Решение № 235 от 14.11.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Севлиево, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101610 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от А. Л. С. против С. Р. Х. иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6000 лв. – представляващи обезщетение за ползване на недвижим имот с адм. адрес: гр. Г., ул.

**********, представялващ жилище, състоящо се от две спални, хол, баня, толетна, кухня и трапезария, заедно с обзавеждането за периода от 03.03.2024 г. до 24.09.2024 г.

Ищецът твърди, че с договор за наем от 02.03.2022г. е отдал под наем собствения си недвижим имот - жилище с адм. адрес. гр. Г., ул. **********, представляващ жилище, състоящо се от две спални, хол, баня, тоалетна, кухня и трапезария, заедно с обзавеждането, описан подробно в договора, от същата дата, когато фактически е предаден и имота.

На 14.01.2023г. наемодателят връчил на наемателя, чрез живеещата в същия имот на фактически начала М.П.Р. покана- предизвестие за прекратяване на договора, считано от 03 март 2023г.

Сочи се, че понеже наемателят не върнал имота, наемодателят - ищец в настоящото производство, предявил иск за връщането му и с Решение по гр.д.467/2024г. РС-Севлиево приел, че договорът за наем е прекратен на 03 март 2023г., въпреки това имотът не е върнат на наемодателя, ползването е продължило и към момента, въпреки противопоставянето му и е уважил иска. Решението е влязло в сила.

Имотът не бил предаден /върнат/ на ищеца, а изоставен от ответника заключен.

Не само това, ами ответникът умишлено предизвикал теч на вода в апартамента, което 1 наложило ищеца принудително-разбивайки патрона на входната врата, да влезе в апратамента на 24 септември 2024г.

Ищецът сочи, че от 03 март 2023г. ответникът дължи обезщетение за ползване на имота в размер на един пазарен наем, който ищецът счита, че е в размер на 500 лева /петстотин лева/.

Искането към съда е да бъде уважен така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за наем на 02.03.2022 г., с който ищецът, в качеството му на наемодател е отдал за временно и възмездно ползване на ответника, в качеството му на наемател, собственият си недвижим имот находящ се в гр. Г., ул.

**********.

С влязло в сила решение от 02.08.2024 г. по гр. д. № 467/2024 г. на РС – Севлиево ответникът е осъден, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, да освободи и предаде на ищеца процесния недвижим имот. С влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо по юридическия факт, че договорът за наем между страните е прекратен, въз основа на който юридически факт е прието, че е осъществен фактическият състав на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно константната съдебна праткика, задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя е установено от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр.

1 ЗЗД. Връщането на наетата вещ по см. на чл. 233, ал. 1 ЗЗД не е просто изоставяне на същата, а акт предприет по инициатива на наемателя, който подлежи на доказване именно от него.

В настоящото производство, ответникът не доказва да е върнал вещта.

Не съществува и спор в правната доктрина и последователната практика на ВКС, че държането на наетия обект от наемателя, след разваляне или прекратяване на наемния договор, поради изтичане на срока, за който обекта е бил нает, въпреки противопоставянето на наемодателя, е основание за заплащане на обезщетение на последния. Размерът на същото, обаче, не съставлява аритметична величина, изчислена като стойност на последната наемна вноска по договора, умножена по броя 2 на месеците, за които се претендира, а е съизмерим със средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, но не може да е по-малък от уговорената наемна цена, явяваща се и пропусната за наемодателя полза.

Горното разрешение е възприето в множество решения на ВКС, така например Решение № 18 от 05.03.2010 г., по т. д. № 527/2009 г. на I т. о. и № 164 от 28. 10. 2010 г., по т. д. № 1079/2009 г. на I т. о., така и в решения на ВКС, представляващи, съгласно т.

2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна за съдилищата в страната практика и споделяща се от настоящия съдебен състав: № 90 от 08. 07. 2009 г., по т. д.

№ 3/2009 г. на I т. о.; № 68 от 21.04.2009 г., по т. д. № 697/2008 г. на II г. о.; № 173 от 22.03.2013 г., по т. д. № 939/2011 г. на I т. о., № 422/21.05.2010 г., по гр. д. № 981/2009 г.; № 391/26. 05. 2010 г., по гр. д. № 765/2009 г.

С оглед изложеното и за установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От заключението се установява, че средният пазарен наем за процесния апартамент е в размер на 8193,65 лв.

В проведеното на 16.10.2025 г. първо по делото о.с.з., съдът на основание чл.

214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение в размера на така предявения иск чрез неговото увеличение до размер от 8193, 65 лв.

Изложеното обосновава основателност на така предявения иск до посочената сума.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1228 лв., от които 328 лв. – държавна такса, 700 лв. – адвокатски хонорара и 200 лв. – депозит за вещо лице.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. Г., ул. ****,ДА ЗАПЛАТИ на А. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. ****, на основание чл.

236, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 8193,65 лв. /осем хиляди сто деветдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение, дължимо за периода от 03.03.2024 г. до 24.09.2024 г., през който ответникът не е изпълнил задължението си да предаде на ищеца, недвижим имот с адм. адрес: гр. Г., ул. **********, представялващ жилище, състоящо се от две спални, хол, баня, толетна, кухня и трапезария, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с. ****, общ. Г., ул. **** да 3 заплати на на А. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. **** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1228 лв. /хиляда двеста двадесет и осем лева/ съдебни разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Г., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

4