Разпореждане № 3747 от 20.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3747 гр. Кюстендил, 20.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101813 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Младост“ № 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. И., с ЕГН **********, с адрес и седалище на управление: гр. *** за заплащане на следните суми: 1152,24 евро – главница по Договор за потребителски кредит № * * * от 03.02.2023 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“), вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с договор за цесия от 30.01.2025 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, а с договор за цесия от 29.10.2025 г. – от агенцията на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ведно със законната лихва за забава от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане; 829,01 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 01.11.2024 г.; 269,12 евро – законна лихва за забава за периода от 01.11.2023 г. до 11.05.2026 г.

Съдът констатира, че в договора за кредит не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит 1 представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Съдът не приема обяснението на заявителя, че компонентите на ГПР били приложени в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителя. Законът изисква ГПР, съответно компонентите му, да са посочени в договора. Стандартният формуляр се предоставя на потребителя преди сключване на договора, поради което не може да се счита за част от него. На трето място, представеният формуляр е подписан само от кредитора и пак не съдържа компонентите на ГПР (по-конкретно застраховката).

Следва да се отбележи, че в случая от 10 000 лв. по кредита са предоставени само 7153,60, а 2846,40 лв. са застрахователна премия, която е прибавена към главницата. Застраховката представлява допълнителен разход, както самият заявител признава в молбата си от 18.05.2026 г. (посочил е, че подлежи на включване в ГПР).

Следователно длъжникът дължи чистата стойност на кредита, в случая 3657,58 лв. (7153,60 лв.). Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания по кредита в размер на 2584,19 лв.

(1321,27 евро). Тази сума следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Следователно в случая от 3657,58 евро следва да се приспаднат 1321,27 евро.

Остават дължими 2336,31 евро. Предвид диспозитивното начало, на заявителя следва да се присъдят само претендираните 1152,24 евро. Следва да се присъди законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Всички останали претендирани 2 вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя се полагат и разноски съразмерно с уважената част от заявлението – 19,59 евро за държавна такса и 62,83 евро за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 6729/11.05.2026 г. подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Младост“ № 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет.

4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. И., с ЕГН **********, с адрес и седалище на управление: гр. *** за заплащане на следните суми: 829,01 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 01.11.2024 г.; 269,12 евро – законна лихва за забава за периода от 01.11.2023 г. до 11.05.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Младост“ № 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет.

4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. И., с ЕГН **********, с адрес и седалище на управление: гр. *** за заплащане на следните суми: 1152,24 евро – главница по Договор за потребителски кредит № * * * от 03.02.2023 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“), вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с договор за цесия от 30.01.2025 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, а с договор за цесия от 29.10.2025 г. – от агенцията на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ведно със законната лихва за забава от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане; 19,59 евро – деловодни разноски за държавна такса; 62,83 евро – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

3

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4