Решение № 939 от 10.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Плевен, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430100447 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. 92 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

“България”, № 81 В против И. В. И., ЕГН **********, от ***.

Твърди се, че на *** година ответницата сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 800 лева при поето насрещно задължение да върне 10 броя вноски по 187лв. в срок до 25.12.2019 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Излага се, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.58 %.

Навеждат се доводи, че за възникналото по процесния договор съглашение бил приложим Законът за потребителския кредит и всички негови изисквания били спазени.

1

Излага се ище, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, което ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за кредит.

Сочи се, че Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била оставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се също, че съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Твърди се, че ответницата И. И. не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Вземането срещу ответницата било индидуализирано на ред. № *** от *** към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Излага се, че горните вземания били претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№***/20***г. по описа на *** били дадени указания на ищеца за предявяване на осъдителен иск за вземанията му.

2

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: 1) главница в размер на 800 лв.; 2) договорна лихва върху главницата в размер на 40,38 лв. за периода от 25.02.2019 г до 25.12.2019 г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 180,94 лв. за период от 25.12.2019 г. до 26.01.2024 г.; 4) 316,61 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 5)

879,62 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от

Договора за потребителски кредит кредит; 6) лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата И. И. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.Е. Р., с който оспорва исковите претенции. Счита, че годишният процент на разходите не е определен правилно в съответствие с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК; оспорва получаването на кредитната сума от длъжника. Твърди, че кредитополучателката не е била запозната с приложимите Общи условия.

Оспорва клаузата за неустойка, като счита, че е необосновано висока по размер. Твърди, че цесията не е била съобщена на длъжника от предишния кредитор.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Процесните вземания са претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***/20***г. по описа на ***, в което съдът е отхвърлил заявлението, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, поради липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България и е указал на кредитора възможността да предяви осъдителни искове за търсените суми в едномесечен срок Предявените в настоящото производство искове срещу ответницата И.

И. са осъдителни и са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***/20***г.

От представеното копие на Договор за паричен заем кредирект №*** от ***г. е видно, че същия е бил сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството 3 на заемодател и ответницата И. И., в качеството на заемател. Договорът е бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установи реално предаване на заемната сума от 800 лв., с оглед на което следва да се приеме за установено възникнало облигационно правоотношение между ответницата И. И., в качеството на заемател и „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател по процесния договор за кредит от ***г.

Видно е, че съгласно договора на ответницата е бил предоставен заем от 800 лв., който е следвало да се върне на 10 погасителни вноски за период от 25.03.2019г. до 23.12.2019г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.05 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 48.58 %.

Според обективираното в чл. 6.1 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от усвояването на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение по начина и реда, отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).

Ищецът не е представил Общите условия, действали към момента на сключване на процесния договор – ***г., а приложените такива по делото са действащи от 08.03.2019г. Твърди се, че поръчителят, който е следвало да осигури ответницата е било необходимо да отговаря на условията по чл..33, ал.1 от представените по делото ОУ. Видно е от същите, че се касае за изискване за осигуряване на поръчител, който да има доход в размер наймалко на 7 пъти размера на МРЗ за страната, при двама поръчители – всеки от тях да има доход в размер на поне 4 пъти МРЗ; да не са поръчители по други 4 договори за заем със същия заемодател, както и да отговарят на рведица други условия.

Видно е, че в чл.6.2 от процесния договор е била регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 879,62 лв., платима разсрочено с вноските по погасителния план.

Установява се, че на 13.01.2022 г. е бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Сити Кеш“ ООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който цесионера е придобил от цедента вземания, индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответницата по процесния договор

Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.

В о.с.з. на 04.07.2024г. е изслушано заключението по допусната съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че ответницата е усвоила кредитната сума от 800лв., чрез превод по банковата й сметка в *** АД.

Установява се, че кредитодателя „Сити Кеш” е осчетоводил задължения на заемополучателката по процесния договор в размер на 800лв. главница;

190,38лв. договорна лихва и 879,62лв. неустойка. Както пояснява експерта при изслушването му в съдебно заседание, цедента не е начислил по процесния договор претендираните от ищеца такси в размер на 316,61лв. и такива не са били прехвърлени с Договора за цесия. Към момента на цесията е била начислена лихва за забава за периода от 25.03.2019г. до ***. в размер на 192,06лв., а лихвата за забава върху главницата за периода от 14.01.2022г.

(датата на цесията) до 26.01.2024г. (датата на предявяване на иска) са изчислява на 186лв. върху главницата от 800лв.

Установява се още от експертното заключение, че ответницата не е извършила плащания в полза на заемодателя „Сити Кеш” ООД, а след цесията е заплатила в полза на цесионера следните суми: 50лв. на 27.03.2023г., 50лв. на 28.04.2023г. и 50лв. на 04.07.2023г.

Съдът възприема изцяло обсъденото заключение по ССЕ, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

5

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се от обсъдените по-горе доказателства възникнало между ответницата, в качеството на заемополучател и „Сити Кеш” ООД, в качеството на заемодател правоотношение по силата на сключен между тях Договор за паричен заем кредирект от разстояние по реда на ЗПФУР с №*** от ***г.

С оглед установеното от експертното заключение, съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение, да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 800лв., която е превел по банкова сметка на ответницата. При това в тежест на заемателката е възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.

Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните клаузи. При претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.).

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,58%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.6.2 от Договора неустойка.

Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и).