Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 820 от 14.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51758/2024
Вид
Решение № 820
Подписан
14.01.2026
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110151758 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на В. С. А., подадена чрез адв. П. П., срещу „Стик кредит“ ООД, с която е предявен като частичен осъдителен иск за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща част от цялото вземане от 2 901,55 лв. – недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, сключен между страните.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му от 50 лв. на 2 901, 55 лв.

В исковата молба се твърди, че на 10.01.2023 г. между В. С. А. в качеството му на кредитополучател и „Стик кредит“ ООД в качеството му на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № ******. Сочи, че съгласно договора отпуснатият заем бил в размер на 950 лв., като същият следвало да бъде погасен в срок от 24 месеца. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 36 %, а размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42, 58 %. В чл. 17 от договора било посочено, че кредитополучателят се задължава да осигури действието на трето физическо лице, което да се задължи солидарно по договора или да осигури банкова гаранция за всички задължения. Същевременно в чл. 20 на Общите условия били предвидени условията, на които следва да отговаря физическото лице поръчител и било посочено, че същото подлежи на предварителна проверка от кредитодателя. Условията за поръчителя били да е на минимум 21 навършени години, минималният му осигурителен брутен доход да е 1 500 лв., да е налице валидно трудово или служебно правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, да не е поръчител по съществуващ кредит към банкова или небанкова институция, да не е кредитополучател и да представи служебна бележка от работодател за 6 месеца назад. В случай на непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка съгласно чл. 27 от сключения договор, която се 1 заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. Размерът на неустойката бил 0.9%, като конкретният й размер е включен в погасителния план. Ищецът твърди, че за периода от 10.01.2023 г. до 15.07.2024 г. заплатил на кредитодателя сума в общ размер 3 851, 55 лв.

Според ищеца сключеният договор е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, нито пък съдържа валидни подписи на страните. Счита, че клаузата за неустойка служи за предоставяне на „скрито“, допълнително недължимо възнаграждение по договора за кредит. Сочи, че сами по себе си поръчителството и банковата гаранция не са обезпечение, доколкото не са предвидени като такова в закона. В сключения между страните договор не бил посочен точно ГПР, тъй като в него не е включена неустойката и не отразява действителния такъв. Това само по себе си представлявало заблуждаваща търговска практика. Договорът за кредит противоречал и на добрите нрави с оглед размера на годишната лихва. Клаузите на договора и Общите условия относно неустойката и изискванията за поръчител били неравноправни, поддържа, че същите противоречат и на чл.

33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Сочи, че е налице още нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 20 ЗПКр, заобикаляне на закона по отношение на предвидените в Тарифата на „Стик Кредит“ АД разходи за събиране на вземания. Въз основа на подробно изложени съображения и позоваване на практиката на СЕС, както и задължителна и казуална практика на българските съдилища, счита, че сключеният договор за потрбителски кредит е недействителен на основание чл. 23 ЗПКр, поради което и дължи само връщане на чистата стойност по него. Сочи, че е платил сумата от 2 901, 55 лв. /разлика между общо платената сума от 3 851, 55 лв. и главницата от 950 лв./ без основание и претеднира като частичен иск ответникът да бъде осъден да му плати сумата от 50 лв. Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Стик-кредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Х.

Н., в който се поддържа, че искът е неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 10.01.2023 г. за сумата от 950 лв. Твърди, че същият е сключен от разстояние и отговаря на всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като подробно описва процедурата по сключване на договора в сайта на кредитодателя.

Твърди, че неустоечната клауза, предвидена в договора е валидна и отговаря на всички изисквания на закона, за което излага подробни доводи. Оспорва е да е налице изначална невъзможност за осигуряване на предвиденото по договора обезпечение. Моли за отхвърляне на иска, претеднира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С определение от 14.05.2025 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 10.01.2023 г., по силата на който на ищеца бил отпуснат заем в размер на 950 лв. Въпреки че в исковата си молба ищец навежда възражения срещу действителността на договора като твърди, че същият страдал от липса на форма и от липса на подписи на страните, с нарочна молба от 13.06.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че няма възражения по отношение на доклада и моли същият да бъде приет като окончателен. При това положение и с оглед твърденията на ответника, че договорът е сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а и предвид твърденията на ищеца, въз основа на които претендира правата си, включително и извънсъдебното му поведение по заплащане на погасителни вноски, съдът намира, че страните са били обвързани от Договор за потребителски кредит № ****** от 10.01.2023 г. със съдържание на приложения от ответника документ, макар и същият да не носи подписа на страните по него.

2

От съдържанието на Договор за потребителски кредит № ****** от 10.01.2023 г. се установява, че с него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски заем в размер на 950 лв., за срок от 24 месеца, с уговорен начин на връщане на предоставената по договора в заем сума на 24 месечни вноски посочени конкретно по размер за всеки месец в изготвения за процесния договор погасителен план в периода от 10.02.2023 г. до 10.01.2025 г., при годишен лихвен процент в размер на 36%, годишен процент на разходите в размер на 42,58%, като е посочено, че общата дължима сума по договора възлиза на 1 488, 79 лв. В чл. 1, т. 9 от договора е предвидено обезпечението му чрез поръчител или банкова гаранция. В чл. 17 е посочено, че в тридневен срок от сключване на настоящия договор потребителят /кредитополучател/ следва да осигури поръчител – физическо лице, което да се задължи за всички задължения на кредитополучателя по договора /главница, лихви, неустойки/ или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя /главница, лихви, неустойки/. По отношение на изискванията за обезпечение се препраща към Общите условия на кредитодателя според чл. 20, ал. 1 от които поръчителят следва да е дееспособно лице, на възраст над 21 г., с българско гражданство и постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца, което полага труд по трудово или служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие, получавало е редовно трудовите си възнаграждения през последните 12 месеца и може да бъде поръчител само на един кредитоплучател, като е предвидено и правото на кредитодателя да изиска допълнителни условия. Минималният осигурителен брутен доход на поръчителя следва да е 1500 лв., да има валидно трудово правоотношение при последен работодател поне 6 месеца, да няма записи в ЦКР относно просрочия по кредити или заеми или наблюдение, да не е поръчител по друг кредит към банка или финансова институция или кредитополучател по кредит със „Стик-Кредит“ АД, да представи доказателства за доходи 6 месеца назад, като посоченото лице следва да поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими суми по договора, или алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки/. Банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора, като съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката да плати всички задължения на кредитополучателя в рамките на един работен ден от писмено поискване, а срокът й следва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Според чл. 27, ал. 1 от сключения договор, в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение, отговарящо на въведените от кредитора критерии, в тридневен срок от сключването на договора, заемателят дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Видно от погасителния план общодължимата сума по договора, включваща главница, лихва и неустойка, когато не е осигурена гаранция или поръчител е в размер на 4 182, 76 лв. Изложените данни се намират и в приетия като доказателство по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По делото е приета като доказателство и разписки за извършено плащане от В. С. А., неоспорени от ответника.

По делото е прието като доказателство неоспореното заключение по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира с доверие като обективно и професионално изготвено и го поставя в основата на своите фактически и правни изводи. От заключението на вещото лице се установява, че заплатените суми по процесния договор от В. С. А. са в общ размер на 3 675, 27 лв., видно от представените от него извлечения от електронни системи за извършени плащания. След счетоводна справка при ответника вещото лице е 3 установило, че общо постъпилите суми за погасяване на задължения според извършените плащания от В. С. А. възлизат на 3 849, 55 лв. Сумите са счетоводно отнесени от „Стик кредит“ АД, както следва 950 лв. – главница, 466, 73 лв. – платена договорна лихва, 2 333, 59 лв. – платена неустойка и 99, 23 лв. – платени други. В отговор на поставен въпрос вещото лице е уточнило, че ГПР по договора е изчислен на база главница и договорна лихва, ако към него обаче се добави и сумата от 2 693, 97 лв., начислена като неустойка, то се формират допълнителни разходи по кредита в размер на 283, 57 % и ГПР в тази хипотеза би бил 326, 15 %.

Уважаването на предявеният осъдителен кондикционен иск е обусловено от установяването от страна на ищеца, че въз основа на сключения договор е заплатил твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, а това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил по сметка на ответника сумата от 3 849, 55 лв.

В случая сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 10.01.2023 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.