Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260057 от 30.09.2020, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 96/2020
Вид
Решение № 260057
Подписан
30.09.2020
В сила
22.10.2020
Състав
ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.107, ал.2, предл. 2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107, ал.2, предл. 2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е №260057

Град Несебър, 30.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 96 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “К.0.”

ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Я.Й.Ш., против Наказателно постановление № 471256-F502530 /

17.10.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 900 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят излага съображения за маловажност на извършеното деяние, като счита, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Като съображение за това посочва, че пропускът да се отрази една сума, констатирана като разлика между разчетената касова наличност и фактическата наличност в касата, се дължи на натовареност на лицето, което е извършвало в обекта дейност като продавач-консултант, свързана с извършваните множество продажби. Наред с това деянието не е извършено умишлено, извършено е за първи път, не е довело до неотразяване на приходи. Моли постановлението да бъде отменено, а евентуално да бъде намален размерът на наложената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител, който заявява, че поддържа жалбата, посочва, че констатираната разлика представлява начално салдо за деня, но не е знаел, че трябва да ги въведе във фискалното устройство чрез използване на функцията “служебно въведени” суми. Не счита нито, че е извършил нарушение, нито, че то е доказано, както и че не са укривани доходи. Моли постановлението да бъде отменено.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано по безспорен начин. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.07.2019г. за времето от

14:04 часа до 14:39 часа Н.К.С. и П.Г.Г., двамата на длъжност “инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, отдел ОД, са извършили проверка в търговски обект – маса плодове и зеленчуци, находящ се на Пазара в град О., стопанисван от “К.” ЕООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката са съставили Протокол за извършена проверка серия АА № 0348018/27.07.2019г. Според съдържанието на протокола на проверката е присъствал управителя на дружеството – Я.Й.Ш., а преди легитимиране е извършена контролна покупка от органите по приходите, като за нея е издаден фискален касов бон № 0001469/27.07.2019г. от монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което не е свързано към компютърна конфигурация с инсталиращ програмен продукт. След легитимиране на органите по приходите е отпечатан дневен финансов отчет “Х” и е връчен и собственоръчно попълнен опис на паричните средства в касата от Я.Й.Ш.. Търговският обект представлява магазин с площ от приблизително 35 кв.м., като в него се предлагат плодове и зеленчуци на цени от 0,50 лева до 13 лева за килограм. Разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 54,68 лева, а фактическата наличност – 144,05 лева, който размер се е установил от попълнения Опис на паричните средства в касата. По този начин е констатирана разлика в размер на 89,37 лева повече в касата. Наредено било на управителя на дружеството да се яви, или чрез упълномощено лице, на 30.07.2019г. в 11:00 часа в сградата на ТД на НАП, където да представи документи, както и да бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

На 30.07.2019г. в сградата на ТД на НАП Бургас Н.К.С. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, е съставил АУАН № F502530 / 30.07.2019г. за това, че на 27.07.2019г. в 14:04 часа, при извършена проверка в търговски обект – маса плодове и зеленчуци, находящ се в град О., Пазара, стопанисван от “К.0.” ЕООД, ЕИК ........, се установило, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство модел “ELTRADE B1-KL” с ИН на ФУ № ED300718 и ИН на ФП № 44300718. При проверката са установило: разчетена касова наличност от ФУ – 54,68 лева, фактическа наличност – 144,05 лева, сума на паричните средства в началото на деня – 0.00 лева, въведени пари в касата – 0,00 лева, изведени пари от касата – 89,37 лева; разликата между фактическата наличност и разчетената касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е с 89,37 лева повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство. От отпечатания отчет “Х” се установи, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” пари в касата. Сумата на фактическите наличности в касата е преброена от Я.Й.Ш. с ЕГН ********** – управител на обекта, като описа на паричните средства е отразен в протокол № 0348018/27.07.2019г. Разчетената касова наличност е установена по отпечатан отчет “Х” с № 0001471/27.07.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по, чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по съставянето на акта и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

Възражения срещу акта не са направени нито при неговото съставяне, нито такива са постъпвали в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 26.01.2020, а жалбата срещу него е подадена на 30.01.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.

В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания търговски обект се е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една каса, на която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в търговския обект процесно фискално устройство е притежавало функциите “служебно изведени” и “служебно въведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.

Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно въведени” сумата, с която се започва работа в обекта за деня (начална сума) и всяко друго служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 27.07.2019г. във фискалното устройство на проверявания обект няма “служебно въведени” суми в размер на 89,37 лева, установена като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата, която не е била отразена в съответното фискално устройство чрез операцията “служебно въведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от 10.08.2016г. Бездействието на търговеца-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано. Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НАП относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973г., което е задължително за съдилищата, “отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното”. Т.е. актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган следва в административно наказателното производство да докаже по категоричен начин, с допустими от закона доказателства, че е извършено претендираното нарушение и че то е извършено от посочения като нарушител. Ако административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти, то издаденото от него наказателно постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.

Съответно, за да бъде наказателното постановление законосъобразно, то при съставяне на акт и издаването на постановлението следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това.

Нито в хода на проведеното от административно наказващият орган производство, нито по време на съдебното следствие бяха събрани категорични доказателства, установяващи по несъмнен начин, че констатираната разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ обуславя промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, че тази промяна е извън случаите на продажби и за търговеца, стопанисващ проверявания търговски обект, е възникнало задължение за регистрира тази промяна във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми.