Определение № 33848 от 17.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21841/2026
- Вид
- Определение № 33848
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33848 гр. София, 17.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110121841 по описа за 2026 година
Постъпила е искова молба от С. Г. П., ЕГН **********, адрес:
********************* съдебен адрес: ***************************чрез адв. И. Р., срещу „СК ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление *******************************, представлявано от НПП, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 5 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 11.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на С. Г. П., ЕГН **********, адрес: ********************* съдебен адрес: ***************************чрез адв. И.
Р.срещу „СК ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление ****************, представлявано от НПП, с която се иска:
-да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 304,73 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ********* от ********** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/30.07.2026 г./ до окончателното й изплащане.
Твърди се, че на ********** г. ищцата С. Г. П., ЕГН **********, адрес:
********************* и ответното дружество „СК“ ООД, ЕИК ************** със 1 седалище и адрес на управление: ********************** сключват договор за кредит № ********* от ********** г., при следните условия: Размер на кредита: 900 лева.; 11 двуседмични вноски с азмер на погасителна вноска: 2 х 14.02 лв. и 9 х 107.95 лв.; Годишен процент на разходите: 49.63 %; Фиксиран лихвен процент: 40.05 %; Дата на първо плащане:
11/10/2022 г.; Дата на последно плащане: 28/02/2023 г.; Обща сума за плащане: 999.59 лева.
Сочи се, че Кредитът е отпуснат при обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, като съгласно чл. 5 от Договора, кретиполучателя следва да предостави в тридневен срок. Съгласно чл. 11 от Договора, ако кредитополучателя не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, дължи на кредитора неустойка в размер на 496.41 лева.
Поддържа се, че ищцата е погасила по кредита сума в размер на 1496.00 лв., от които 900,00 лв. отпусната главница, 99,59 лв. лихви и 496,41 лв. неустойка по чл. 11 от Договора, поради непредставяне на обезпечение. Разликата между платената сума и чистата главница е равна на 304,73 € (596,00 лв.)
. Излагат се доводи, че процесният договор е недействителен поради неверен ГПР - различен от действително приложения в конкретното кредитно правоотношение, поради това, че действително приложения ГПР нахвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, чеса налице неравноправни клаузи и се излагат доводи за нищожност на неустоечната клауза. Сочи се, че според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процения случай ищецът твърди, че е надплатил 304,73 евро, която сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване.
Иска се на основание чл. 192 ГПК да се задължи ответника да представи заверен препис цялото кредитно досие по Договор за кредит ********* от ********** г., вкл. но не само: Договор за потребителски кредит, Погасителен план, Общи условия, справка за платени суми по пера и извлечение от счетоводните книги, заверено от надлежно лице.
Иска се да бъде допусната съдебно- счетоводна експертиза от вещо лице специалист „счетоводство и финанси“, който след като се запознае с книжата по делото и след като извърши съответните справки в счетоводството на ответното дружество, да отговори на следните въпроси: 1.Какъв е реалният процент на ГПР и ГЛП по кредита, като се вземат предвид всички разходи по кредита, вкл. неустойката по чл. 11 от Договора?; 2.
Какви суми са усвоени от ищцата и какви суми са погасени, как са разпределени по пера?
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
Излагат се доводи за множество сходни дела от страна на ищцата. Твърди се, че е налице злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК, както и отпадане на 2 качеството потребител на ищцата.
Оспорват се и исковете като неоснователни. Сочи се, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания- при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50% в процесния договор е определен ГПР в размер на 49.63%. Поддържа се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.излагат се доводи, че оспорената неустойка е действителна. Сочи се, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил с ответното дружество множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Поддържа се, че потребителят е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните 14 договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП
Признава се получаването на процесната сума от 304,73 евро, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни
По искането по чл. 213 ГПК: СЪДЪТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за съединяване на натсоящото проиводство с ********************************* Не се констатира злоупотреба с право на иск. При служебна справка се установява, че част от делата са приключили с влязло в сила решение, а другите са образуван по обективно съединени искови претенции за прогласяване нищожността и връщане на недължимо платеното по други договори между страните. Няма необходимост от разглеждане на претенциите в едно производство, като исковете не са обусловени и не изискват еднакво разрешаване. Евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори не представлява злоупотреба с право, а полезен механизъм за постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за постигане на възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни клаузи спрямо потребителя. В случай, че съдът не констатира неравноправни клаузи разноските биха били възложени върху страната неоснователно предизвикала правния спор, което няма как да навреди на търговеца.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между С. Г. П., и „СК ООД, ЕИК ************** е сключен Договор за потребителски кредит № ********* от ********** г.с чиста стойност 900 лева, по който ищецът е заплатил сумата от 1496 лева.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, 3 че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и искането по чл. 192 ГПК, като същите не са необходими за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4