причина, че е налице несъответствие между посочената и действителната такава. Доколкото несъответствието между посочения в уведомлението механизъм на настъпване и действителния такъв е обстоятелство , от което ответното дружество черпи правата си на отказ да изплати обезщетение , то следва да докаже това несъответствие.

Назначената автотехническа експертиза дава заключение, че най- вероятната причина за настъпилите увреди е удар, като същата добре отговаря и е напълно възможно да е причинена от контакт с друго МПС, както се съобщава в уведомлението по щетата ; стойността на ремонта съобразно фактурата възлиза на 4558.26 лева с ДДС , като всички описани във фактурата за ремонта авточасти , консумативи и трудови операции съответстват на ремонтна дейност за пълното и безопасно възстановяване на автомобила; среднопазарната стойност на този ремонт, изчислена при вграждане на оригинални части, закупени от представителството на марката , материали, консумативи и труд, е 3479.72 лева , тази при вграждане на оригинални части от алтернативни доставчици е 3036.14 лева , а тази при вграждане на вече употребявани части е 2001.11 лева. Съдът кредитира това заключение като обективно и компетентно изготвено, по делото няма данни, които да му противоречат. Ответното дружество не е обяснило защо приема , че механизма на настъпването е различен от този, описан в уведомлението, при което съдът приема, че коментираното несъответствие не е доказано като факт, а оттам – не може да бъде приложено и основанието за отказ за изплащане на обезщетение по смисъла на чл.16.22 от ОУ на застрахователния договор. Допълва се , че ищецът ползва застрахователна услуга, за която няма данни да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, при което има качеството на потребител по смисъла на § 13.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Нормата на чл. 16.11 от общите условия на застрахователния договор, която дава възможност на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение „при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети „ е неравноправна по своя характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.6 от Закона за защита на потребителите, тъй като дава право на ответника - търговец да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Това е така , тъй като сам по себе си , описаният от ответното дружество механизъм на настъпването на вредите също съставлява покрит от т. 3.1.3. на ОУ застрахователен риск, при настъпването на който застрахователят дължи обезщетение.

Затова и на основание чл. 146 от същия закон действието на тази норма не може да бъде зачетено, дори да беше установено твърдяното противоречие.

Искът е основателен.

По размера му обаче следва да се отбележи, че застрахователят дължи съобразно чл. 386 ал. 2 от Кодекса за застраховането плащане на застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите 3 на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквото обаче в случая не е установено. При частична увреда на автомобила , договорът за застраховка дава право на застрахования и третото ползващо се лице да изберат отстраняване на вредите в официален сервиз на съответната марка МПС в България ( т. 7 от специалните условия на договора , л. 24 от делото ) , стига автомобила да е произведен преди по – малко от осем години . Това е направено, видно от съдържанието на фактурата, където доставчика е посочен като оторизиран дилър и сервиз на марката; автомобила е произведен през 2017г.

Макар в този случай да се прилага и чл. 96.2 от ОУ на договора , застрахователят не е направил такова възражение, а и не може да се позове на тази норма, за да обоснове по ниска възстановителна стойност, след като е отказал да изплати обезщетение по конкретната щета. На свой ред, вещото лице дава заключение, че всички описани във фактурата за ремонта авточасти , консумативи и трудови операции съответстват на ремонтна дейност за пълното и безопасно възстановяване на автомобила, и затова и съдът приема , че в случая , действителната стойност на възстановяване на вредите е тази , заплатена от ищеца по фактурата .

Искът следва да бъде уважен в пълен размер.

Разноските се понасят от ответника. При цена на иска от 4558.26 лева, възражението за прекомерност на хонорара от 2000 лева, договорен от ищеца с неговия адвокат, е основателно, доколкото делото няма особена фактическа или правна сложност. Съдът приема за разумен размер на хонорара сумата от 1300 лева, тоест следва да присъди на ищеца разноски в общ размер от 1752.33 лева.

Воден от изложеното и на основанието по чл. 235 от ГПК , съдът РЕШИ:

Осъжда ЗАД „Алианц България“ ЕАД, ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Дондуков" № 59, да заплати на П. В. М., ЕГН *********, от *********, сумата от 4558.26 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди за настъпил на *********г. застрахован риск по договор за застраховка „каско„, полица № ********* по образувана щета № *********.

Осъжда ЗАД „Алианц България“ ЕАД, ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков " № 59, да заплати на П. В. М., ЕГН *********, от *********, разноски по спора в размер на 1752.33 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4