Решение № 2822 от 19.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2822 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100507597 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 4045 от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 62374 по описа за 2021 г. на СРС, 113-ти състав са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от М. А. Г. срещу 17 Средно училище „Д.Г., като неоснователни. В тежест на ищцата/в полза на ответника са присъдени разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата пред СРС - М. А. Г..

Решението се обжалва изцяло.

Излагат се доводи за допуснати от СРС процесуални нарушения във връзка с допускане, приемане и обсъждане на доказателствата по делото.

Сочи, че доказателствата представени от ответника не били по утвърден образец, но независимо от това СРС ги бил приел и се позовал в мотивите си по обжалваното решение, на тях. СРС се бил отклонил от действителните твърдения на ответника във връзка с представената длъжностна характеристика, което намерило и отражение в доклада по чл.146, ал.1 ГПК.

Сочи, че по делото не ставало ясно на която дата е утвърдена длъжностната характеристика с отразена дата на подписване 23.07.2022 г. Не ставало ясно дали това е длъжностната характеристика, отразена в заповед № РД1235/24.08.2021 г., утвърдена на 15.07.2021 г. Счита, че по делото не били представени доказателства относно удостоверяване наличието на утвърдено ново изискване, което да е причина за прекратяване на ТПО. Затова не били 1 налице предпоставките на чл.328, ал.1,т.6 КТ. Счита, че Наредба № 15 от 22.07.2019 г. не съдържа изискване за притежание на професионалноквалификационни степени /ПКС/. Сочи, че информационното съобщение на директорката на училището за подаване на заявление за придобиване на ПКС има диспозитивно звучене. Това се потвърждавало и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Счита, че по делото е доказано наличието на злоупотреба с право от страна на ответника като работодател. Мотивите на заповед № РД-1235/24.08.2021 г. били бланкетни и неясни. В същата не било конкретизирано коя от двете хипотези е основание за прекратяване на ТПО.

Сочи, че от представеното по делото щатно разписание се установявало, че 16 от 59 служители не притежават ПКС, или 25 % от персонала. По представения списък на педагогическите специалисти по образец 1, 14 от лицата нямали придобита ПКС, а 6 човека от тях не били подали заявление да се обучават. Сочи, че се ползвала със закрила по чл.333, ал.1 КТ. Освен това ищцата била председател на Синдикална организация, което пък било основание за закрила по чл.333, ал.1,т.5 КТ. Тези обстоятелства били установени с представените по делото доказателства, а СРС не ги бил обсъдил. Счита, че прекратяването на ТПО по реда на чл.328, ал.1,т.6 КТ представлява заобикаляне на закона като единствената цел е прекратяване на ТПО с конкретния служител. СРС не подложил на анализ тенденциозното отношение на ответника, което било установено от доказателствата по делото.

Не било взето предвид, че два пъти директорът на ответнито училище инициирал дисциплинарно производство срещу ищцата. Това се потвърждавало и от показанията на свидетелката С. С. и на свидетелката И.Ч.. Същевременно се сочи, че с оглед здравословното си състояние до 31.07.2021 г. ищцата не е могла да изпълни изискването за записване за курс за придобиване на ПКС. Срокът за подаване на заявление бил поставен на 15.07.2021 г., когато ищцата вече била в отпуск поради нетрудоспособност. Наред с това през м.08.2021 г. ищцата била ползвала 22 дни платен годишен отпуск. Така ищцата била лишена от възможността да подаде заявление за придобиване на ПКС. Невярно било твърдението на ответника, че ищцата била отказала да подаде заявление. Ищцата не била запозната с последиците от неподаване на заявление. Сочи, че директорката на училището била уведомена както за здравословното състояние на ищцата, така и за ползвания от нея платен годишен отпуск.

Доказателствени искания не са направени.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което претенциите й да бъдат уважени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- 17 Средно училище „Д.Г.“, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решението. Според въззиваемия не са допуснати, сочените от въззивницата нарушения. Доказателствата от страна на ответника били ангажирани в срок 2 за разлика от тези, които били представени от ищцата. Сочи, че относимо в случая било щатното разписание към 15.09.2021 г., когато започвала учебната година. Нямало как в това щатно разписание да фигурира И.Ч. защото тя била депозирала молба за напускане на 15.09.2021 г.; към този момент молбата й била утвърдена. Сочи, че в течение на съдебния процес било доказано, че учителите били придобили ПКС. Сочи, че съгласно чл.58 от Наредба № 15 педагогическите специалисти трябва да имат най-малко 2 години трудов стаж,за да придобият 5-та ПКС. Затова невярно било твърдението на въззивницата за деление на учителите според трудовия стаж.

Сочи, че чл.56 от същата наредба е неприложим към конкретния случай. По отношение на длъжностната характеристика се сочи, че същата е утвърдена с представената по делото заповед и с дата 15.07.2021 г., а е връчена на ищцата на 23.07.2021 г. Сочи, че съобразно практиката на ВКС работодателят не е длъжен да ангажира доказателства какво е наложило изменението на изискванията за съответната длъжност. Сочи, че 5-та ПКС е най-ниската. Не било вярно, че придобиването на ПКС е пожелателно като се позовава на чл.47 от Наредба № 15. В случая ищцата имала 10 г. трудов стаж, но не пожелала да придобие ПКС. Основанието за прекратяване на ТПО било поради липса на изискуемата ПКС- чл.328, ал.1,т.6 КТ. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 07.06.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.06.2022 г. /по пощата/, следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че заповедта за прекратяване на ТПО с ищцата съответства на формалните изисквания на закона, тъй като в нея било посочено ясно и недвусмислено изискването за професионална квалификация, на което ищцата не отговаряла.

По делото не било спорно, че към момента на възникване на ТПО, така и към момента на прекратяването му, ищцата била отговаряла на въведените в Наредба № 15 от 22.07.2019 г. нормативни изисквания за образование и квалификация на заеманата длъжност. Не било спорно и, че към момента на прекратяване на ТПО ищцата не притежавала и не била поискала включването й в курс за повишаване на притежаваната от нея квалификация с 3 присъдена ПКС. СРС е посочил, че съгласно приетото в съдебната практика на ВКС нямало пречки работодателят да въведе и нови изисквания за изпълнение на работата, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно. Самото решение на работодателя за промяна на тези изисквания било по целесъобразност и не подлежало на съдебен контрол, освен ако по този начин не се заобикалял закона, не се злоупотребява с право, както и ако не се установявал дискриминационен подход. По арг. от чл.8, ал.2 КТ тежестта за доказване на злоупотребата с право била на ищеца. В конкретния случай ищцата твърдяла, че ТПО с нея е прекратено на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ, за да се заобиколи закрилата по чл.333, ал.1,т.2 и т.5 КТ. По делото такава злоупотреба не била установена, тъй като директорката на училището била предоставила на учителите, вкл. и на ищцата възможност да се включат в курс във връзка с променените изискванията. Ищцата била отказала да се включи в такъв курс. Работодателят разполагал с възможност в хипотезата на чл.328, ал.1,т.6 КТ да прекрати ТПО поетапно като прецени в кой момент и по отношение на кои служители да стори това. Обстоятелството, че работодателят не бил прекратил ТПО едновременно с всички учители, които не притежавали необходимата ПКС, преценено с останалите факти и обстоятелства не обосновавало извод за злоупотреба с работодателска власт.

Затова и претенциите на ищцата по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са приети за неоснователни и като такива отхвърлени.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Относно исковете по чл.344, ал.1 КТ:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ , работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ , за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.

В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 01.02.2021 Г. ПО ТЪЛК. Д. №

4/2017 Г., ОСГК НА ВКС прие, че НЕ Е НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЕТО ПО ЧЛ. 328, АЛ.

1, Т. 6 КТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР, АКО ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО

МУ РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ НЕ ОТГОВАРЯ НА ВЪВЕДЕНИТЕ ОТ

РАБОТОДАТЕЛЯ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА

КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЯВАНАТА РАБОТА. НАЛИЦЕ Е ОСНОВАНИЕТО ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ПО ЧЛ. 328, АЛ. 1, Т. 6 КТ, КОГАТО ПРИ

СКЛЮЧВАНЕТО МУ РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ НЕ ОТГОВАРЯ НА

ВЪВЕДЕНИТЕ С НОРМАТИВЕН АКТ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ ИЛИ

ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЯВАНАТА РАБОТА. ОСНОВАНИЕ

ЧЛ. 328, АЛ. 1, Т. 11 КТ Е ПРОМЯНАТА НА ВСИЧКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА

ДЛЪЖНОСТТА,

ИЗВЪН

ТЕЗИ

ЗА

ОБРАЗОВАНИЕ

И

ПРОФЕСИОНАЛНА

КВАЛИФИКАЦИЯ.

Трудовият договор № 1304 от 31.07.2017 г. е сключен при действието на 4

Наредба № 12 от 2016 г., обн.ДВ, бр.75 от 2016 г., отм. с пар.9 от ПЗР на Наредба № 15от 22.07.2019 г., обн.ДВ, бр.61 от 02.08.2019 г., в сила от 02.08.2019 г.

Не се спори по делото, че към момента на сключване на трудовия договор, установяващ ТПО между страните по спора, въззивницата /ищца/ е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността за образование и квалификация на заеманата длъжност.

Следователно правилното правно основание в случая на което законосъобразно би могло да се прекрати ТПО с ищцата е това на чл.328, ал.1,т.6 КТ.

Видно от заповед № РД-1235 от 24.08.2021 г. като правно основание за прекратяване на ТПО с ищцата е посочено именно чл.328, ал.1,т.6 КТ, а от фактическа страна са посочени мотиви за необходимостта от предприетата промяна в изискванията за образование и квалификация за заеманата от ищцата длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас“. Ищцата не притежавала второто кумулативно изискване – присъдена професионално-квалификационна степен /ПКС/, съгласно изискванията на утвърдената на 15.07.2021 г. за длъжността, длъжностна характеристика.

Видно от представената с отговора по исковата молба длъжността характеристика за длъжността, която ищцата е заемала преди прекратяване на ТПО- „учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас“, изискването е за притежаване на пета ПКС /виж л.97по делото пред СРС/. Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 23.07.2021 г./л.101 от делото пред СРС/, факт, който се признава и от самата ищца.