Определение № 118 от 04.03.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Враца, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500088 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от Ц. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Т. Л. от АКВраца, против определение № 2145/09.12.2024 г., постановено по гр. дело № 2220/2024 г. на Районен съд - Враца, с което е отхвърлена молбата му по чл.

248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 696/01.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като изложеното в него е обратно на правната логика. Поддържа, че не е налице извънпроцесуално поведение на ответника, с което да не е дал повод за завеждане на делото и че ответникът е заинтересуван да брани атакувания договор. Посочва, че след като е бил наясно с пороците му, описани в исковата молба по делото /липса на изискуемо мнозинство съгласно ЗС за управление на имотите, настъпило сливане на качествата кредитор и длъжник по договор/, ответникът следва да е демонстрирал активно поведение с цел избягване на спорове относно договора си и стабилизиране на основанието си за ползване на имотите, както и че фактът на признание на иска с отговора на исковата молба доказва знание относно пороците на сключения договор и отпадането на правното му действие. С оглед на изложеното, счита, че само по себе си признанието не е достатъчно основание за отпадане на отговорността му за разноски и че извънпроцесуалното поведение на ответника и създаденото от него спорно положение е предизвикало необходимостта от предприемане на активно поведение от негова страна, изразило се в завеждане на установителен иск. Моли съда, да отмени обжалваното определение на PC 1

Враца, като вместо него му присъди както сторените в първоинстанционното производство разноски, така и платената държавна такса за въззивно обжалване.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А.

Г. А., ЕГН **********, адрес: ***, в който оспорва основателността на частната жалба. Твърди, че оспореното с частната жалба определение е допустимо, правилно и законосъобразно, че същото е мотивирано и е постановено след направен анализ на събраните по делото доказателства и на позициите на страните по спора. Поддържа, че мотивите на съдебния акт в частта за разноските са правилни, обосновани и аргументирани не само от правна гледна точка, но и почиват на събраните по делото доказателства.

Посочва, че правилно съда не е уважил молбата и не е изменил своето решение в частта за разноските предвид факта, че в случая са налице кумулативно и двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Моли съда да остави без уважение, като неоснователна и недоказана, подадената частна жалба от Ц. Б. М. и да остави в сила съдебния акт.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 2220/2024 г. на Районен съд – Враца е образувано по предявен от Ц. Б. М., ЕГН: **********, против А. Г. А., ЕГН:

**********, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният от него Договор за наем на земеделска земя, вписан с вх. peг. № 3008/25.05.2023 г., акт № 225, том 3 на Служба по вписвания гр. Враца, с който са отдадени под наем два поземлени имоти, е непротивопоставим на ищеца в качеството му на съсобственик с дял от 1/2 ид. ч. от описаните имоти. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл. 2 от същия Договор за наем на земеделска земя, е нищожна поради противоречие със закона за срока на договора над три стопански години и договорът няма действие след 2 изтичането на стопанската 2025/2026 г. Претендирани са и разноски от ищеца.

В срочно подаден отговор, ответникът е признал предявения иск.

Посочил е, че действително през м. май 2023 г. е сключил договор за наем на земеделска земя, описана подробно в исковата молба, като към онзи момент в качеството му на наемател е сключил писмен договор за наем със съсобственици на земеделските земи, надлежно упълномощен от тях, а впоследствие е станал собственик на 1/2 ид. ч. от процесните имоти чрез сключване на договор за покупко-продажба на земеделската земя със съсобствениците, с които преди това сключил и договор за наем в качеството им на наемодатели. Изложил е съображения, че към момента на сключване на процесния договор за наем на земеделска земя нямал никаква информация, че ищецът има лични интереси, свързани с тези имоти и че възнамерява да придобие дял от собствеността и да стане страна по договора, като разбрал за намеренията му едва след като той бил придобил вече 1/2 ид.ч. от имота и му се обадил по телефона да го заплашва. Изтъкнал е, че до момента на получаването на копие от исковата молба не е бил потърсен от ищеца, за да предоговори клаузите на договора за наем на земеделска земя предвид промяната в собствеността, че до него не било отправяно искане за изменение на срока на договора, за изменение на уговорената наемна цена или дори за прекратяване на договора, че не била отправяна нито устна, нито писмена, нито нотариална покана за предоговаряне на клаузите на договора, каквато била обичайната практиката в подобни ситуации. Заявил е, че не оспорва правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти и че с поведението си по никакъв начин не е дал повод на ищеца да образува настоящото гражданско дело. Предвид направеното признание на иска, е поискал от съда да възложи разноските по делото, включително адвокатски хонорар, върху ищеца поради обстоятелството, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.

С молба вх. № 14562/29.10.2024 г. ищецът е отправи искане съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Доколкото ищецът е заявил искане за постановяване на решение при признание на иска, първоинстанционния съд е постановил акта си в този смисъл - с решение № 696/01.11.2024 г., постановено по гр. дело № 2220/2024 г. Районен съд – Враца, при наличието на предпоставките на чл. 237 ГПК, e 3 уважил предявеният от Ц. Б. М., ЕГН: **********, против А. Г. А., ЕГН:

**********, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението няма осъдителен диспозитив относно разноските по делото.

В мотивите на решението в частта за разноските съдът е приел, че в случая са налице и двете предпоставки на чл. 78, ал.2 ГПК, които сочат на отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. Приел е, че с отговора на исковата молба ответникът е заявил в исковия процес, че признава иска, че липсват ангажирани доказателства ответникът да е бил търсен от ищеца за извънсъдебно уреждане на отношенията им чрез изменение на срока на договора, изменение на уговорената наемна цена или за прекратяване на договора, както и че по делото няма данни ищецът да се е позовавал пред ответника на непротивопоставимостта спрямо него на сключения договор за наем на земеделска земя, след което позоваване ответникът да е продължавал да се противопоставя на това. С оглед на горното и предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква поведение на ответника, не може да се приеме, че само с оглед липсата на заличаване от страна на ответника на атакувания договор за наем на земеделска земя в Служба по вписванията и в Общинска служба „Земеделие”, последният дава повод за завеждане на настоящото дело. Посоченото е обосновало извода на съда, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, а предвид и направеното признание на иска, са налице предпоставките за прилагане на чл.

78, ал. 2 ГПК, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца.

В срока за обжалване на решението ищецът Ц. Б. М., е депозирал молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане за възлагане на същите в тежест на ответника по делото. В молбата се поддържа, че поведението на ответника е създало предпоставки за завеждане на делото, като липсата на извънсъдебно уреждане на спора не следва да се интерпретира като укоримо поведение от страна на ищеца. Твърди се, че именно ответникът е следвало активно да потърси разрешение на възникналия спор преди съдебното производство с оглед защитата на правата си по оспорвания договор, от който е черпел права върху имотите. Сочи се, че макар обективно ответникът да е имал както интереса, така и възможността да уреди отношенията си с ищеца преди завеждането на исковата молба в съда, 4 той не е сторил това и е демонстрирал поведение, дало повод за завеждане на иска.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил молбата и направеното с нея искане като неоснователно.

По тази молба Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното определение № 2145/09.12.2024 г., в което е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, изтъквайки вече изложените в решението по делото мотиви.

При така установеното, въззивният съдебен състав намира от правна страна следното:

Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него.

Това е една обективна, безвиновна отговорност, обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е функция от изхода на спора. Изключение от този принцип е въведено с нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца, независимо от изхода на спора. Значението на разпоредбата е, че основанието за присъждане на разноски не е непременно изходът на делото, а е поведението на ответната страна. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. За да бъде приложена посочената разпоредба следва да са налице и двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В настоящия случай се установява, че ответникът А. А. е признал иска още с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, което признание е поддържал и в първото по делото съдебно заседание. Това признание следва да бъде зачетено, тъй като решението е постановено именно при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Следователно първата 5 процесуална представка за приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК признание на иска, е налице.

Спорна в настоящото производство е другата кумулативно предвидена предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК , а именно дали ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

По отношение на тази предпоставка, съдът споделя доводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело.

На първо място следва да се посочи, че и двете страни по делото са придобили собствеността върху имотите, предмет на договора за наем от 25.05.2023г., след неговото сключване, поради което всяка от тях е имала възможност извънсъдебно да поиска от другата страна неговото изменение, съгласно чл.7 от договора. По делото не са наведени доводи от ищеца, респ. липсват ангажирани доказателства ответникът да е бил търсен от ищеца за извънсъдебно уреждане на отношенията им чрез изменение на срока на договора, изменение на уговорената наемна цена или за прекратяване на договора. По делото няма и данни ищецът да се е позовавал пред ответника на непротивопоставимостта спрямо него на сключения договор за наем на земеделска земя, след което позоваване ответникът да е продължавал да се противопоставя на това.