Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 544 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2193/2026
Вид
Решение № 544
Подписан
30.04.2026
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 85а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330202193 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 12277284, с който на С. Р. Х. е наложена глоба с еврова равностойност 25.56 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че :

-допуснатото нарушение не било надлежно описано в ЕФ;

- в разрез с процесуалните правила нарушението било установено в присъствие на контролен орган;

-по делото не била представена справка за регистрация на МПС;

-мястото за контрол не било надлежно обозначено;

-не били спазени условията за законосъобразно използване на АТСС;

-нарушението не било доказано по несъмнен начин, доколкото представената снимка била с ниско качество и нечетлива;

-за доказване на нарушението бил необходим оригинален носител на информация за заснетото нарушение;

1

-не била доказана връзката между конкретния уред, мястото на контрол и статичното изображение, доколкото номерът на уреда в ЕФ, в снимковия материал и в Протокола по чл. 10 не съвпадал, а номерът на снимката не попадал в диапазона на статични изображения за съответната смяна, съгласно протокола по чл. 10 от Наредбата;

-снимката на АТСС била обща и илюстративна и не посочвала по точен начин мястото на контрол;

-в нарушение на чл. 39, ал.4 ЗАНН ЕФ бил издаден за 50 лева;

-санкцията не била в законоустановения размер.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С молба Вх.№ 41488/24.04.2026 по описа на РС-Пловдив жалбоподателят е отстранил констатираната нередовност в жалбата, като е уточнил, че обжалва именно ЕФ, серия К, № 12277284 , като в жалбата е допусната техническа грешка, като вместо 12277284 е изписано 12277204, какъвто ЕФ изобщо липсва издаден на жалбоподателя. Посочена е и причината за допуснатата техническа грешка, а именно нечетливост на връчения екземпляр от фиша в частите относно изписване на цифрите 0 и 8.

След допуснатото уточнение съдът намира, че по делото е налице годен предмет на обжалване, а именно ЕФ 12277284

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.02.2026 г., в 13:21 часа в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 120 в посока от юг към север, при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/час, МПС с рег. № ***** при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 61 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 2

11 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложените по преписката 2 броя статични изображения № 120CC9F/0048716 и 120CC9F/0048715, които съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посочените статични изображения по достатъчно ясен начин се вижда номерът на заснетия автомобил, въпреки че снимките са с черно бял формат.

Обстоятелството, че скоростта на автомобила е отразена само на едно от статичните изображения, а именно 120CC9F/0048716 е без значение, при положение, че на всички тях изрично е отбелязано, че са издадени във връзка с ЕФ № 12277284, тоест доказана е по несъмнен начин връзката им с процесното нарушение.

По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента:

-снимкова част и

-текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата), в която словесна част изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер CB2111TX, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице 3 човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Същата информация се черпи и от служебно известната на съда и на страните инструкция за експлоатация на АТСС /приложена по делото в разпечатка от ЕИСС за онагледяване/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

-пак според т.5.4 от инструкцията, всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.

Обстоятелството, че на снимката се виждат и други автомобили, като един от тях е в същата равнина с процесното МПС, по никакъв начин не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението.

Ч е наличието на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на фактическата обстановка е трайната практика на Административен съд-Пловдив. Така Решение по КАНД № 2378 по описа на съда за 2023 година, Решение № 2387 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2318 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 866/16.05.2022 на Административен съд Пловдив, ХХІ състав, КАНД 541 по описа за 2022 година, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1655/ 2022, на Административен съд – Пловдив, ХХІ състав по к. адм. дело номер 1893 по описа за 2022 Решение № 176 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на 4

XXVI състав на Административен съд - Пловдив.

Нещо повече, предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр. Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението.

Да се приеме обратната логика и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело напрактика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда на законодателя.

От особено значение е посоченото в инструкцията за експлоатация на АТСС, че в случаите на използване на АТСС от вида ARH CAM S1 разпознатият от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ, поради което са изключени всякакви грешки на човешкия фактор, свързани с неправилното разчитане.

В този изричен смисъл решение по КАНД № 20257180702506/ 2025 на Административен съд-Пловдив.

Противно на възраженията в жалбата, по преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е вписан ползвател на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Ч е при вписан в свидетелството за регистрация на автомобила ползвател именно той е пасивно легитимиран да понесе отговорността по издадения ЕФ беше трайната практика на съдилищата от страната и преди последните изменения в ЗДвП. Тази трайна съдебна практика вече е отразена и на законодателно ниво в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция на чл. 188, ал.2 ЗДвП след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

5

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

Неоснователен е доводът от допълнителната молба, че само хартиена разпечатка на снимка не можела да установи по несъмнен начин нарушението, като за доказването му бил необходим оригинален (електронен) носител на информация за заснетото нарушение;

Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.: „ Данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно наказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват.“

От друга страна според чл. 16, ал.3 от същата Наредба: „ Информацията по ал. 1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.“

Видно е, че по нарочната законодателна воля годно доказателствено средство за установяване на обстоятелствата, свързани с упражнения видео контрол, е отпечатаното на хартиен носител статично изображение.

По делото са представени достатъчен брой отпечатани на хартиен носител статични изображения, от които по несъмнен начин се разчита засечения регистрационен номер, поради което не е налична каквато и да било необходимост да се изискват допълнителни доказателства за установяване на нарушението, още повече такива, които не са предвидени в Наредбата.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

6

Противно на възражението в жалбата, подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място.