Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6886 от 12.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13012/2024
Вид
Решение № 6886
Подписан
12.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Любомир Василев, Диана Василева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6886 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100513012 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 52090/17.10.2024 г. на С. С. С., представлявана от адв.

Т., срещу разпореждане за отказ на ЧСИ М.Б., peг. № 838, район на действие Софийски градски съд за прекратяване на изпълнително дело № 20148380406263, по молба от 25.06.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД, чрез юрк. В.Й., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител и дали вследствие на предприетото действие взискателят е удовлетворен. Сочи се, че по конкретното дело не се установява кредиторът да се е дезинтересирал, както и че са осъществявани регулярни изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Сочи, че делото е образувано на 18.06.2014 г. въз основа на издаден в полза на „ОББ“ АД изпълнителен лист, вземането по който било цедирано на „ЕОС М.“ ЕООД, конституирано като взискател по изпълнителното дело на 1 основание чл. 429, ал. 1 ГПК. Излага се подробна хронология на постъпилите по делото молби на взискателя, съдържащи искания за предприемане на изпълнителни действия, както и на приложените от съдебния изпълнител изпълнителни способи, като се прави извод, че по делото не е налице двугодишен период на бездействие от страна на взискателя.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител - отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Изпълнително дело 20148380406263 по описа на ЧСИ М.Б., е образувано на 18.06.2014 г. по молба на „ОББ“ АД срещу С. С. С. и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 10.05.2014 г. по гр. д. № 18238/2014 г. на Софийски районен съд, 72 състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, като е направил искане за налагане на запор на всички сметки, налични ценни книжа и други ценности на длъжника и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение.

С разпореждането си за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника.

На 19.06.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са описани дължимите суми към тази дата като същата е връчане на 06.07.2017 г.

На 21.08.2014 г. е изпратено постановление за вписване на възбрана върху собствения недвижим имот на длъжника.

На 18.06.2015 г. по делото е депозирана молба от „ОББ“ АД, с искане за служебно извършване на справки Общинска служба „Земеделие и гори“ за издирване имуществени права на длъжника, справки за вписвания на придобити имоти, като в случай на такива да бъдат наложени възбрани върху същите, за насрочване на дата за извършване на опис и оценка на движими вещи по постоянен и настоящ адрес на длъжника.

На 08.01.2016г. е подадена молба от „ОББ“ АД за насрочване на дата за опис на движимите вещи на длъжника, намиращи се на настоящия, съответно постоянния адрес на длъжника.

На 30.05.2017г. е депозирана молба от ОББ АД за справка относно налични банкови сметки и сейфове на длъжника и в случай на открити такива, да бъде наложен запор на основание чл. 507 ГПК.

На 31.01.2018 г. въз основа на сключен договор за цесия между „ОББ АД“ и „ЕОС М.“ ЕООД и с молба от 12.02.2018 г. в качествето си на правоприемник на вземанията на „ОББ АД“, цесионерът е подал молба за извършване на действия от дата 12.02.2018 г., с която е поискано налагане на запор върху банковите сметки на С. С. в „ОББ“ АД.

2

На 15.07.2019 г. е подадена молба от взискателя за насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи находящи се на адреса на длъжника.

На 22.10.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжник в „МР.

БРЪНЧ“ ООД и в периода 17.12.2019 г. до 06.03.2020 г. постъпват суми по ИД вследствие направените удръжки от получаваното трудово възнаграждение.

С молба от 27.09.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкась“-клон София.

С молба от 16.01.2023г. взискателят е поискал извършване на справка в НОИ относно трудови договори и/или доходи от пенсия, като при наличие на такива да бъдат наложени запори.

На 24.02.2023 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и „Юробанк България“ АД.

Във връзка с молба на взискателя от 27.07.2023 г. взискателят е поискал налагането на запор по сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.

С молба от 13.05.2024 г. са поискани справки в регистъра в банковите сметки и сейфове и в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори или доходи от пенсия, като при наличие на такива да бъдат наложени запори.

На 25.06.2024 г. е постъпила молба от длъжника, с която е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.

На 08.10.2024 г. ЧСИ е уведомил задълженото лице за постановения отказ да прекрати изпълнителното дело.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки 3 за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.

Следва да се посочи, че за прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително основание.

От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че са предприемани множество изпълнителни действия, като не може да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че взискателят се е дезинтересирал от делото, доколкото първоначалният кредитор е оправомощил съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ, а конституираният на основание чл. 429, ал. 1 ГПК нов взискател е проявил необходимата процесуална активност, за да поддържа висящността на изпълнителното производство.

Установява се, че от датата на образуване на изпълнителното дело - 18.06.2014 г., не е налице период от две години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или такива да не са предприемани от ЧСИ.

По тези съображения обжалваното разпореждане на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, е законосъобразно, а жалбата на П.А.Т. - неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 52090/17.10.2024 г. на С. С. С., представлявана от адв. Т., срещу разпореждане за отказ на ЧСИ М.Б., peг. № 838, район на действие Софийски градски съд за прекратяване на изпълнително дело № 20148380406263, по молба от 25.06.2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5