Решение № 16 от 16.02.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. М., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251600600251 по описа за 2025 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 20 на РС Лом от 09.06.2025г. по НОХД № 260/2024г. по описа на същия съд подсъдимият И. Д. С. от село Я., обл. М., бил признат за виновен в това, че на 10.11.2023г. около 12:30ч. в с.Я., обл.М., на ул. „Г.Д.“ срещу № ***, доближил на по-малко от 50м Д.Р. С.а от с.Я., обл.М., с което неизпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно Заповед за защита № 8 от 31.08.2023г, издадена по гр.д. № 1078/23г. по описа на ЛРС, връчена му лично на 04.09.2023г., в която е указано да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Д.Р. С.а от с.Я., обл.М., включително като му се забранява да приближава същата, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на С.а на разстояние по-малко от 50м, за срок от 18 месеца, поради което и на основание чл.296, ал.1 във вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание „една година лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ режим“ на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият И. Д. С. бил признат за виновен в това, че на 10.11.2023г. около 12:30 ч. в с. Я., обл. М., на ул. „Г. Д.“ срещу № ***, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Д.Р. С.а с ЕГН ********** от с. Я., обл. М., от който същата паднала по гръд и си ударила главата в уличната настилка, в резултат на което и е причинена „Болка и страдание“, изразяваща се в получен оток и кръвонасядане на челото, оток на лява скула и отток в тилната област на главата, като престъплението спрямо С.а е 1 извършено в условията на домашно насилие и по хулигански подбуди, изразяващи се в отправяне на висок тон на обидни думи и реплики към Д.Р.

С.а, в демонстративно залИ.е по лицето и косата с кафе, както и демонстративно замеряне с камъни и нанасяни на удар с юмрук в лицето в с.

Я., обл. М., пред множество хора и в светлата част на денонощието, поради което и на осн. чл. 131, ал.1, т.5а и т.12, във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание „шест месеца лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ режим“ на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС.

Със същата присъда подсъдимият И. Д. бил признат за виновен в това, че на 10.11.2023г. около 12:30ч. в района на големия мост на с. Я., обл. М. нанесъл удар с юмрук в лицето на В.Р.П. с ЕГН ********** от с. Я., обл. М., от който същият паднал на земята, с което му причинил „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, изразяващо се в оток на горна устна, с охлузна рана и кръвонасядане на лигавичната повърхност на същата и охлузвания в областта на двете колена, като престъплението спрямо П. е извършено по хулигански подбуди, изразяващи се в демонстративно замахване към него с метална тръба, с дължина около 60 см, нанасяне на удар с юмрук в лицето в с. Я., обл. М., пред множество хора, в светлата част на денонощието, поради което и на осн. чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.54 от НК го осъдил на наказание „шест месеца лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ режим“ на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС.

На основание чл.23, ал.1 от НК първостепенния съд определил едно общо наказание измежду посочените три деяния до размера на най- тежкото от тях- „една година лишаване от свобода“; на основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето през което подсъдимия е бил задържан; на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение и наложеното наказание по условна присъда; възложил на подсъдимия и направените по делото разноски Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия чрез защитника си адв. Т., с искане да бъде отменена присъдата, с оплаквания за неправилност и явна несправедливост, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, навеждайки доводи в тази насока.

Акцентира се върху незаконосъобразно приобщаване на СППЕ, приобщаване на оптичен носител – компакт диск като веществено доказателство не по реда, предвиден в НПК, недопускане на поискана съдебно-техническа експертиза.

Моли съдa да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия или алтернативно – наказанието да бъде редуцирано в пробация и/или глоба в максимален размер.

Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 31.07.2025 г., като преценил, че не се налага провеждането на съдебно следствие.

В открито съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда за правилна, обоснована и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия поддържа изложеното във въззивната жалба, 2 като моли същия да бъде признат за невиновен или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно излага доводи за частична отмяна на присъдата в осъдителната част относно извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 НК спрямо В.П. и редуциране на наказанието в останалата част на пробация или глоба.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, като дава обяснения.

Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Жалбата е допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като се прие, че от състава на първоинстанционния районен съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната съдебна инстанция.

Неоснователно обаче е релевираното възражение от защитата относно приемането и кредитирането на заключението на изготвената в хода на ДП съдебна психиатрично-психологична експертиза. Твърдението, че е допусната и назначена по друго ДП с № 785/2023 г. по описа на РУ-Лом, което било различно и нямало нищо общо с ДП по конкретния казус, е абсолютно несъстоятелно. Именно ДП № 785/2023 г. по описа на РУ-Лом е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за инкриминираното деяние. С Постановление за назначаване на експертиза от 18.11.2023 г. /л.110 от ДП/ е назначена съдебна психиатрично-психологична експертиза по ДП № 785/2023 г., като една от поставените задачи е да се установи какво е било състоянието на С. преди, по време и след деянието на 10.11.2023 г. Касае се за едно и също ДП, което се потвърждава и от внесения обвинителен акт /л. 3 от делото/.

Настоящият съдебен състав счита, че допуснатите нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените и се състоят в ограничаване на процесуалните права на страните по делото в хода на развилото се съдебно производство пред районния съд, които не са били отстранени.

На първо място, въззивният съд намира, че с приобщаването на веществено доказателство на компакт диск /л.147 от делото/ с определение от открито съдебно заседание на 09.06.2025г., районният съд незаконосъобразно го приобщил към доказателствената съвкупност. Настоящият състав констатира, че нито в хода на ДП, нито в съдебно заседание, е изготвена видео-техническа експертиза и/или техническа експертиза, която да установи съдържанието на оптичния носител, респ. налице ли са манипулации върху съдържащите се файлове. Макар и приобщен с протокол за доброволно предаване в хода на ДП /л.32/ - вещественото доказателство не е проверено по надлежния процесуален ред – със заключение на СТЕ. Експертизите са способ на доказване. Те са начините за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства. Още повече – с оглед констатираните противоречия 3 в свидетелските показания на Н.К.Г. и полицейските служители относно начина на предаването на видеозаписите от свидетелката Г., долустоящият съд е следвало да изясни съдържанието на диска, респективно да бъдат свалени файловете от мобилния телефон на свидетелката на оптичен носител и да бъде извършено сравнение за идентичност между същите. Не е установено налице ли е манипулация на представените видеозаписи, нито чуват ли се реплики и какви.

На следващо място, в мотивите си РС Лом лаконично обсъдил дадените обяснения от подсъдимия единствено като средство на защита, некореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. Не е обсъдена тяхната двойствена природа, както и фактът, че част от тях се припокриват с тези на останалите свидетели, които кредитирал с доверие.

Това процесуално нарушение само по себе си е съществено, защото не позволява на подсъдимия да разбере волята на съда, чиито логически анализ и изводи да оспори с конкретни доводи пред контролиращата инстанция.

Не са проверени гласните доказателствени средства - свидетелските показания на В.П., М.Г. и обясненията на подсъдимия в частта досежно твърдението за нанасяни удари и от двамата при възникналия побой. В тази част същите се припокриват, като е налице противоречие относно първоначалното нападение и поредността на ударите. Не е направен опит от съда да приобщи медицинска документация относно здравословното състояние на подсъдимия непосредствено след инкриминираното деяние и евентуално последващо назначаване на СМЕ / многократно правено в хода на съдебното следствие/. По този начин остава неизследван въпросът за евентуално наличие на хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК, с което е нарушено правото на защита и справедлив съдебен процес на подсъдимия, като не е проведено всестранно, пълно и обективно разследване за разкрИ.е на обективната истина. Факт е, че пострадалия П. сам свидетелства, че е нанасял удари на подсъдимия. В тази насока свидетелства и М.Г..

Изложеното обоснова извод за наличие на основанието по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на атакуваната присъда изцяло. Изброените нарушения, допуснати в съдебната фаза от първата инстанция са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и не могат да бъдат отстранени в рамките на въззивната проверка, но са отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд счита, че не може сам да отстрани допуснатите нарушения и същите са отстраними при ново разглеждане на делото от районния съд, поради което следва да отмени атакуваната присъда и да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

Предвид изхода на делото въззивният съд счита, че не следва да излага в настоящото си решение мотиви по повод оплакванията във въззивната жалба и допълненията към нея, за да не повлияе със становището си върху 4 решението на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Поради това, въззивната инстанция не се произнася относно наведените доводи от защитата в депозираните жалби за оправдаване на подсъдимия С. или алтернативно редуциране на наказанието.

Процесуалния изход на делото не налага да се обсъждат изложените доводи и съображения на страните по съществото на казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.

Ето защо, Окръжен съд М.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Присъда № 20 на РС Лом от 09.06.2025г. по НОХД № 260/2024г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд Лом за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. М., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: