Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 199 от 26.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 67/2025
Вид
Определение № 199
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. София, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20251001000067 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.638 ТЗ.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №260107/03.01.2025 година и вписана в ТР под №20250107102040 от „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Оборище, ул.“Московска“, №19, съдебен адрес: гр.София, бул.“Витоша“, №15, ет.6 против определение №262248/23.12.2014 година, обявено с вписване №20241227110109, постановено по т.д.264/2021 година по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№285274 от 18.12.2024 година и уточнителна молба вх. №285274 от 18.12.2024 година от „БАНКА ДСК“ АД да бъде разрешено, на осн. чл.638, ал.2 ТЗ продължаване на принудителното изпълнение по изп.д. №20228910401010 по описа на ЧСИ М. К. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие – ОС Благоевград по отношение на ипотекираното имущество от „Феростийл“ ЕООД в полза на „Банка ДСК“ АД – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /студио 18А/, находящо се в гр.Банско, област Благоевград, м.Грамадето.

В жалбата се твърди, че са налице всички законоустановени предпоставки по реда на чл.638, ал.2 ТЗ за продължаване действията на индивидуалното принудително изпълнение срещу длъжника „Феростийл“ ЕООД, както и, че ако не бъдат продължени съществува реална опасност от увреждане интересите и законните права на „Банка ДСК“ АД. Обжалваното 1 определение не съдържа обосновани и основателни аргументи, на основание, на които да е отказано продължаване на делото. Стигайки до извода, че с оглед приемане на вземането на банката изпълнителното дело е прекратено, съдът по несъстоятелността не е отчел конкретната фактическа обстановка, изключителния характер на нормата на чл.638, ал.2 ТЗ, както и приложението на чл.638, ал.1 вр. с чл.638, ал.6 ТЗ. Разпоредбата на чл.638, ал.6 ТЗ не намира приложение по отношение на изпълнителните дела с предмет имущества, за които са налице предпоставките по чл.638, ал.2 ТЗ. Нормата на чл.638, ал.2 ТЗ установява една законна привилегия в полза на обезпечения кредитор да продължи индивидуалното производство със санкцията на съда по несъстоятелността. Във всеки конкретен случай следва да се съобрази дали осребряването на имуществото в производството по несъстоятелност при наличието на останалите предпоставки ще увреди обезпечения кредитор, който преди откриване на производството по несъстоятелност е предприел индивидуално принудително изпълнение и как ще рефлектира даденото разрешение за продължаване на принудителното изпълнение върху развитието на производството по несъстоятелност, респективно ще бъдат ли увредени правата на останалите кредитори и длъжника при уважаване на молбата.

Предвид изложеното намира, че разпоредбата на чл.638, ал.6 ТЗ не намира приложение по отношение на изпълнителните дела с предмет имущества, за които са налице предпоставките на чл.638, ал.2 ТЗ. В този смисъл са и разясненията, дадени по ч.т.д.2723/2015 година на ВКС, I т.о., в което е прието, че „приемането на вземане на обезпечен кредитор по чл.693 ТЗ, при подадена молба по чл.638, ал.3 ТЗ за продължаване на индивидуалното изпълнение не води до прекратяване на последното.

Това ограничение не се отнася за процесният случай, тъй като този срок следва да е приложим единствено, в случаите, в които обезпеченият кредитор е разполагал с възможността да поиска от съда да му разреши продължаването на това изпълнение. В конкретния случай към момента на приемане на вземането на „Банка ДСК“ АД изпълнителното дело не е било спряно предвид разпоредбата на чл.638, ал.1, изр.първо ТЗ, тъй като за имотите, предмет на изпълнение е имало обявен купувач. С оглед обстоятелството, че за имота е имало обявен купувач и е проведена процедурата по чл.493, т.2 ГПК следва да се приеме, че изпълнителното дело е било висящо, на основание чл.638, ал.1, изр.първо ТЗ до момента на невнасяне на цената от последното, обявено за 2 купувач лице. В случая това е присъединен по изпълнителното дело взискател, който следва да внесе пълния размер на продажната цена, съгласно правилото на чл.638, ал.3 ТЗ, като едва след внасяне на цената изпълнителното дело се спира, на основание чл.638, ал.1, изр.последно ТЗ.

Съгласно представеното удостоверение взискателят не е внесъл предложената от него цена, поради което изпълнителното дело е спряно, считано от 06.12.2024 година, като едва от този момент за банката като обезпечен кредитор възниква правният интерес, а и възможността да подаде молба по реда на чл.638, ал.2 ТЗ с искане за разрешаване продължаването на изпълнителните действия по изпълнителното дело. В случая са налице и предпоставките за уважаване на искането по чл.638, ал.2 ТЗ, тъй като съществува реална и непосредствена опасност от увреждане интересите на обезпечения кредитор – „Банка ДСК“ АД, в случай, че продажбата на ипотекираното имущество не се извърши в рамките на образуваното от банката изпълнително дело. Стадия, на който се намира изпълнителното производство – извършен опис и оценка, поради което тези действия следва да се извършат отново в рамките на несъстоятелността и би се стигнало до неоснователно забавяне на осребряването. Забавянето на удовлетворяването на кредитора би довело до увеличаване размера на вземанията на ипотекирания кредитор и по този начин увреждане интересите и на другите кредитори, както и би се обременила масата на несъстоятелността. Моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което уважи молбата и допусне продължаване на изпълнителното действие.

За да се произнесе, съдът съобрази следното по предмета на спора:

Не се спори, а и се установява от обявените обстоятелства по партидата на „Феростийл“ ЕООД, че с решение №260036/27.02.2024 година по делото е открито производство по несъстоятелност срещу дружеството, а с решение №260112/24.06.2024 година дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно до привнасяне на разноски.

В списъка на приетите предявени вземания вземането на „Банка ДСК“ АД е прието с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ поради наличието на договорна ипотека, вписана в СВ-Разлог с вх.рег. №467 от 25.02.2011 година, акт 17, т.1, дело 265, подновена с вписване вх. №751, дв.вх.

№750, акт 176, том I от 17.02.2021 година, поради което молителя има 3 качеството обезпечен кредитор. Горното се установява и от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти /л.755, II том/.

Установява се от представения по делото изпълнителен лист /л.752/, че „Феростийл“ ЕООД и А. Р. К. са осъдени, в условията на солидарност да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата от 4801495, 73 лева, представляваща главница по договор за новация от 18.12.2017 година с нотариална заверка на подписите, неразделна част, от който е договор за кредит от 18.12.2017 година, Анекс № 1 от 22.02.2018 година, Анекс № 2 от 09.03.2018 година, ведно със законна лихва за периода от 21.12.2021 година до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 96029,91 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Установява се от представеното удостоверение на ЧСИ М. К., рег. №*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Благоевград, че по изпълнителното дело №20228910401010 е проведена публична продан като с протокол за обявяване на наддавателни предложения от дата 19.05.2023 година за купувач на недвижимия имот е обявено лицето Р. В. Б., което не е внесло предложената цена и след покани до участниците в наддаването се е стигнало до Д. С., който е присъединен взискател.

На 11.08.2023 година е извършено разпределение, което е влязло в сила.

По отношение на други три имота са изготвени постановления за възлагане, които са влезли в сила на 14.07.2023 година.

При така изложеното е видно, че изпълнителното производство не е било спряно, тъй като за четирите имота е имало обявен купувач по реда на ГПК.

В удостоверение от 10.12.2024 година ЧСИ М. К. посочва, че обявения за купувач не е внесъл цената в дадения му 14-дневен срок, поради което към тази дата производството е спряно, на основание чл.638, ал.1 ТЗ.

С откриване на производството по несъстоятелност, съгласно чл.638, ал.1 ТЗ се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имущества по чл.193 от ДОПК и имуществата, за които има обявен купувач по реда на ГПК.

По силата на тази разпоредба, индивидуалните принудителни изпълнения срещу включеното в масата на несъстоятелността имущество, 4 започнали преди откриване на производството по несъстоятелност се спират и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, като в него се извършва проверка на вземанията на взискателите, осребряването на имущество и разпределението на получените суми, тъй като с откриване на производството по несъстоятелност всички имуществени права на длъжника, включително и процесното вземане, съгласно чл.614, ал.1, т.1 ТЗ се считат за част от масата на несъстоятелността.

Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на изпълнителни действия и временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуалните задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като правоотношение. През периода на тази забрана органът на принудителното изпълнение няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия.

Само по изключение съдът по несъстоятелността може да разреши продължаване на изпълнително производство, предприето в полза на обезпечен кредитор по продажба на заложена или ипотекирана вещ и то при съществуваща опасност от увреждане на интересите на кредитора. При дадено такова разрешение от съда, предметът на обезпечението се изключва от масата и остава в разпореждане на съдебния изпълнител, като само остатъкът от цената на имущество, получен след изплащане на взискателя на обезпечения дълг, ще подлежи на връщане в масата за разпределение в общия ред в производството по несъстоятелност. В останалите случаи на образувани изпълнителни производства, от момента на откриването на производството по несъстоятелност, съдебният изпълнител не може да осъществява никакви действия по установяване, осребряване на имуществото на длъжника, нито да извършва разпределение на вече събраните суми между взискателите. Тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество на длъжника, включително и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността.

За да бъде уважено искането по чл. 638, ал. 2 от ТЗ , следва да са налице следните предпоставки при условията на кумулативност, а именно: да е предприето изпълнително действие по реализация на обезпечението, учредено в полза на взискателя; взискателят да има качеството на обезпечен кредитор; наличие на съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.

5

Не е спорно качеството обезпечен кредитор, който е предприел действия по реализация на ипотекирано и заложено в негова полза имущество на несъстоятелния длъжник в рамките на образуваното изпълнително дело.

Продължаване на индивидуалното изпълнително производство по изп.д.

№20228910401010 по описа на ЧСИ М. К. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие – ОС Благоевград не следва да бъде допуснато, тъй като не се доказа наличието на съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.

В молбата си кредиторът излага, че производството по несъстоятелност е спряно без оглед да продължи, което застрашава интересът му, а индивидуалното изпълнително производство е в напреднала фаза на развитие.

В тежест на кредитора е да установи, че изпълнителните действия по индивидуалното изпълнение са напреднали до степен универсалното изпълнение да застраши неговите интереси, а по делото не са представени такива доказателства. Спирането на изпълнителното производство е заварило действия по неуспешно приключила публична продан. Горното обуславя извода, че по изпълнителното дело следва да се предприемат отново действия по насрочване на публична продан, което може да бъде извършено и в универсалното производство.