Решение № 374 от 01.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. С., 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20211110209894 по описа за 2021 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Х.Е.К.”ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул.

„П.“№3, вх. „О“, ет.1, ап.1, представлявано от А.Т.Г., чрез адв. Д. В. от САК срещу наказателно постановление (НП) №23-003891/17.06.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”(Д „ИТ”) С. област (СО), с което на дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), във вр. чл.81а, ал.1 от ЗНЗ имуществена санкция в размер на 6000 (шест хиляди лева) лв. за нарушение на чл.107р, ал.7 от КТ, във вр. с чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.

С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не са спазени изискванията на материалния закон, като се твърди, че сключеният договор между дружеството и „П.У.“ не съдържал специално нормативно-установено съдържание, което договор за предоставяне на временна заетост трябва да има, съгласно чл.107у от КТ, задължението е за постигане на конкретен резултат, а не за предоставяне на служители, твърди се, че по своя характер не е трудов договор по чл.107р от КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в срочен, освен при писмено желание на служителя, не било изследвано правилно срочността на 1 договора за услуги несъстоятелен бил довода, че трудовите договори и длъжностната характеристика не отразяват действителните отношения между работодатели и работници, прави се извод, че дружеството не е предприятие, осигуряващо временна заетост. Моли се за отмяна на НП и присъждане на направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, по аргументите, изложени в жалбата.

Претендира се присъждане на сторените разноски.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, доколкото е установено, че работниците и служителите на дружеството са изпратени да полагат труд в полза на предприятието-ползвател „П.У.“ ЕООД, същите са полагали труд под ръководството на предприятието-ползвател, поради което се приема, че деянието представлява „изпращане на служители от предприятие, което осъществява временна работа в предприятието-ползвател“, поради което правилно е наложена имуществена санкция. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Между „Х.Е.К.“ ООД в качеството на „изпълнител“ и „П.У.“ ЕООД в качеството на „възложител“ е сключен договор за предоставяне на услуги от 01.09.2019 г., по силата, на който изпълнителят предоставя услуги, попадащи в обхвата на осъществяваните от възложителя дейности, а именно изпълнителят предоставя на възложителя човешки ресурси по отношение на процеса на предлагане, продажба на храни, напитки и играчки, посрещане и изпращане на клиенти и посетители, анимация и осигуряване на ред и организация при пребиваването на клиенти в обекта на възложителя срещу заплащане, като договорът е за срок от 24 месеца и е с начална дата 01.03.2019 г. Съгласно приложение №2 към договора за услуги обслужваният обект е ресторант и детски център „К.“, находящ се в гр. С., бул. „Ц.Й.“№15, М.М. С..

„Х.Е.К.“ ООД е декларирало в идентификационната карта, попълнена на 2

29.04.2021 г., че е с предмет на дейности на предприятието: други дейности по предоставяне на работна сила, като притежава 15 броя нает персонал, от които 13 броя жени.

Установява се от удостоверение, издадено от МТСП на основание чл.28, ал.5 от ЗНЗ, че дружеството-жалбоподател е регистрирано под №1811/01.12.2014 г. да извършва посредническа дейност по наемане на работа за Р България за посреднически услуги: информиране и/или консултиране на търсещи работа лица и на работодатели и насочване към обучение на възрастни, която регистрация е безсрочна.

„П.У.“ ЕООД по данни от търговския регистър, съгласно приложена разпечатка към 14.09.2019 г., е посочил, че упражнява други дейности, свързани с развлечения и отдих.

Извършена е проверка по спазване на законодателството в областта на заетостта, което включвало и заетост в „Х.Е.К.”ООД. Като в тази връзка на 26.04.2021 г. била извършена проверка на обект: детски център „К. П.“ и ресторант, намиращи се в гр. С., „М.М.“, стопанисвани от „П.У.“ ЕООД, от служители на дирекция „Инспекция по труда” С. област. По време на проверката св. Т. – главен инспектор в Д „ИТ“СО, установила, че в търговските обекти полагат труд наети служители и работници на „Х.Е.К.“ ЕООД. Лицата, които към момента на проверката са били в обекта са попълнили декларации и проверката продължила по документи в Д „ИТ“СО в периода 05.05.2021 г. – 18.05.2021 г. По време на проверката са били предоставени трудови договори на наетите от „Х.Е.К.“ ЕООД, както и длъжностни характеристики и декларации за съгласие да се упражнява трудова дейност на територията на „К. П.“ „М.М.“, находящ се в гр. С., бул.

„Ц.Й.“№15. Представените документи касаят лицата А.А.М., на длъжност чистач, Д.И.П. на длъжност готвач и В.К.М. на длъжност аниматор.

Установено било от проверката по документите, че сключените трудови договори са безсрочни, а договорът за предоставяне на услуги е срочен.

Предвид което проверяващите установили, че трудовите договори не са били съобразени с факта, че наетите работници и служители ще полагат труд съгласно договорът за услуги и продължителността на правоотношенията е предопределена от това. Прието било, че „Х.Е.К.“ ООД е предприятие, осигуряващо временна работа, което няма регистрация в Агенцията по заетостта за осъществяване на тази дейност.

3

Съставен бил протокол за проверката на 18.05.2021 г., който е връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му и са обжалвани част, а именно от т.8 до т.15, от дадените с него предписания. Налице е произнасяне с решение от 04.06.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), с което е отхвърлена жалбата.

На дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 18.05.2021 г. от Б. Т. – главен инспектор при Д „ИТ“СО за нарушение на чл.107р, ал.7 от КТ, във вр. с чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.

Актът е връчен на управителя на датата на съставянето му, а именно на 18.05.2021 г. Срещу същия е депозирано писмено възражение на 20.05.2021 г., т.е. в предвидения тридневен срок, по действащия към момента на депозирането му ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 17.06.2021 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от директора на Д „ИТ“СО, като оправомощено длъжностно лице въз основа на Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Приложени са Заповеди №З-0025/08.01.2019 г. и №З0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” за определяне обхват за дейност. НП е връчено с обратна разписка на 23.06.2021 г.

Срещу дружеството-жалбоподател е налице влязло в законна сила НП №04001088/29.10.2019 г. на Д „ИТ“ – В.Т., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.85, ал.4 от ЗНЗ за нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, във вр. с чл.107р, ал.7 от КТ, което е потвърдено с решение на Административен съд - В.Т. по к. н. д. №10100 по описа му за 2020 г., влязло в законна сила на 10.08.2020 г., с което е отменено решение №6/02.03.2020 г. по НАХД №215/2019 г. по описа на РС-Елена.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на разпитаната в хода на производството свидетел Т., които са пълни и непротиворечиви. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не намира помежду им противоречия, поради които да посочи кои от тях кредитира и кои не.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, видно от 4 обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от наказателното постановление на 23.06.2021 г., клеймото на жалбата, която е подадена на 29.06.2021 г. и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП № 23-003891/17.06.2021 г. на директора на Д „ИТ“ СО намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им, това е така, защото:

Дирекциите „Инспекции по труда” са специализирани администрации към ИА „ГИТ”, съгласно Устройствения правилник на ИА „ГИТ”. Установява се от представената по делото Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, че директора на Д „ИТ” СО издава наказателни постановления, когато актовете са съставени от контролните органи в съответната Д „ИТ”, т.е. в случая директора на Д „ИТ” СО е компетентен да издаде обжалваното наказателно постановление, въз основа на горепосоченото оправомощаване. АУАН е съставен от контролен орган при Д „ИТ”СО. Приложени са Заповеди №З-0058/11.02.2014 г., №З-0025/08.01.2019 г., №З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, от които първата е за оправомощаване, а останалите две за определяне обхват на дейност. Поради което съдът счита, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени/съответно издадени от компетентни длъжностни лица.

Не се констатират в хода на административно-наказателното производство допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществени такива и с които да се засягат основни права, включително това на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност ЮЛ, поради следното:

Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

АУАН е съставен на 18.05.2021 г. за твърдяно нарушение, осъществено на 26.04.2021 г., т.е. в тримесечния срок, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, конкретно на 17.06.2021 г. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на дружеството- жалбоподател.

Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Посочено е място и време на осъществяването на така твърдяното административно нарушение, а 5 именно неизпълнение на задължение за регистрация в Агенцията по заетостта, осъществено на 26.04.2021 г. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. Изложени са и подробни съображения в атакуваното НП, относно изложеното в писменото възражение срещу АУАН, поради какви причини административнонаказващия орган не приема изложените съображения в същото, което е след извършена проверка на законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН срещу дружеството, поради което са спазени изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Разгледана и по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.107р, ал.7 от КТ: „Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.“

Разпоредбата на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ предвижда, че „Дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.“

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че дружествотожалбоподател, което е с основна дейност предоставянето на работна сила е предоставило работници и служители, с които е сключило безсрочни трудови договори на „П.У.“ ЕООД. Това се извлича от съдържанието на договора между двете дружества, от което се установява целта, а именно предоставяне на работници и служители за конкретен обект, стопанисван от „П.У.“ ЕООД.