Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3295/2022
Вид
Решение № 435
Подписан
05.04.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 265, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300503295 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 260442/13.08.22г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с., поправено по реда на чл. 248 от ГПК с определение № 260819/08.11.2022г. по гр. д. № 2904 по описа за 2019г. в частта, с която се допуска съдебна делба на недвижим поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Скутаре, общ.

Марица, одобрени със Заповед РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 1664 кв.м., с адрес на поземления имот ***, номер по предходен план: 509 кв.51, парцел XXI-509, при съседи: ***; ***; ***; *** и

***, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ: Н. Д. М., ЕГН **********, Т.

Д. М., ЕГН **********, К. И. М., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН **********, Е. Н.

М., ЕГН **********, ПРИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ, както следва: 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части за Н. Д. М.; 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части за Т.

Д. М.; 22/48 (двадесет и две четиридесет и осми) идеални части за К. И. М.; 7/48 (седем четиридесет и осми) идеални части за В. Н. М.; 7/48 (седем четиридесет и осми) идеални части за Е. Н. М..

Жалбоподателите К. И. М., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН ********** и Е.

Н.М., ЕГН ********** молят съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли иска за делба на недвижим 1 поземлен имот с идентификатор ***. Към тази жалба, по реда на чл. 265, ал.1 от ГПК, е присъединена М. И. К., ЕГН **********.

Въззиваемата страна Н. Д. М., чрез адв. Т. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение, като претендира разноски, а останалите въззиваеми не вземат становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените по делото удостоверения за наследници, се установява, че страните са наследници на общия им наследодател Н. В.М. починал на ***г. като е оставил следните наследници – съпруга З. Т.М., дъщеря Й.Н.Н. и синове П. Н.М., В.Н.М. и Д.Н.М.. Безспорно е и обстоятелството, че общият наследодател е предоставил ползването на площта от бившия парцел VІ планоснимачен № 250, кв. 81 по отменения регулационен план на с. Скутаре на синовете си В. Н. М. и Д.Н.М., като В. е ползвал северната част от имота, а Д. – южната част.

Всъщност това е и спорния въпрос пред въззивния съд – придобил ли е по давност В.М., съответно неговия син северната част от имота и по – конкретно спрямо брат си Д. и неговите наследници, защото тяхната сестра Й.Н. Н. се е отказала от наследството останало от родителите ú Н. и З. М., а наследниците на другия брат П. Н.

М. – Р. Т. М. – съпруга, Д. П. М. – син и Д. П. М. – дъщеря признават правата на Н.

В.М. – син на В.Н.М. върху къщата и двора от процесния имот.

За установяване на това обстоятелство са разпитани свидетелите Г., Г. и Н..

Последните двама сочат, че двете части от бившия п. VІ пл. № 250 е разделен от бразда, прокарана още от общия наследодател, а според свидетелките Г. и Н. в последствие е изградена тЕ. мрежа по протежение на тази бразда, но тя не е покривала цялата дължина на браздата.

Тук следва да се имат предвид разясненията дадени в мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012г. по тълк. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че когато наследниците приемат наследството на наследодателя владението е част от неговото имущество и продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, а това означава, че основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такива права и на останалите съсобственици, което го прави държател на техните идеални части, което е достатъчно да се счита презумпцията на чл. 69 от ЗС за оборена. В мотивите на тълкувателното решение е посочено още и това, че за да се придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът следва да докаже т. нар.

„преобръщане на владението“, като установи, че е извършил явни и недвусмислени действия, с които отблъсква владението на другите съсобственици и чрез тези действия установя своене. От показанията на тримата свидетели не се установяват такива действия, защото не се установи В.Н.М. и неговия син Н. да са предприели действия, с 2 които са отблъснал владението Д.Н.М. или неговите синове, за да покажат, че своят имота.

Ето защо, възражението за придобиване по давност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Скутаре от страна на В.М., съответно неговия син е неоснователно.

Жалбоподателите са направили и още едно възражение, а именно че техния наследодател Н. В.М., заедно с неговата съпруга К. И. М. са придобили по давност наследствената част на З. В. Б..

От показанията на посочените по – горе трима свидетели се установява, че З. В.

Б. е живяла в процесния имот до 1996г. когато е сключила граждански брак с Т.Д. Б., който след смъртта на З. Б. е конституиран като ответник с определение от 08.09.2020г., след който момент тя се е преместила да живее в с. Войводиново. В съдебно заседание, проведено на 18.11.2020г. ответникът Т.Д. Б. е заявил, че не е бил допускан до процесния имот от К. И. М., която му е заявила, че той няма място тук (очевидно става дума за процесния имот), а мястото му е там, до вратата. С оглед отношенията между страните това изявление на Т.Б., преценено с обстоятелството, че той и неговата съпруга не са посещавали имота през тринадесетте години, през които са се грижили за майката на З. – Е. в дома им в с. Войводиново, може да се приеме, че предупреждението на К. М. е насочено и към З. Б.. Изявлението на Т.Б., че е орал двора в с. Скутаре остава неподкрепено от останалите доказателства, а освен това не се уточнява в кой момент е извършено това действие, нито конкретното място, което е обработвано, понеже едната част от двора е ползвана от Д.М. и неговите наследници.

Тези действия на К., чийто съпруг е Н.й М., представляват манифестиране пред З. и Т.Б. на намерението им да своят процесния имот и същевременно явно и категорично отблъскват владението на Б..

Ето защо, с тази си действия К. и Н. М. са превърнали държането на идеалните части от правото на собственост върху процесния имот, притежавани от З. Б. във владение и затова К. и Н. М. са придобили по давност идеалната част от правото на собственост, притежавана от З. Б.. Тази констатация прави безпредметно обсъждането на обстоятелството, получила ли е З. Б. лек автомобил „Москвич“ от кого, кога и по какъв повод – за неформално уравнение на дела ú, или като подърък.

Това обосновава извода, че процесният имот не е бил част от имуществото принадлежало на З. В. Б. към момента на откриване на нейното наследство и затова, то не е наследено от нейния съпруг Т.Д. Б., поради което остава извън предмета на нотариалното завещание, с което Т.Б. завещава цялото си имущество на М. И. К..

С оглед изложеното дотук делбата на спорния имот следа да се допусне до делба между жалбоподателите К. И. М., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН **********, Е. Н.М., Н. Д. М. и Т. Д. М..

3

Доколкото няма спор относно обема от правата на собственост върху поделяемия имот на всеки един от съделителите, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд относно определянето на квотите на странте и затова на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционнотно решение в тази част.

Като е достигнал до същите правни изводи и е допуснал до делба спорния имот между съделителите и при квотите, посочени в диспозитива на обжалваното решение, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемия Н.

М. разноските за въззивното производство в размер на 800 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260442/13.08.22г. на Пловдивския районен съд, ІV-ти гр. с., поправено по реда на чл. 248 от ГПК с определение № 260819/08.11.2022г. по гр. д. № 2904 по описа за 2019г. в частта, с която се допуска съдебна делба на недвижим поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Скутаре, общ. Марица, одобрени със Заповед РД-18-36/06.03.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 1664 кв.м., с адрес на поземления имот ***, номер по предходен план: 509 кв.51, парцел XXI-509, при съседи: ***; ***; ***;

*** и ***, която да се извърши между: Н. Д. М., ЕГН

**********, Т. Д. М., ЕГН **********, К. И. М., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН

**********, Е. Н. М., ЕГН **********, при делбени квоти, както следва: 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части за Н. Д. М.; 6/48 (шест четиридесет и осми) идеални части за Т. Д. М.; 22/48 (двадесет и две четиридесет и осми) идеални части за К. И. М.;

7/48 (седем четиридесет и осми) идеални части за В. Н. М.; 7/48 (седем четиридесет и осми) идеални части за Е. Н. М..

ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, В. Н. М., ЕГН ********** и Е. Н. М., ЕГН **********, всички с адрес *** да заплатят на Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В. Т. сумата 800 (осемстотин) лева разноски направени във възивното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5