Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 607 от 11.12.2025, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 337/2025
Вид
Определение № 607
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. В, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500337 по описа за 2025 година

Делото е образувано по ч. жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв.Д.М.,с която моли съдът да отмени Определение №1730 от 08.10.2025г. по гр.д. №1146/2023г. на ВРС.

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно. С решението по делото е уважен предявеният от него иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство,но не и за предоставена безплатна правна помощ.. Жалбоподателят счита,че следва да му бъдат присъдени разноски за двата кумулативно съединени иска като се определи възнаграждение за всеки един от тях за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба „***“ООД е подал отговор,с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

Счита,че няма основание за отмяна на обжалваното определение,а дори поисканите разноски на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. са могли да бъдат редуцирани и отхвърлени,тъй като С. Р. Г. не е материално затруднено лице и поведението й представлява злоупотреба с право.Сочи,че ищцата е образувала множество дела с идентичен предмет срещу ответното дружество с минимален материален интерес и следва да се присъди едно общо 1 адв. възнаграждение,което да се присъди само веднъж. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред ВРС е образувано гр.д. №1146/23г. като ищецът С. Р.

Г. е предявила иск срещу „***“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски кредит-чл.6,ал.2 от същия ,с цена на установителния иск-400лв.и цена на осъдителния иск-10лв. като частичен от 400лв. С Решението си ВРС е уважил иска за прогласяване на нищожност на клаузата по чл.6, ал.2 от договор за кредит от 22.08.2019г.и е осъдил „***“ООД да заплати на ищцата сума в размер на 68,86лв.-заплатени без правно основание неустойка от същия договор. Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 255лв.-разноски по делото за производството пред първата инстанция и е отхвърлил искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за присъждане на разноски за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1 от ЗА на ищцата С. Р. Г.

.Мотивирал се е с представени от ответника доказателства,че страната не е материално затруднено лице и предявените многобройни идентични искове пред ВРС-33 на брой.

С молба по чл.248 ГПК адв.Д.М. като управител на

Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като му присъди адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ .

ВРС с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел,че не се дължат разноски по изложени в решението мотиви.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Направеният от РС-В изводи се споделят от настоящия състав на съда.

От данните по делото се установява,че ищцата чрез нейния процесуален пълномощник е предявила множество искове срещу „***“ООД с идентичен предмет.

Следва да се има предвид и обстоятелството,че предявените искове не са с фактическа и правна сложност и оценяемият материален интерес е в минимален размер ,а претендираното адв.

2 възнаграждение многократно надвишава материалния интерес по отделните дела и присъдените суми.

Въззивната инстанция споделя изразеното становище на ответника „***“ООД,че в случая е налице злоупотреба с право,което не следва да се толерира от правораздавателните органи.

Освен изложеното пред първата инстанция са предоставени достатъчно доказателства,удостоверяващи обстоятелството,че ищцата С. Р.

Г.,чийто процесуален представител е адв. Д.М., не е материално затруднено лице и няма причина и необходимост за приложение на чл.38,ал.1 ЗА.

При това положение изводите на ВРС са напълно обосновани и законосъобразни,поради което въззивната инстанция счита,че следва да потвърди обжалваното определение.

За въззивното производство няма данни да са направени разноски от ответника по жалба и такива не следва да му се присъждат.По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1730 от 08.10.2025г. по гр.д. №1146/2023г. на РС-В.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. В, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500337 по описа за 2025 година

Делото е образувано по ч. жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв.Д.М.,с която моли съдът да отмени Определение №1730 от 08.10.2025г. по гр.д. №1146/2023г. на ВРС.

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно. С решението по делото е уважен предявеният от него иск и са присъдени разноски за първоинстанционното производство,но не и за предоставена безплатна правна помощ.. Жалбоподателят счита,че следва да му бъдат присъдени разноски за двата кумулативно съединени иска като се определи възнаграждение за всеки един от тях за предоставена безплатна правна помощ.

Ответникът по жалба „***“ООД е подал отговор,с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

Счита,че няма основание за отмяна на обжалваното определение,а дори поисканите разноски на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. са могли да бъдат редуцирани и отхвърлени,тъй като С. Р. Г. не е материално затруднено лице и поведението й представлява злоупотреба с право.Сочи,че ищцата е образувала множество дела с идентичен предмет срещу ответното дружество с минимален материален интерес и следва да се присъди едно общо 1 адв. възнаграждение,което да се присъди само веднъж. Прилага съдебна практика.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред ВРС е образувано гр.д. №1146/23г. като ищецът С. Р.

Г. е предявила иск срещу „***“ООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски кредит-чл.6,ал.2 от същия ,с цена на установителния иск-400лв.и цена на осъдителния иск-10лв. като частичен от 400лв. С Решението си ВРС е уважил иска за прогласяване на нищожност на клаузата по чл.6, ал.2 от договор за кредит от 22.08.2019г.и е осъдил „***“ООД да заплати на ищцата сума в размер на 68,86лв.-заплатени без правно основание неустойка от същия договор. Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 255лв.-разноски по делото за производството пред първата инстанция и е отхвърлил искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за присъждане на разноски за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1 от ЗА на ищцата С. Р. Г.

.Мотивирал се е с представени от ответника доказателства,че страната не е материално затруднено лице и предявените многобройни идентични искове пред ВРС-33 на брой.

С молба по чл.248 ГПК адв.Д.М. като управител на

Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като му присъди адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ .

ВРС с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел,че не се дължат разноски по изложени в решението мотиви.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Направеният от РС-В изводи се споделят от настоящия състав на съда.

От данните по делото се установява,че ищцата чрез нейния процесуален пълномощник е предявила множество искове срещу „***“ООД с идентичен предмет.

Следва да се има предвид и обстоятелството,че предявените искове не са с фактическа и правна сложност и оценяемият материален интерес е в минимален размер ,а претендираното адв.

2 възнаграждение многократно надвишава материалния интерес по отделните дела и присъдените суми.