Решение № 4077 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508533 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение 20041439 от 10.06.2022 г. по гр.д. № 23806/2021 г. Софийски районен съд, 30 състав признал за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „А.Б.“ (с предишно наименование „А.Ю.Е.И.“) ЕООД, ЕИК ****, срещу „Г.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, съществува вземане в размер на 10 492.47 лв. - главница, от които 10 000 лв. - съгласно фактура № 47946/09.07.2020 г., и 492.47 лв. - съгласно фактура № 47705/26.06.2020 г.;

438.60 лв. - мораторна лихва, от която 419.48 лв. начислени върху главницата от 10 000 лв. за периода от 20.07.2020 г. до 17.12.2020 г., и 19.12 лв. начислени върху главницата от 492.47 лв. за периода от 27.07.2020 г. до 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 492.47 лв., считано от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на паричното задължение, като отхвърлил иска за мораторна лихва върху главницата от 492.47 лв. за разликата над 19.12 лв. до 19.70 лв. като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 803.56 лв. - разноски по делото.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Г.Ф.Б.“ ЕООД, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ищецът не доказал да е постигнато съгласие за сключване на сделка за продажба на изделия.

Ответникът твърдял, че не е получавал стока от ищеца и представил декларация, че в счетоводството му не е получавана фактура № 0000047705/26.06.2020 г., съответно не била включена в дневниците за покупки на фирмата. Не били подписани никакви приемо-предавателни протоколи или друг вид потвърждение и приемане на стока. Не се доказало получаването на твърдяната стока от управителя на дружеството или друго упълномощено от него лице. Поради това моли съда да отмени атакуваното решене и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „А.Б.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Доводите във въззивната жалба са преклудирани по силата на чл. 133 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил бланкетно исковете по основание и размер, като единственото релевирано в срока по чл. 131 ГПК 2 възражение е, че „стоките – технически материали и консумативи, не са доставени в уговорения срок съгласно поръчката и в различно качество от договореното“. Следователно ответникът не е оспорил наличието на договорни правоотношения между страните по процесните два договора за търговска продажба, а е твърдял само неточно изпълнение на ищеца – продавач в темпорално и в качествено отношение.

С отговора е заявил също, че оспорва представените от ищеца под №№ 36 от исковата молба писмени доказателства – фактури №№ 0000047946/09.07.2020 г. и 0000047705/26.06.2020 г., товарителница № 100061166403387-1300009070019, извлечение от търговския регистър и 2 бр. лихвени листи. С определението по чл. 140 ГПК районният съд е указал на ответника да уточни заявеното оспорване в срок до откритото съдебно заседание, което не е направено по отношение на фактурите и товарителницата, едва в хода на устните състезания в първата инстанция процесуалният представител на ответника е навел доводи в тази насока.

Предвид неизпълнението на указанията на съда следва да се приеме, че посочените документи не са надлежно и своевременно оспорени. Недоумение буди и в какво се състои оспорването на представените справки от ТРРЮЛНЦ относно актуалното състояние на двете дружества, както и на лихвените листи относно изчисления размер на лихвите за забава върху двете главници.

Съгласно правилото на чл. 153 ГПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В тежест на ответника, съгласно правилото на чл. 154 ГПК е било да докаже възражението си за неточно изпълнение на ищеца-продавач по двата договора, което не е направено. Поради това, и предвид липсата на спор между страните относно сключването на двата договора за търговска продажба и доставянето на стоките от продавача, както и на липсата на данни за направени от ответника-купувач извънсъдебни изявления във връзка с твърдяното в процеса неточно изпълнение, предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК главни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ са основателни.

Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че ищецът е провел пълно и главно доказване на претенциите си. По отношение на неплатената част от 10 000 лв. по фактура № 0000047946/09.07.2020 г. от 3 приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че тази фактура е осчетоводена от ответното дружество по сметка „Доставчици“ и е включена в Дневника за покупки по ЗДДС с право на пълен данъчен кредит, като по тази фактура на 08.09.2020 г. ответникът е извършил и частично плащане на сумата 1 136 лв.

Договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Издадената фактура може да бъде доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи между посочените в нея страни по доставката, ако в нея са посочени съществените елементи от съдържанието на сделката и същата е подписана от страните или е осчетоводена от тях, включително и чрез отразяването й в дневниците за покупко-продажби и справкитедекларации по ЗДДС. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството-купувач, включването й в дневника за покупките по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, І ТО, решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на ВКС, решение № 32/22.02.2010 г. по т.д. № 588/2009 г. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г. на ВКС, ІІ ТО , решение № 47/08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др.

В случая ответникът е осчетоводил фактурата от 09.07.2020 г. и я е включил в Дневника за покупки по ЗДДС, което съставлява извънсъдебно признание относно получаването на стоките, описани във фактурата и възникването на задължение в негова тежест за плащане на тяхната цена.

Ищецът е доказал сключването и изпълнението от негова страна и на договора за покупко-продажба, обективиран във фактура

№

4

0000047705/26.06.2020 г. Правопораждащите спорното право факти се установяват от показанията на свидетеля П.Н. (които, преценени по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира като достоверни, обективни и кореспондиращи с останалите събрани доказателства), товарителница № 1-000611664033871300009070019/26.06.2020 г. и преглед на пратка, видно от които стоките по тази фактура са получени на 02.07.2020 г. от лице с фамилия М. (за което ответникът не е навел своевременно твърдения, че не е било надлежно упълномощено на получи стоките), както и от приетата електронна кореспонденция относно преддоговорните отношения между страните.

Що се отнася до приложената към заключението на ССЕ декларация, изходяща от управителя на ответното дружество, съгласно която в счетоводството му не била получавана фактура № 0000047705/26.06.2020 г. и не била включена в дневниците за покупки, декларацията съставлява само твърдение на страна по делото, което следва по-скоро да се цени по реда на чл. 161 ГПК, но няма никаква доказателствена стойност.

По тези съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено в частите, с които са уважени предявените главни искове. Жалбата срещу решението в частта му, с която са уважени акцесорните искове за лихви за забава е бланкетна – в нея не са наведени никакви конкретни оплаквания за неправилност на решението, поради което и съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие да проверява правилността на изводите на районния съд по тези искове, а следва да потвърди решението и в тази част.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 16.40 лв. – дозаплатена по указания на въззивния съд държавна такса по исковата молба. Претенцията за сумата 220.60 лв. е неоснователна, тъй като разходите на адвоката за самолетен билет до София не съставляват съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 20041439 от 10.06.2022 г., постановено по гр.д. № 23806/2021 г. на Софийски районен съд, 30 състав в обжалваните 5 части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „А.Б.“ (с предишно наименование „А.Ю.Е.И.“) ЕООД, ЕИК ****, срещу „Г.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, съществува вземане в размер на 10 492.47 лв. - главница, от които 10 000 лв. - по фактура № 47946/09.07.2020 г., и 492.47 лв. – по фактура № 47705/26.06.2020 г.; в размер на 438.60 лв. мораторна лихва, от която 419.48 лв. начислени върху главницата от 10 000 лв. за периода от 20.07.2020 г. до 17.12.2020 г., и 19.12 лв. - начислени върху главницата от 492.47 лв. за периода от 27.07.2020 г. до 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 492.47 лв., считано от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на паричното задължение, вкл. в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Г.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****, партер, да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 16.40 лв. (шестнадесет лева и 40 стотинки), представляваща разноски за държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6