Решение № 205 от 19.02.2018, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №205 гр.Пловдив,19.02.2018 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,І гр.с.,в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година ,в състав:

Окръжен съдия:Атанаска

Букорещлиева при участието на секретаря Елена Ангелова,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1630 по описа за 2017г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Български есперантски съюз“, със седалище и адрес на управление- гр.София, ул. “Странджа“ №79-81, с която е предявен против Й.А.М. ,ЕГН **********, с адрес-*** ,иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Твърди се в исковата молба и в уточняващата молба от 11.07.2017г. ,че ищецът е собственик на недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ,с адрес-****, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на обекта: за склад, брой нива-1, с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като самостоятелният обект съгласно нотариален акт №29/1999г. на СВ ,съставлява : приземен/бивш избен/ етаж с площ от 128,53кв.м, разположен в сградите ,построени в имоти пл.№*** и пл.№***. Изложено е, че за изграждането на гореописания имот е било извършено отчуждаване със Заповед №СД-225/26.08.1987г. на *** ,на основание чл.63,ал.1,т.2 и т.4 във вр. с чл.70, ал.1,т.2 от ЗТСУ/отм./, на част от избен етаж от имот пл.№***,кв.***по плана на *** от собствениците Н. Х., В. Д., Й.М. и В. Х., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и на целия избен етаж и партерното складово помещение в североизточната част на жилищната сграда на ***, собственост на М.Г. и М.Г., като всички собственици са обезщетени имотно. В отчуждения имот е било извършено, съгласно одобрен проект от 06.09.1985г. и строително разрешение от 17.04.1984г., строителство на обект „***“ ,въведен в експлоатация с акт 16 от 26.05.1988г. Твърди се ,че обектът-реконструкция /преустройство/ на съществуващи сгради,представляващ - избен етаж-клуб, със застроена площ от 128,53 кв.м /процесния обект/ и партерен етаж - заседателна зала ,канцелария и фоайе /партерният етаж впоследствие е реституиран и не е предмет на делото/, е извършено със средства на БЕС, като същият не е актуван за държавен или общински. Заплащането на отчуждените и посочени по-горе имоти също е извършено със средства на БЕС .Със Заповед от 22.11.1989г. на *** е наредено новопостроеният обект „***“ да се предаде от СД “***“ към *** на „БЕС“.Сочи се ,че имотът е деклариран от ищеца като негова собственост и че последният е заплащал дължимите местни данъци за него. С оглед изложените факти и обстоятелства ,ищецът счита ,че процесният имот е станал негова собственост по силата на закона-на основание чл.2,ал.3/отм./ от ЗОС тъй като е извършено отчуждаване по реда на чл.63, ал.1, т.2 и т.4 от ЗТСУ и чл.6,ал.1 и 2 и чл. 8 от НДИ; заплащане на строителството /преустройството/ на имота със средства на БЕС и предаване на имота на Български есперантски съюз със заповед от 22.11.1989г. на ***. Освен това се твърди ,че ищцовото сдружение с нестопанска цел „Български есперантски съюз“ е правоприемник и продължител на основания през 1907г. във Велико Търново „Български есперантски съюз“ .При условията на евентуалност се поддържа ,че ищецът е станал собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент –от предаването на имота на БЕС с акт №16 от 26.05.1988г. до м.

06.1998г. ,като в този десетгодишен период се включва и владението на праводателя- БЕС ,което обхваща периода от 26.05.1988г. до 21.11.1991г.-датата на вписване на ищеца в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел с решение на СГС от 21.11.1991г. ,а владението само на ищеца е в периода 21.11.1991г.-до м. юни 1998г. Твърдяното наличие на придобивна давност е било установено с нотариален акт за собственост на недвижим имот ,придобит по давностно владение №29/1999г.

Твърди се още, че през 1993г. ответникът Й.М. ,Н. Х. и В. Д. са поискали да бъде отменено отчуждаването на процесния избен етаж. Със Заповед №ОЗ-92-758 от 28.10.1992г. на *** е отказано да бъде отменено отчуждаването и възстановена собствеността върху избения етаж. По повод подадена жалба на горепосочените лица против заповедта от 28.10.1992г. е било образувано ахд№608/1993г. на ПОС ,по което с решение от 25.07.1994г. съдът е отхвърлил жалбата .Влязлото в сила решение на ПОС не е било допуснато до преглед и отмяна по реда на надзора с решение по адм.дело №6287/1994г. на Върховен съд. В мотивите на решението е изложено ,че мероприятието ,за което е извършено отчуждаването –„***“ е реализирано. Посочено е ,че през 2004г. ищецът е предявил иск с правно основание чл.109 от ЗС против ответника, Н. Х. и В. Д. за осъждането им да преустановят неоснователните действия ,с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на процесния имот ,който иск е бил отхвърлен.

Изложено е също ,че едва през 2016г. ищецът е узнал, че ответникът се е снабдил с нотариален акт №112, т.95 от 28.12.2011г. на СВ- *** за констатиране право на собственост по обстоятелствена проверка върху процесния имот. Сочи се, че този нотариален акт няма конститутивно действие и не може да прехвърли правото на собственост в патримониума на ответника, той няма и материална доказателствена сила по см. на чл.179,ал.1 от ГПК, но за да отпадне легитимиращото му действие, на основание чл.537,ал.2 от ГПК ищецът иска същият да бъде отменен. Твърди се ответникът не е владял имота явно ,спокойно и необезпокоявано в продължение на 10 години, за да го придобие по давност. Твърди се ,че владението на ответника е било установено по скрит начин и неговата скритост е траяла до момента, в който същият е поискал да бъде нанесен като собственик на имота в кадастралната карта през м.юли 2016г. ,а установеното от ответника по скрит начин владение няма действие по отношение на ищеца, докато трае скритостта. Сочи се , че ответникът дори да владее имота към настоящия момент ,то той не го е владял 10 и повече години, за да го придобие по давност. Същият не е декларирал имота в данъчната служба при Община *** и не е заплащал през годините местните данъци и такси за имота.

С оглед посочените факти и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение ,с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот -самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***. Заявено е и искане за отмяна на нотариален акт №112/2011г. на СВ-*** за констатиране на правото на собственост на ответника по обстоятелствена проверка.

Подробни аргументи за основателност на иска са изложени в писмена защита на процесуалния представител на ищеца-адвокат М.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

От страна на ответника Й.М. в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба ,с който е изразено становище ,че предявеният против него иск е допустим ,но е неоснователен. Посочено е ,че не се установява Сдружение „Български есперантски съюз“, регистрирано с решение от 21.11.1991г. по ф.д.№9449/ 1991г. ,да е правоприемник и продължител на основания през 1907г. в гр. Велико Търново БЕС, както и че липсва твърдение ищецът да е владял имота към момента на снабдяване с констативен нотариален акт на основание давностно владение от 04.06.1999г.

Ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност ,като твърди ,че от 1992г. и до настоящия момент единствено и само той владее процесния имот, като владението му е било явно ,спокойно и непрекъснато в продължение на много повече от 10 години, като е манифестирал пред всички трети лица в т.ч. и пред представители на ищеца факта ,че свои имота със съзнанието ,че е единствен собственик. Оспорва констативния нотариален акт ,с който се легитимира ищецът досежно констатираното с него ,като придобито по давност, право на собственост на ищеца. Предвид изложеното ,ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:

Видно е от решение от

21.11.1991г. на СГС по ф.д.№9449/1991г.,че на основание чл.136 и сл. от ЗЛС е регистрирано сдружение с нестопанска цел с наименование „Български есперантски съюз” ,със седалище- гр. София ,Община „Възраждане”, бул. ”Х. Ботев”№97 ,с *** П.А.Т.. Посочено е в решението, че Уставът ,приет от БЕС на 13.02.1991г. ,ведно с измененията от 14.09.1991г. следва да се считат за неразделна част от решението.

Представен е по делото Протокол

№1/13.02.1991г. , от който се установява, че на посочената в него дата се е състояло Учредително събрание /Конгрес/ ,на което са взети решения за учредяване на БЕС –правоприемник и продължител на основания през 1907г. в гр.

Велико Търново БЕС ,регистриран във Фирмено отделение на СГС по ф.д.№121 от 1934г., чието фирмено дело липсва ;за избор на ръководни органи - комитет ,ръководство, председател, контролна комисия и за приемане на устав на съюза.

Съгласно удостоверение на СГС, по данни от азбучника БЕС е регистриран по ф.д.№121/1934г. ,но фирменото дело не е налично и липсват данни за извършвани промени ,прекратяване или заличаване.

Представен е Устав на БЕС ,приет на учредителното събрание ,като в т.30 от същия- собственост е посочено, че БЕС и звената му ,които са със статут на ЮЛ притежават собственост на движимо и недвижимо имущество в страната и чужбина; съюзните звена без юридическа самостоятелност стопанисват имотите на БЕС по места, на основание решение на ръководството.

Видно е от удостоверение на СГС от 16.11.2016г. по ф.д. 9449/1991г.,че Сдружение „Български есперантски съюз“, със седалище и адрес на управление-гр. София, ул.“Странджа“ №79-81, е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №92, том 2, стр.85, по ф.д.№9449/1991г.

Установява се по делото ,че със

Заповед №СД-225/26.08.1987г. на ***, на основание чл.63, ал.1, т.2 и т. 4 вр. с чл.70, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./ е извършено отчуждаване на част от избен етаж от имот пл.№*** ,кв.** по плана на ***, както следва: 1/ 6 идеална част, собственост на Н. Х.; 1/3 идеална част ,собственост на В. Д.; 1/ 3 идеална част, собственост на Й.М. и 1/ 6 идеална част ,собственост на В. Х., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и целия избен етаж и партерното складово помещение в североизточната част на жилищната сграда на ул.***, собственост на М. Г. и М. Г.. Видно от съдържанието на заповедта ,всички собственици са били обезщетени имотно- с по едно избено помещение за всяко жилище от предвидените такива по одобрен архитектурен проект. Не е било уважено искането на В. Х. ,Й.М., Н. Х. и В. Д. за обезщетяване с жилища и гараж ,тъй като отчуждаването засяга само избената част от сградата. Посочено е в заповедта ,че разходите по преустройството на избения и частта от партерния етаж на сградата на ул.*** ще бъдат за сметка на инвеститора- „Български есперантски съюз”.

Видно от удостоверение изх. №А

846003 от 23.07.1998г. на Община ***, издадено е разрешение за строеж №44/17.04.1984г. ,което е представено по делото, на името на СД“ИСС“-*** за обект-представителство на Международна есперантска школа и преустройство на жилищните етажи в имоти №№***, ***, ***, ***, кв. “***“, ул.***. Според удостоверение с изх.№8652/1998г.

,издадено от „***“ АД ,е бил сключен договор между БЕС и СД ”ИСС -***” /сега „***” ЕАД/ за проектиране и строителство №18/12.08.1983г. на обект „***“ в *** ,с местонахождение на обекта- ул.“***“ №** и ул. “***“ №** ,в имоти пл.№*** и пл.№*** ,в партерния и избения етажи. Отчуждаването на частта от избите в имот пл.№*** е извършено със Заповед №225/ 26.08.1987г.,а заплащането на отчуждените имоти е със средства на „Българския есперантски съюз”. Сумите са преведени с платежно нареждане от 29.12.1985г.; извършеното строителство за реконструкция на сградите е разплатено със средства на БЕС, преведени със същото платежно нареждане.