Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5237 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2376/2025
Вид
Определение № 5237
Подписан
19.11.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5237 гр. Варна, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502376 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 79963/23.09.2025г., подадена от З.

М. М. ЕГН ********** срещу определение № 11978/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. № 6143/2025г. по описа. на РС-Варна, с което е спряно принудителното изпълнение на издадената заповед № 2863/19.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № № 6143/2025г. по описа. на РС-Варна, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 20258950401637 на ЧСИ Л. С. с район на действие ОС Варна.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на съда, че приложима по отношение на процесното вземане се явява кратката тригодишна давност. Поддържа, че сключеното между страните споразумение от 05.03.2021г. с промяна на поетите задължения по договора за наем представлява обективна новация, като има характер на договор, за който приложим се явява петгодишният давностен срок. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за спиране на принудителното изпълнение на бъде оставено без уважение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 6143/2025г. по описа на РС-Варна, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от З. М. М. срещу М. Д. Л.. По делото е издадена заповед № 2863/19.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист въз основа на същата.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта по чл.414 от ГПК, ведно с искане за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК при твърдения, че е изтекла погасителната давност за вземането.

С обжалваното определение съдът е спрял принудителното изпълнение на издадената заповед № 2863/19.05.2025г., като е аргументирал, че процесното вземане се погасява с кратката тригодишна давност, която е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното определение на районния съд за неправилно по следните съображения:

Съгласно хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Според съдебната практика писмени доказателства за недължимост на вземането са писмени документи, удостоверяващи изпълнение на задължението от страна на длъжника още преди иницииране на заповедното производство, или такива удостоверяващи изпълнението му след образуване на заповедното производство и преди образуване на изпълнителното производство, или писмени документи, удостоверяващи изпълнение след образуване на изпълнителното производство и преди подаване на молбата за спиране. Такива могат да бъдат всякакви писмени документи, изходящи от страната за изпълнение на задължението, изявления и други, с които кредитора признава плащането на дълга от страна на длъжника и които са непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към кредитора. Други писмени документи, като такива свързани с валидността и действителността на изпълнителното основание или такива свързани с изискуемостта на задължението предмет на принудително изпълнение въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, включително и за погасено по давност право на иск не могат да бъдат основание за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.2 от ГПК.

В случая не се твърди изпълнение на задължението, а погасяване на вземането по давност, съответно не са представени и никакви писмени доказателства от страна на длъжника.

Преценката по същество относно погасяването на вземането по давност при постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение следва да бъде извършена от исковия съд в случай, че заявителят предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК в законоустановения срок по чл.415 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за спиране 2 на принудителното изпълнение да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11978/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. № 6143/2025г. по описа на РС-Варна, с което е спряно принудителното изпълнение на издадената заповед № 2863/19.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № № 6143/2025г. по описа на РС-Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника М. Д. Л., ЕГН ********** за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20258950401637 на ЧСИ Л. С. с район на действие ОС-Варна, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед № 2863/19.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, на основание чл.420, ал.2, т. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3