Определение № 43267 от 24.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5950/2024
- Вид
- Определение № 43267
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 148 ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43267 гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20241110105950 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца А. Д. К. срещу ответника Л. В. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални болки и страдания, накърняване на честта и достойнството, душевен дискомфорт и притеснение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г., по време на заседание на Научния съвет на Института по микробиология ********, в което са участвали петнадесет членове от общо двадесет и един, сред които и ответникът, по време на заседанието по т. 5 от дневния ред ответникът К. заявила следното: „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и измамник.” Тези думи са били възприети от членовете на Научния съвет, присъствали на заседанието, както и са били вписани в протокол, изготвен от протоколчика на Научния съвет - гл. ас. *********, подписан от секретаря и председателя на Научния съвет. Твърди, че за извършеното деяние срещу ответника е подадена тъжба от ищеца, по която е образувано н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146 от НК, по което е постановена присъда № 87/20.04.2022 г., с която ответникът била оправдана, като тази присъда била потвърдена с решение № 731/19.10.2023 г., постановено по н. ч. х. д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав. В мотивите си към посочените съдебни актове Софийски градски съд и Софийски районен съд са приели, че действително ответникът К. е изрекла публично думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, които по своето естество представляват обидни изрази, доколкото с тях тя е направила непристойни изказвания за личността на ищеца, които са обективно годни да накърнят честта и достойнството му. Поддържа, че поведението на ответника представлявало грубо накърняване на честта и достойнството на ищеца, включително свързано с научната му дейност и постижения. Накърнени били престижът и авторитетът на ищеца, освен пред колегите му в ****, така и пред Съюза на българските писатели, 1 към който ищецът членува. Посочените обидни епитети и квалификации са били изречени публично пред голяма част от бивши колеги и познати на ищеца, а впоследствие тези обиди са били узнати и от всички останали, които са имали достъп до протокола от заседанието и са се запознали с неговото съдържание. Ищецът, след като се е запознал с протокола от заседанието, се почувствал обиден, принизен, омаловажен и нагрубен, като това му причинило душевен дискомфорт, болка и страдание. Ищецът имал редица достижения в професионалната си сфера, успехи и изграден безупречен авторитет, а изявленията, които ответникът употребила по отношение на ищеца, че последният бил „некоректен човек, лъжец и измамник”, се отразили на ищеца особено тежко. Изказванията на ответника към ищеца накърнили силно честта и достойнството на ищеца, същите увреждали неговата безупречна репутация и доброто му име. Ищецът изпитвал силно чувство на обида и от несправедливото грубо отношение спрямо него. Посочените действия на ответника оказали отрицателно влияние върху ежедневието на ищеца, мотивацията му за работа, способността му за сън и отдих, както и на цялостното му качество на живот. Ищецът имал смущения на съня, станал напрегнат и стресиран, изпитвал постоянно чувство на огорчение и душевна болка. Поддържа, че деянието на ответника, въпреки че не представлява престъпление, съставлява непозволено увреждане, доколкото накърнява честта и достойнството на ищеца, уронва неговия авторитет и престиж пред неговите колеги, като по този начин и се омаловажават годините, прекарани от ищеца, в труд за развитието на научната дейност и Института. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 4200лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Представя към исковата молба под опис 16 бр. писмени доказателствени средства. Прави искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Поддържа, че изложените в исковата молба обстоятелства, касаещи проведеното заседание на 29.07.2021 г. на Научния съвет на Института по микробиология ********, за което ищецът твърди, че ответникът е изрекла по отношение на ищеца думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, не отговаряли на обективната действителност. Ответникът оспорва настъпилото у ищеца увреждане, както и размера на претенциите за неимуществени вреди. Намира, че обстоятелството, ч е ищецът не е присъствал на заседанието на Научния съвет от 29.07.2021 г. изключва наличието на умисъл от страна на ответника да изрече позорящи изрази към ищеца, с което да урони неговата чест и достойнството му. Изтъква, че на основание чл. 300 от ГПК въпросът за липсата на вина е доказан, с оглед мотивите на съдилищата в присъда и решението относно липсата на умисъл на ответника. Твърди, че поведението на ищеца към ответника може да се разглежда като обективна предпоставка за процесните твърдения, тъй като в съвместната им работа ищецът не е изпълнил поети от него задължения към ответника- да изготви и публикува обзор с приноса на членовете на екипа по изпълнение на Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019 г. на тема „Иновационни конструкции на фотобиореакторина база интегрална концепция за утилизация на С02 и получаване на метаболи от водораслова биомаса с висока биологична и имуностимулираща активности“ в периода 06.12.2019 г. 06.12.2022 г. и да заплати възнаграждение на ответника, с което свое поведение ищецът, като ръководител на проект, към ответника, която е член на работния състав 2 по проекта, намира за некоректно, тъй като не е била компенсирана за извършената от нея работа по същия проект, така и за извършения от нея научен труд не е получила признание и заплащане. Изтъква, че популяризирането на случая е единствено поради усилията на ищеца, а ответникът не е допускала и целяла, че процесните изрази ще бъдат записани в протокола, а след това този протокол ще стане публично достояние или за него ще узнаят други лица извън тесния кръг на Научния съвет на Института.
Твърдяното от ищеца накърняване на неговия личен престиж и авторитет пред останалите му колеги поддържа, че е по причина на неговите действия по разгласяването на протокола от заседанието на Научния съвет и образуваното от него като частен тъжител н.ч.х.д. № 12708/2021 г. по описа на СРС. Оспорва размера на претендираните от ищеца сума за нанесените неимуществени щети като прекомерен, предвид обстоятелството, че описаното поведение на ищеца към ответника действително обосновава извод за некоректност и неспазване на поети задължения, с което обективно е допринесло за претърпените от него вреди. Искането към съда е предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално– да бъде определен по-нисък размер на обезщетение.
Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Л. В. К. срещу ответника А. Д. К., за заплащане на сума в общ размер от 5200 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – заплатено възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д.
№ 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки за получените по тях възнаграждения, и сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безсъние, сърцебиене, страх, че ще бъде осъдена, опетняване на доброто й име и достойнство, влошаване на взаимоотношения с колеги, роднини и приятели, ниска самооценка, здравословни проблеми, вследствие на посочените съдебни производства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на насрещните искове10.06.2024г., до окончателното им изплащане.
Ищецът по насрещните искове твърди, че във връзка с образуваното по частна жалба на ответника по насрещния иск наказателно производство заплатила възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки за получените по тях възнаграждения. Твърди, че през времетраенето на проведеното наказателно производство, продължило до 19.10.2023г., изпитвала стрес, страдала от безсъние, страх, че ще бъде осъдена, било опетнено доброто й име в обществото, личностната й оценка била изключително занижена, затруднено било общуването й с колеги, роднини и приятели, както и силно влошено здравословното й състояние.
Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 5200 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 4200лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещните искове до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Представя под опис 15 бр. писмени доказателствени средства, прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който 3 оспорва предявените искове. Поддържа, че предявеният иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, представляващи сторени разноски в хода на производството по предявена тъжба, е недопустим поради липса на правен интерес.
Намира, че за ищеца е била налице процесуална възможност да претендира имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, образувано по подадената тъжба, а пропускането на тази възможност не би могло да се преодолее с предявяването на иск по гражданскоправен ред. Оспорва изложените от ищеца твърдения, като се излагат аргументи, че исковете са недоказани поради липсата на кумулативно предвидените предпоставките за реализиране на деликтната отговорност. Поддържа, че подаването на тъжба не представлява противоправно деяние, а ответникът по насрещния иск е упражнил своето конституционно право да подаде тъжба като частен тъжител, действията му били добросъвестни и са били насочени и извършени с оглед търсената от него защита.
Подаването на тъжба и воденето на наказателно производство, когато тъжителят твърди, че е пострадал от престъпление от частен характер, представлява субективно право, регламентирано от закона, в частност чл. 148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 от НК, чието упражняване зависи от волята на лицето повдигането и поддържането на обвинение по такава тъжба не представлява неправомерно действие и не може да доведе до ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Поддържа, че е действал добросъвестно, което изключва презумпцията за виновност, така и подаването на тъжба съставлявало правомерно действие. Оспорва за ищеца по насрещната претенция да са настъпили сочените от нея вреди, да се е влошило здравословното й състояние, като в тази връзка сочи, че представените медицински документи не установяват констатации на лекуващ лекар, а твърдения на лекуваното лице. Поддържа, че подадената тъжба не е разгласена публично, а в случай че наличието на наказателно дело от частен характер е станало известно на по-широк кръг от хора,това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на ответника.