Решение № 300 от 13.05.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………. гр. София, 13.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ А.,

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА мл. с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА, при секретаря Димитрина Д. и в присъствието на прокурора Деян Захариев, като разгледа докладваното от съдия А. ВАНД № 2215 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С решение от 31.01.2019 г. по НАХД № 11183/2018 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 2-ри състав, е признал обв. С.Ф. (Sead Fehratovich) за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лева. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Ф. да заплати направените по делото разноски, в размер на 57.56 лв.

(петдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), в полза на държавата, по сметка на СДВР.

Недоволен от така постановеното решение е останал служебно назначеният защитник на обв. Ф.

– адв. Н.Д., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба. В нея бланково се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Желае се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде признато за невинно.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 17.06.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително. Същевременно, с оглед осигуряване правото на защита на обвиняемия, в частност правото му да участва в наказателното производство и да се защитава лично и производните от тях (да дава обяснения, да се запознава с делото, да прави искания, бележки и възражения, да се изказва последен и пр.), въззивният съд прецени, че същият следва да бъде призован за въззивното открито съдебно заседание, поради което бе изготвена съдебна поръчка с молба за правна помощ до Република Сърбия. В тази връзка, за съдебното заседание бе призован и преводач от сръбски език на български и обратно, в случай че обвиняемото лице реши лично да участва във въззивната фаза на процеса.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 06.12.2019 г., служебно назначеният защитник на обвиняемия С.Ф. – адв. Н.Д., САК, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Акцентира, че от събраните по делото доказателства е установено, че обв. Ф. не е собственик, нито представител в дружеството, а единствено е назначен като шофьор в същото.

Изтъква, че обвиняемият не е собственик на процесния товарен автомобил, не е поставял или подменял контролните му табели, не е извършвал действия по ремонт на автомобила, а е заварил същия с вече поставени табели. Посочва, че по делото е изяснено, че собственикът на дружеството – св. И.Н., е поставил табелите на автомобила. Намира, че в кръга на своите трудови задължения, обв. Ф. единствено е изпълнявал дадените му по установения ред служебни заповеди, а именно да управлява товарния автомобил, с който да осъществяваП. на стоки. Застъпва, че обвиняемият не е имал съзнание, че извършва нещо нередно или неправомерно, поради което не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. Желае първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който обвиняемият да бъде оправдан.

Прокурорът при СГП намира решението на СРС за правилно и законосъобразно. Намира, че първият съд е обсъдил всички доказателства и е изложил аргументи защо намира за доказано престъплението както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че обстоятелството, че обвиняемият не е собственик наП.ното средство, а е в трудови правоотношения с юридическото лице – собственик на същото, не обуславя липсата на знание у същия от субективна страна. Пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Обвиняемият С.Ф., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба от защитата му.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалбата, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни, писмени и веществени доказателства и гласни и писмени доказателствени средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства

- обяснения на обв. Ф. (л. 67 от досъдебното производство), показанията на свидетелите В.Р.С. (л. 16 от досъдебното производство), А.С.А.(л. 17 от досъдебното производство), И.Н. (л. 18 – л. 19 и л. 22 от досъдебното производство) ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 14 – л.

14 от досъдебното производство), незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на сръбски паспорт и на сръбско свидетелство за правоуправление на МПС и регистрационен талон (л. 29 – л. 34 от досъдебното производство), справка за съдимост на обвиняемия (л. 23 от съдебното производство) ; способ на доказване – заключение на съдебно – техническа експертиза № 59/2018 г. (л. 48 – л. 50 от досъдебното производство) – приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, и веществените доказателства по делото – 2 броя регистрационни табели с надпис „******“.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното производство.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК, приложените писмени доказателствени средства и използвания способ на доказване – експертиза. Първостепенният съд е кредитирал обясненията на обв. Ф., с изключение на обясненията му, че не е знаел, че в България извършеното от него е престъпление, и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели С., А. и Н. в тяхната цялост, в съвкупност със заключението на приетата експертиза и посочените по-горе писмени доказателствени средства и веществени доказателства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното :

Към 2017 г. обв. С.Ф. работел като шофьор към „Н.П.“ ООД, регистрирана в гр. Нови пазар, Република Сърбия, чиито собственик и управител бил св. И.Н. (Izet Nokic).

Предвид развиваната спедиторска дейност, дружеството разполагало с няколко камиона, един от които и товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с номер на рама******. На неустановена дата в края на 2017 г., регистрационните табели наП.ното средство с номера „******“ били откраднати. Поради усложнената и продължителна процедура по пререгистрация на камиона, собственикът св. Н. поръчал на частно лице саморъчно изработени табели, неиздадени от съответните компетентни полицейски органи в Република Сърбия, на които да бъде изобразен идентичен номер на ползвания до момента, които поставил на местата на отнетите такива. За тези обстоятелства свидетелят уведомил обв. Ф., доколкото преимуществено последният управлявал влекача. Със съзнанието за тях, обвиняемият извършвал няколкократни курсове в рамките на Европа.

На 26.03.2018 г., обвиняемият отново изпълнявал курс с горепосочения товарен автомобил, възложен му от неговия работодател. Придвижвал се с камиона със саморъчно изработените, неиздадени от надлежните органи регистрационни табели, в гр.

София, по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София.

Когато достигнал КПП – 51, разположено на територията на гр. София, обвиняемият бил спрян за проверка от полицейските служители при ОСПС – СДВР – свидетелите В.Р.С. и Александър С. А.. След като проверили самоличността му, органите на реда подали сигнал до дежурната част при 08 РУ – СДВР, поради възникнали у тях съмнения относно автентичността на регистрационните табели. Полицейските служители задържали водача.

На място пристигнал дежурен екип на структурното подразделение на СДВР, който пристъпил към извършването на действие по разследването в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК – оглед на местопроизшествието, в рамките на което били приобщени и регистрационните табели, за нуждите на образуваното по този ред досъдебно производство.

В хода на досъдебната фаза на делото и в рамките на назначените експертна справка и техническа експертиза, било установено, че регистрационните табели са изготвени саморъчно, а не съобразно правилата на сръбските компетентни органи. Буквите и цифрите в тях не били щанцовани, а набити с инструмент с плосковърха работна повърхност, като се наблюдавало разминаване по хоризонтала и вертикала между отделните елементи. Така материализирани, изображенията и тяхното изпълнение съществено се различавали от образците в разполагаемите от вещите лица каталози.

Обвиняемият С.Ф. (S. F.) е роден на *** г., в гр. Нови пазар, Република Сърбия, сърбин, със сръбско гражданство, женен, със средно образование, с постоянен и настоящ адрес в Република Сърбия, гр. Нови пазар, ул. „******, персонален № ******Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните с постановлението по чл. 375 от НПК рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил задълбочен и всестранен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Разпечатката съдържа 39 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98071a34-b88f-465e-9b26-64efb953be65