Решение № 727 от 28.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Велико Търново, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110102695 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , имащ за предмет претендирано в резултат на суброгация регресно вземане с правна квалификация, насочена към хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София , бел.“Княз Александър Дондуков“ № 68 чрез пълномощника си юрисконсулт Р. К. К., твърди, че на **.**.**** г. на републикански път *, при км. * , в района на с. *** е настъпило застрахователно събитие , при което фазан внезапно излиза/прехвърча/ от ляво надясно на пътното платно за движение и се удря в управлявания от С. Г. С. от гр.*** лек автомобил „***“ с рег.№ ВТ ***- предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско” във формата на издадена застрахователна полица № *** /**.**.**** г. с „***“ * – клон *** / собственик и лизингодател/ .

Причинените щети , изразяващи се в повредени предна броня, решетка, гуми и други детайли на моторното превозно средство са описани и оценени, възложени и извършени са на/ от „ ***“ * съответните ремонтно- възстановителни работи на обща стойност 6996,16 лева с ДДС и е подменена гума на стойност 593,33 лева. Сумата на ремонтно- възстановителните работи е изплатена на дружеството- изпълнител с превод по банков път на **.**.**** г. , а на **.**.**** г. е изплатена на лизингополучателя „***“ * с превод по банков път сумата от 593,33 лева.

Изпратена е регресна покана изх.№ ***/**.**.**** г. до Агенция „Пътна инфраструктура" *** да възстанови платеното от 7589,49 лева за поправяне на имуществените неблагоприятни последици от застрахователното събитие , заедно с ликвидационни разноски в размер на 15 лева, но претенцията е останала неудовлетворена.

С оценъчното виждане , че притежава регресно право , почиващо на твърдението , че Агенция“Пътна инфраструктура“- *** чрез Поделение ОПУ-*** не е изпълнила нормативно установените си задължения да сигнализира/ предупреди водачите на превозни средства за наличие на опасност от преминаване на диви животни с поставен пътен знак „А 22“ и да обезопаси/ обезпечи сигурността на движението по пътя срещу ниско и високо прелитащи птици 1 чрез поставяне на вертикална оградна мрежа , ищецът моли съда да постанови решение , с което да я осъди да му заплати сумата от 7604,49 лева , включваща застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски , заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски.

В с.з. писмено поддържа предявения иск .

Ответникът чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Д. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения/ доводи/ , основани на обстоятелствата и нормативните положения, че тъй като мястото на събитието е на републикански първокласен път, то въпросния предупредителен знак „А22“ се поставя в райони, където пътят преминава през гори, резервати или други местообитания на диви животни, като сърни, елени, дива свиня и друг едър дивеч, а в настоящия случай става въпрос за птица /фазан/, чието свободно предвижване в пространството няма как да бъде ограничено, дори чрез поставянето на оградни мрежи; агенцията няма нормативно уредено задължение да поставя предпазни огради между пътя и околните ниви; водачът на лекия автомобил предварително е забелязал прехвърчащата птица и е имал възможност да намали скоростта на движение, за да избегне удара; птицата, станала причина за произшествието, нито е собственост, нито се намира под надзора на Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което причината за него, тоест за произшествието, не се корени в каквото и да е било противоправно поведение на служители на агенцията. В условие на евентуалност възразява , че събитието е настъпило поради поведение на водача на автомобила, който не е съобразил скоростта на движение с конкретната обстановка и не е направил най-добрата преценка при възникналите обстоятелства, необходима за избягване на удара – в този смисъл е налице съпричиняване на вредите.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време , място и начин застрахователно събитие, констатациите и оценката на вредните му имуществени последици / щетите/, възложените от застрахователя и извършени от „***“ * ремонтно- възстановителни работи в лицензирания му автосервиз , стойността им , подменената увредена гума на лекия автомобил и стойността й, сключената за същия автомобил със собственика- лизингодател имуществена застраховка „Каско“ , плащането на сумите с ефект на удовлетворение на правото на обезщетение на лизингополучателя , регресната покана и отказа да бъде удовлетворена претенцията, са факти, установени със свидетелските показания на водача на автомобила С. Г. С., протокол за ПТП № ***/**.**.**** г. на автоконтрольор при РУ *** ,снимков материал, застрахователна полица , опис на претенция, възлагателно писмо , калкулация – ремонт , опис- заключение по претенция , фактури и преводни нареждания, регресна покана и отговор.

Искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Вярно е , че в отговорна тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ законът възлага задължението да поддържа/ освен да ги ремонтира и изгражда / републиканските пътища, като осъществява съответните дейности, обхващащи това широко понятие, целево изразяващи се в осигуряване на необходимите условия за непрекъснато , безопасно и удобно движение през цялата година , предпазване на пътищата от преждевременно износване , тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност – чл. 29, чл.30, ал.1, вр. с т.14 от ДР на Закона за пътищата.

Изпълнението на това задължение е всъщност материя на управлението на пътищата- чл.19, ал.1 , ал.2, т.1 , т.4 от Закона за пътищата.

Тъй-като навлизането на пътя на ниско прелитаща птица, каквато е фазанът, несъмнено влияе отрицателно на удобното и безопасно движение на пътните превозни средства , ясно е , че по начало предотвратяването на подобни явления по пътищата би 2 могло да се постигне единствено с поставяне на достатъчно висока спрямо естествената максимална височина на прелета/ летежа й, вертикална преграждаща мрежа в качеството й на защитна пътна/ по точно- крайпътна/ принадлежност/ т.4 от ДР на ЗП/.

В случая следователно възниква въпроса съществувало ли е безусловно задължение на агенцията да обезопаси / обезпечи сигурността на движението по пътя за конкретния участък, където е настъпило застрахователното събитие?

Отговорът поради липса на доказателства за противното следва да бъде отрицателен.

Такова безусловно и всеобхватно задължение за предотвратяване на посоченото нежелано явление чрез поставяне на телени огради против преминаване на животни / диви , питомни , включително и ниско прелетни птици / съществува само относно цялата дължина на автомагистрали и скоростни пътища по линията на обхвата им или в зависимост на местните особености на нивелетното и ситуационното решение– чл. 89, ал.3, изр.1-во от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството/ обн.Дв. бр.79/25.09.2018 г./ в съответствие с чл.160, ал.1 от ЗУТ/ чл.1 , ал.1 , ал.2 на наредбата /. При останалите класове на републиканските пътища , какъвто е този, на който е настъпило събитието телени предпазни мрежи се поставят само при необходимост и възможност – чл. 89, ал.3, изр.2-ро на наредбата.

Няма каквито и да било доказателства и данни , че встрани от конкретния участък на пътя е съществувало трайно и привично обиталище на този вид птица , условия и навици за/ на навлизането й на пътното платно, за да се приеме , че ответната агенция е трябвало да осигури поставянето на телена предпазна мрежа.

Следователно не е възникнало обективно несъответствие между правно дължимо и фактически осъществено поведение на предположено/ чл.45, ал.2 от ЗЗД/ виновно бездействие на нейни длъжностни лица/ противоправност, състояща се в неположена грижа на добрия стопанин /, за да е мислимо да се осъществява търсената й чрез съда деликтна отговорност по смисъла на чл.49 от ЗЗД и да се поставя в положението на длъжник по регресно правоотношение с ищеца – застраховател на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Тези съображения са достатъчни за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, без да е нужно да се обсъждат другите доводи и възражения на страните..

При този изход на спора в полза на спечелилата делото страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро , тъй-като е била защитавана от юрисконсулт – чл. 78, ал.8 от ГПК, чл.37, ал.1 от ЗПП.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София , бел.“Княз Александър Дондуков“ № 68 против Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК 000695089- Поделение ОПУ Велико Търново, с ЕИК 00069508902202, бул.“ България“ № 34 иск за заплащане на сумата от 7589,49 лева , представляваща претендирано регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за поправяне на имуществени вреди на основание настъпило на **.**.**** г. на републикански път ***, при км. *** , в района на с.*** застрахователно събитие , при което фазан внезапно излиза/прехвърча/ от ляво надясно на пътното платно за движение и се удря в управлявания от С. Г. С. от гр.*** лек автомобил „***“ с рег.№ ***- 3 предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско” във формата на издадена застрахователна полица № ***/**.**.**** г. с „***“ *** – клон *** , както и ликвидационни разноски в размер на сумата от 15 лева- общо 7604,49 лева , заедно със законната лихва за забава върху тази обща сума , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен .

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София , бел.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК 000695089- Поделение ОПУ Велико Търново, с ЕИК 00069508902202, бул.“ България“ № 34 сумата от 100/ сто / евро , представляваща юрисконсултско възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4