Решение № 844 от 23.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Шумен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВАМИТЕВА при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от ЛЮДМИЛА Д. ГРИГОРОВА-МИТЕВА Гражданско дело № 20263630102799 по описа за 2026 година Предявен е установителен иск, с правно основание чл.439 от ГПК.

В исковата си молба до съда, ищецът И. Т. И. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес: гр***, чрез адв. К.К. от БАК, излага, че с изпълнителен лист от 09.02.2012 г., издаден по ч.гр.д.№1582/2012 г. по описа на ШРС е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто правоприемник сега е ответникът „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М., сума в размер на 3 393, 35 лева, ведно с лихви за забава и разноски. С издадения изп. лист първоначално било образувано ИД№341/2012 г. по описа на ЧСИ Я.Д., което е прекратено, поради перемция.

На 20.02.2020 г., въз основа на същия изп. лист е образувано ново изпълнително дело (ИД№175/2020 г. по описа на ЧСИ А.Р.). Ищецът счита, че към датата на образуване на второто изп. дело вземанията по издадения изп. лист са погасени по давност, тъй като последното принудително действие било извършено на 10.02.2014 г. Ищецът получил съобщение от ЧСИ А.Р., че е образувано ново изп. дело- ИД295/2026 г. по описа на посочения съдебен изпълнител, с което се претендира изплащане на задълженията по горепосочения изп. лист.

1

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, сума в общ размер на 2 415, 11 евро, от която 1 734, 99 евро главница по изпълнителен лист от 09.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. №1585/2012 г. по описа на ШРС; 17, 61 евро - законна лихва за периода от 15.04.2026 г. до 21.05.206 г.;

500, 70 евро - неолихвяеми вземания и 161, 81 евро - разноски, всичките, предмет на ИД №295/2026 г. по описа на ЧСИ А.Р., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист по давност. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, в който заявява, че признава исковете. Сочи, че е подал молба за прекратяване на изп. производство и моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца.

В писмена молба, депозирана по делото преди първото по делото съдебно заседание, ищецът отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното признание.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да 2 заплати на ищеца направените по делото разноски, равняващи се на сума от 300.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът намира искането на ответника за възлагане на разноските на ищеца за неоснователно.

В разглежданата хипотеза, предвид доказателствата по делото, съдът намира, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на исковете, тъй като по делото не е спорно, че преди завеждане на исковата молба, през 2026 г. ответникът е предприел действия за принудително осъществяване на вземанията си по процесния изп. лист, като едва след получаване на препис от исковата молба е подал молба пред съдебния изпълнител за прекратяване на производството. Ето защо стига до извода, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и ответникът да понесе отговорността за разноските в настоящия исков процес.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.2 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 96, 60 евро.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че И. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: г***, чрез адв. К.К. от БАК, НЕ ДЪЛЖИ на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М., сума в общ размер на 2 415, 11 евро (две хиляди четиристотин и петнадесет евро и единадесет евроцента), от която 1 734, 99 евро- главница по изпълнителен лист от 09.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. №1585/2012 г. по описа на ШРС; 17, 61 евро - законна лихва за периода от 15.04.2026 г. до 21.05.206 г.; 500, 70 евро неолихвяеми вземания и 161, 81 евро - разноски, всичките, предмет на ИД №295/2026 г. по описа на ЧСИ А.Р., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист по давност.

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М., да заплати на И. Т. И. с ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. К. К. от БАК, сумата от 300, 00 евро 3

(триста евро), представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В.М.,да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса върху уважените искове, в размер на 96, 60 евро (деветдесет и шест евро и шестдесет евроцента).

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4