Определение № 1055 от 02.10.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 700/2024
- Вид
- Определение № 1055
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82, изр. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1055 гр. Перник, 02.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241700100700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответното дружество „БОНЕККС” ЕООД, ЕИК *****, е постъпила молба вх. №4342/28.05.2026 г. /подадена по електронен път на 27.05.2026 г./, с която се иска изменение на постановеното по делото решение №122/07.04.2026 г. в частта за присъдените в тежест на страната разноски, като се поддържа, че с оглед отхвърления главен иск в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност. При условията на евентуалност поддържа, че на основание чл.78 ал.2 ГПК разноски за уважения евентуален иск не се следват на ищеца, тъй като ответникът е признал исковата претенция и не е станал повод за завеждане на делото.
От ответника по молбата в законоустановения срок е постъпило становище за неоснователност на същата.
Предвид доказателствата и становищата на страните съдът намира следното:
Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е /представен е списък по чл.80 ГПК на л. 292 от делото/ и следва да бъде разгледана.
По същество молбата е неоснователна.
С решение №122/07.04.2026 г. съдът е отхвърлил предявения от С. И. К. ЕГН:
**********, съдебен адрес ****, срещу „Бонеккс“ ЕООД, ЕИК *****, съдебен адрес **** главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82, изр. 1, предл.
2 ЗЗД за сумата в размер на 45 228.68 евро /с левова равностойност 88 195,94 лв./, представляваща обезщетение за договорно неизпълнение под формата на пропусната полза /нереализирана печалба/ за периода 10.10.2024 г. до 05.12.2024 г. по договор от 10.10.2024 г. с референтен номер 36асе79е за покупка на виртуална валута „Биткойн“ като неоснователен и е уважил предявения при условията на евентуалност иск на основание чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като е осъдил „Бонеккс“ ЕООД, ЕИК *****, съдебен адрес **** да заплати на С. И. К. ЕГН: **********, съдебен адрес **** сумата в размер на 26 167,26 евро /с левова равностойност 51026,16 лв./, представляваща цена за закупуване на виртуална валута „Биткойн“, заплатена с платежно нареждане №LO 1
231105332/10.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 386.38 евро /с левова равностойност от 753,44 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 26 167,26 евро за периода от 28.10.2024 г. до 05.12.2024 г.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК „Бонеккс“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати С. И. К. ЕГН: ********** сумата от 11 520.18 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Съгласно нормите на ГПК и практиката на ВКС, намираща израз напр. в определение № 3413/08.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4456/2023 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 3612 от 1.07.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4316/2025 г., II г. о., определение № 5124 от 10.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 791/2025 г., I г. о., ГК, определение № 4147 от 17.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4274/2024 г., III г. о. е прието, че за разлика от хипотезите на кумулативно съединени искове, при които съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, като разноските се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки един иск, при евентуалното съединяване на искове срещу един ответник съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск; в тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява (той остава неразгледан, без да е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява пред въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск). По евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен - отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск - ако той бъде уважен, право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така и по повод евентуалния иск.
При това положение и с оглед изхода на делото- уважаване на евентуално предявения иск чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, следва, че на ответника разноски в производството не се дължат.
По отношение на доводите за приложението на чл.78 ал.2 ГПК следва да се отбележи, че предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са две – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал, които са кумулативни и следва да се преценяват с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Съдебната практика е константна, че при предявен осъдителен иск, признание без реална готовност за връщане на сумите е само изявление без фактически действия, с които нарушението да бъде преустановено. Когато сезирането на съда е необходимо условие за упражняване на субективни права, признанието на иска не е достатъчно, за да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. В конкретния случай е налице правен спор – с поведението си ответното дружество отрича правото на ищеца 2 и препятства упражняването му, като неоснователно задържа преведената парична сума, представляваща цена за закупуване на виртуална валута „Биткойн“, независимо от отправената покана за връщането й. Т. е. с оглед конкретния казус, сезирането на съда е условие за получаване на неоснователно получените от ответника сума, чрез постановяване на осъдително решение и издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №4342/28.05.2026 г. о т „Бонеккс“ ЕООД, ЕИК *****, с която се иска изменение на решение №122/07.04.2026 г. по гр.д.№ 700/2024 г. по описа на ОС-Перник в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3