Решение № 479 от 09.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Козлодуй, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101596 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на В. В. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес в село Бутан, община Козлодуй, област Враца, ...., чрез пълномощника си адвокат М. В. М. – АК - Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, с която е предявила против „СТИК- КРЕДИТ“АД, ЕИК:

202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул."Васил Левски" № 16, вх.2, ет. 4, ап. 8, представлявано от изпълнителния директор Христина Миткова Тодорова, иск за обявяване нищожност на клаузата на чл.27 от Договор за кредит № 850564 от 30.06.2022г.

Съдът да се произнесе с решение, с което:

Да признае за установено в отношенията между страните В. В. Ф., ЕГН ********** и „СТИК- КРАДИТ“АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул."Васил Левски" № 16, вх.2, ет. 4, ап. 8, представлявано от изпълнителния директор Христина Миткова Тодорова, че клаузата на чл.27 от сключеният между тях Договор за кредит № 850564 от 30.06.2022г. е нищожна.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника „СТИК- КРЕДИТ“АД, ЕИК:

202557159, по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който ответникът оспорва иска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск от страна на ищеца. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

С отговора на исковата молба, на основание чл.211 от ГПК е внесена насрещна искова молба от ответното дружество с предявени насрещни искове 1 срещу ищецът В. В. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес в село Бутан, община Козлодуй, област Враца, ...., с които претендира остатък от непогасена главница по Договор за кредит № 850564 от 30.06.2022г. към дата 30.12.2022г. в размер на 950,00 лева и начислена договорна лихва върху главницата в размер на 183,24 лева. Претендират и направени разноски по предявения насрещен иск.

По делото не се спори , а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 30.06.2022г. ищцата В. В. Ф., ЕГН: **********, е сключила Договор за кредит №850564 със „Стик-Кредит" АД.

Поддържа се, че в договора било посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 950.00 лева, а съгласно условията на договора се задължава да върне 1133.25лева.

Няма спор и че на ищцата е предоставен СЕФ, общи условия и погасителен план. Съгласно Договор за кредит №850564 / 30.06.2022г, ПТР по кредита е в размер на 32.92 %, а ГЛП в размер също на 28.80 %, при срок на кредита от 12 вноски. Същият е сключен от разстояние при спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУ Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия , предоставен от разстояние. На същата дата ответникът е предоставил на разположение на ищцата горепосочената сума, съгласно изразеното от нея желание, чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в „Уникредит Булбанк" АД.

Съгласно чл.1, ал. 9 и чл. 17 от Договора е предвидено предоставяне на обезпечение от кредитополучателя – поръчител или банкова гаранция. Като неизпълнението му е скрепено със санкция предвидена в чл. 27 от Договора – а именно заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената по кредита сума на ден за срока, през който не е предоставено обезпечение.

В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 916.23 лева, разпределена на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата сума нараства до 2049.48 лева. Това е видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит №850564 /

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице дава отговор, че по договора от главницата ищцата не е погасила никаква сума и към датата на предявяване на насрещната искова непогасения размер е 950.00лева. Към датата на предявяване на насрещния иск падежиралата възнаградителна лихва е в размер на 137.70лева.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По главния иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата 2 валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция/ в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г.

Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към частно основание за нищожност.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1,предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото сключване.

По отношение на уговорената неустоечна клауза настоящият съдебен състав счита клаузата за нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Съгласно чл. 27 от процесния договор ищцата В. В. Ф. дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията предвидени в чл.17 от договора. Неустойката е уговорена в размер 3 на 0,9 % от усвоения размер на кредита за всеки ден , през който не е представено обезпечение. Договорено е в чл. 27 ал.2 , че сумата за неустойка се дължи и заплаща периодично заедно с месечната вноска. Предвидено е изрично, че неизпълнението на задължението за даване на обезпечение, причинява ВРЕДИ на кредитора в размер на договорената неустойка.Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е, че клаузата за неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е говорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Непредоставянето на обезпечение , води до увеличение разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.

Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.

Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за кредитора.

С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, видно и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила 4 стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.

Следва да се посочи, и че потребителят реално няма избор да даде или да не даде обезпечение, тъй като е предвидено, че при непредоставянето му, кредиторът търпи всякога вреди - чл. 27 ал. 1 от договора. Тоест потребителят всъщност няма избор.