Решение № 220 от 30.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 105/2022
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Анна Тодорова Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.3, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. С.З., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900105 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищците сочат в исковата молба, че са наследници на починалия вследствие на ПТП Д.П. З. на 65 години.
Изложено е, че на 03.11.2021 г., около 12:15ч. на път 1-5 от гр. Г. за гр.
К. е настъпило ПТП, при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“, с peг. № ***, управляван от И. В. В., който нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост блъснал велосипедиста Д.П. З.. Пострадалият е приет в МБАЛ гр. С.З., в тежко състояние - кома, с черепно- мозъчна травма на главата, където след това почива.
Посочено е, че по случая е образувано ДП № 1488/2021 г. на РУ К., пр.пр. № 4622/2021 г. на ОП С.З., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. И. В. В., нарушения на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач И. В. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Димитър З..
Посочено е, че за увреждащия л.а. марка “БМВ”, модел „530 Д“ с peг. № ***, управляван от И. В. В., има сключена застраховка “Гражданска 1 отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/02/121000718142, със срок на валидност една година, считано от 15.03.2021 г. до 14.03.2022 г. със ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. Заявено е, че по силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 07.12.2021г. и 16.12.2021 г. По случая са заведени щети № 2110036400 и № 2110037161, по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Ищците считат, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. за причинените им неимуществени и имуществени вреди.
Посочено е, че починалият Д.П. З. е бил здрав и работоспособен мъж, отговорен и грижовен баща. Загиналият е бил деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив. Децата му В. Д. З. и Л. Д. С. са съкрушени от внезапната смърт, която е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек, е непрежалима. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Димитър е влагал много старание и любов в отглеждането на децата си, посветил е живота си на тях, успял е да създаде и съхрани едно сплотено и всеотдайно семейство. Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владее психически ежедневието им, като това се отразява негативно и на здравето им. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищците страдат и скърбят.
Намират, че причинените им неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Сочи се, че безспорно неимуществените вреди имат по2 голямо значение и съответно се оценяват по - високо. Заявено е, че паричното обезщетение разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Изложено е, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача И. В. В., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.И.“ АД, гр. С.. Аргументират се, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Заявено е, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния баща, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят, да се постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, гр. С. да заплати на В. Д. З. и Л. Д. С., обезщетение в размер на по 26 000 лв., частичен иск от по 220 000 лева за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния баща Д.П. З..
Претендират законна лихва върху сумите, считано от 10.11.2021 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно от 07.12.2021г. до окончателното изплащане за неимуществени вреди.
Претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита, че исковата молба е недопустима, като посочва, че в нея 3 практически не се съдържа обстоятелствена част. Според ответника, не е посочен механизмът на ПТП, а се въвежда единствено общо изявление, за неясно какво законово нарушение от страна на водача на лекия автомобил.
Заявява, че това процесуално поведение на ищеца затруднява ответника, тъй като не е известно, срещу какво точно следва да се защитава.
Оспорва иска по основание и размер. Излага следните съображения в тази връзка:
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Ауди”, с peг.
№ *** - В.В.. Оспорва да е действала противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП.
Заявява, че отделно от непълнотата в исковата молба, не е представено и нито едно доказателство, което да сочи за конкретен механизъм на ПТП.
Посочва, че не е представен официален удостоверителен документ, относно механизма на ПТП, който да го описва. В приложения с исковата молба КП за ПТП, относно механизма е посочено цитира: „оглед от автоексперт и деж. група“.
Счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Заявява, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния Димитър З.. След като е допусната искова молба с общи абстрактни твърдения относно механизма на ПТП, то моли при режим на равнопоставеност и на ответника да се допуснат възражения в същия общ вид.
Твърди се, че с поведението си пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, като извършва и конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че Димитър З. се е намирал върху пътното платно по опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил необходимото, като са качи на тротоар, пътния банкет.
Посочено е, че при проявена елементарна грижи и инстинкт за 4 самосъхранение, както и спазване на основани правила в ЗДП, ищецът е можел да избегне удара, но не го сторил.
Твърди се, че Димитър З. като водач на велосипед, е бил длъжен да се движи възможно най - вдясно на пътното платно или върху пътен банкет ако е имало такъв, с поставени светлоотразители на велосипеда и светлоотразителна жилетка. Като не е изпълнил законовите си задължения по чл. 79 т. 3 и т. 5 ЗДП; чл. 80 ЗДП; чл. 15 ал, 1 и ал. 5 ЗДП, се е поставил в превишен спрямо нормалния риск като съпричинява вредата си. Посочено е, че съпричиняващото деяние за разлика от деликта не е необходимо да е противоправно и виновно. Излага аргументи, че съгласно ППВС № 17/63 година т. 7 - Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Съгласно чл. 51. ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Наведени са твърдения, че Димитър З. е бил под влияние на алкохол и/или наркотици, като управлява ППС, като така се поставя в превишен риск и обективно не е могъл да реагира на опасност, която нормално би могъл да избегне. Димитър З. управлява велосипед без предпазна каска на главата.
Заявява, че дори да няма изрично законово задължение за това, то би намалило риска за него и доколкото съпричиняващото деяние за разлика от деликта не е нужно да е противоправно, то пострадалият се поставя в превишен риск, като съпричинява вредата.
Сочи се, че ищецът допринася, за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт води до приложението на чл. 51. ал. 2 ЗЗД.
Моли, на основание чл. 63 ГПК да се удължи срока за допълване на възражението за съпричиняване или въвеждане на нови такива, след като се представят някакви доказателства от които да е видно какъв е бил механизмът 5 на ПТП. Заявява, че към настоящия момент предвид липса на данни за конкретен механизъм на ПТП, ответникът следва да предполага евентуалния принос на пострадалия наследодател на ищците.
Оспорва иска по размер. Намира, че обезщетението, което се претендира не отговоря на действителната вреда, като е прекомерно. Твърди, че в случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл.
52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. Сочи се, че по правния въпрос, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.
Разпечатката съдържа 37 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98107a30-9c75-4079-ba45-64a11cf64f63