Определение № 193 от 05.02.2019, Окръжен съд - Сливен

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е N гр.

Сливен, 05.02.2019 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр. д. N 63 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че атакуваното разпореждане е неправилно. С разпореждане от 01.10.2018г. съдът му указал да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, в срока за това заявителят уведомил съда, че след образуване на делото длъжникът е осъществил плащане в размер на 429, 39 лв. на 16.07.2018г., с което са покрити дължимите по заповедта суми и са останали незаплатени присъдените с нея съдебно деловодни разноски в общ размер на 325 лв., а тъй като с поведението си длъжникът реално не оспорва задължението, обаче е дал повод за образуване на делото, то следва да понесе тежестта на направените разноски, но съдът неправилно и в разрез с установената практика, вместо да му издаде изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските, я е обезсилил изцяло, макар да е прието, че самостоятелен установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК само за разноските по заповедното производство, е недопустим.

Предвид изложеното моли да се отмени разпореждането по отношение на разноските по заповедното производство в размер на 325 лв. с произтичащите от това правни последици, претендира и разноските в настоящото производство.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Действително е налице направено плащане от длъжника на 16.07.2018г., след издаване на заповедта за изпълнение на паричното задължение на 26.06.2018г., но съдът е уведомен за това от заявителя едва в срока за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, за което са му били дадени указания с разпореждане от 01.10.2018г., тъй като връчването на заповедта е било извършено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Не е налице хипотезата на чл. 414а от ГПК, тъй като възражение длъжникът не е подавал, не е възразявал и за дължимостта на разноските, следователно е неприложим предвиденият в тази норма ред.

Така, с оглед представянето от самия заявител на платежното нареждане за частичното плащане от страна на длъжника, заповедният съд, като е преценил, че тъй като внесената сума не е достатъчна да покрие цялото задължение, описано в заявлението, което е не 429, 39 лв., а 440, 43 лв., както и разноските, /а не както се твърди в частната жалба – само разноските/, а иск за разликата не е предявен, то съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 5 от ГПК, правилно е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, включително и в частта за разноските.

Поради това частната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Направените от частния жалбоподател разноски остават в негова тежест.

Ръководен от гореизложеното, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 1714/28.01.2019т. на „Кредит инс“ ООД, гр.

София, против разпореждане № 574 от 09.01.2019г. по ч.гр.д. № 2955/18г. на СлРС като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение разпореждане № 574 от 09.01.2019г. по ч.гр.д. № 2955/18г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: