Решение № 260416 от 23.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е № 260416

23.11.2020г., град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

- VII граждански състав

На 10.11.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА

Секретар: Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №2269 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Ай Тръст“ЕООД,ЕИК-*********, гр.София, против решение № 2349/10.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 17622/2018г. на РС-Пловдив,19-ти гр.с.,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от жалбоподателя , да бъде прието за установено, че Д.П.И., ЕГН **********, му дължи сумата в размер на 1421.89 лева – главница, 393.21 лева – договорна лихва за периода 21.03.2017 г. до 20.05.2018 г., 214.83 лева – наказателна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г. и 62.64 лева – административни разноски, всички произтичащи от договор за кредит № 827538 от 16.02.2017 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД , като поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017 г., както и сумата в размер на 331.08 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12780/2018 г. по описа на ПРС. В жалбата се излагат подробни съображения за твърдяната неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на решението и се иска отмяната му.Претендират се разноски за всички инстанции.

Въззиваемият

Д.П.И., ЕГН **********, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмено становище и аналогични на възраженията,изложени в писмения отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Ай Тръст“ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12780/2018г. по описа на ПдРС против Д.П.И., ЕГН **********, за сумите,подробно индивидуализирани в заповедта,произтичащи от договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017г.,сключен между „Ай Тръст“ЕООД и Д.И.,с който е обезпечено вземането по договор за кредит от същата дата между „Кредисимо“ЕАД и Д.И..По така издадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника за недължимост на претендираните суми.От заявителя е предявен установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 16.02.2017 г. между третото лице „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 827538 по реда на

Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, неразделна част от който са Приложение № 1 към него, съдържащо погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общи условия. При сключването на договора с „Кредисимо” ЕАД, ответникът избрал да обезпечи задълженията си по договора за кредит посредством поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо” ЕАД юридическо лице, а именно ищецът, който се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, срещу което от своя страна ответникът се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 96.12 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, като след запознаване на ответника с предложените му услуги, той подписал и договора с ищеца за предоставяне на поръчителство от 16.02.2017 г. чрез разменяна на електронно волеизявление съобразно ЗЕДУУ. На същата дата отново между ищеца и третото лице „Кредисимо” ЕАД се сключил и договор за поръчителство, по силата на който ищецът, като поръчител, се задължил да отговаря пред кредитора солидарно с ответника за всички негови задължения по договора за кредит.

Ответникът изпълнил частично задълженията си по договора за кредит, като извършил едно плащане на 08.04.2017 г. със сума в размер на 245 лева. С оглед извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение, „Кредисимо” ЕАД направило административни разноски в размер на 62.64 лева, които се дължат съгласно т. 2.7 от Раздел 8 от Общите условия неразделна част от договора. Поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора, неговият кредитор изпратил на 16.07.2018 г. искане за плащане до ищеца, като поръчител, който от своя страна на 20.07.2018 г. погасил всички задължения на ответника по договора за кредит възлизащи на: 1421.81 лева главница, 393.21 лева договорна лихва,

214.83 лева наказателна лихва и 62.64 лева сторени административни разноски за извънсъдбено погасяване на задължението, за което уведомил ответника. За тези вземания, както и за дължимото му възнаграждение за поръчителство в размер на 331.08 лева, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 12780/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І бр. с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Ответникът не оспорва сключените договори за кредит и поръчителство и получаването на заемната сума от заемодателя. Направено е възражение, за погасяване на поръчителството по смисъла на чл.147 от ЗЗД,оспорена е дължимостта на претендираната такса административни разноски в размер на 62.64 лева, като се твърди, че макар и наречени административни разноски, същите се в противоречие с разпоредбата на чл. 10А, ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, въпреки че е наречена разноски, тази такса е обвързана с неизпълнение на задължение по договор, което по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33

ЗПК. Твърди се също така, че уговореното възнаграждение за поръчителство по своето същество е заобикаляне на ограниченото на императивната норма на чл.

32 ЗПК. Твърди се още, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е в противоречие на добрите нрави, тъй като по договора на ответника е предоставен заем в размер на 1500 лева при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.24% и ГПР в размер на 50%. Изчислено за целия срок на договора за 15 броя вноски дължимата сума при погасяване на кредита е в общ размер на 3386.55 лева от общо усвоени 1500 лева или повече от 120%, с оглед на което уговорката за възнаграждение за поръчителство противоречи на добрите нрави. Направено е и правопогасяващо възражение относно уговорената възнаградителна лихва.

След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е постановил обжалваното решение,с което е отхвърлил изцяло исковете.За да постанови този резултат,съдът е приел,че договорът за поръчителство, на който ищецът основава претенциите си, е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК и на допълнително основание чл.26, ал.4 ГПК, поради което същият не е породил действие между страните и ответникът няма задължение по силата на този договор да връща платеното от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД.

Настоящата инстанция намира,че като краен резултат решението на първостепенният съд е частично неправилно, поради следното:

В случая претенцията на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД се основава на сключен между дружеството и ответника договор за предоставяне на поръчителство,по който дружеството е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му.

От представените писмени доказателства се установява, че между ответника и трето за спора лице- „Кредисимо“

ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 16.02.2017г.,по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер от 1500 лева под формата на потребителски кредит,срещу задължението за връщането й в срок, при съответна лихва.Според съдържанието на договора е уговорено между страните погасяването на кредита да се извърши на 15 месечни вноски в размер на 129,65 лв.Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41,24%.Посочен е общ размер на всички плащания от

1944,75лв.,както и годишен процент на разходите в размер на 50%.Установява се и сключването на договор за предоставяне на поръчителство между Д. И. и „Ай Тръст“ЕООД от същата дата,като в приложение № 1 към договора за кредит в погасителния план не фигурира в месечната вноска предвиденото с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя в размер на 96,13 лв. месечно.Тази сума фигурира в самия договор за предоставяне на поръчителство,като с възнаграждението за поръчителя месечната вноска по договора за кредит нараства на 225,77 лв.,за което ответникът е уведомен по електронен път на 16.02.2017г.

, след сключването на договора за кредит,като му е предоставен „обединен погасителен план“,включващ вноските по договора за кредит и по договора за предоставяне на поръчителство.

Въззивната инстанция счита,че при извършване на преценка досежно действителността на договорите за кредит и предоставяне на поръчителство, съдът не е обвързан само от посочените от ответника възражения,доколкото нормите,уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно-както в първоинстанционното,така и във въззивното производство.Предвид на това въззивният съд счита,че следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност не само на договора за предоставяне на поръчителство,но и на договора за кредит,която проверка се обхваща от пределите на чл.22 от ЗПК.

По отношение на договора за кредит съдът намира,че е налице нарушение на чл.19,ал.2 от ЗПК.Параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя".Това са всички разходи по кредита,включително лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.В чл.4 от договора е посочено,че усвояването на сумата,предмет на кредита,е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице,вследствие на което между ответника и „Ай Тръст“ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.В изпълнение на този договор е сключен и договор между „Ай Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ответника.Това е мотивирало кредитора („Кредисимо“

ЕАД) да включи в изготвения

„обединен“ погасителен план към определената погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното поръчителство.При служебно извършена справка в Търг.регистър по партида на кредитора и поръчителя се установява,че същите са свързани дружества-едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД е именно „Кредисимо“ АД,което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му.Ето защо настоящата инстанция намира,че компонентът „вноска гарант“ от последващия погасителен план е следвало да се включи към ГПР по кредита,тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в §1,т.1 от ДР от ЗПК за общ разход.

Доколкото в чл.19,ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство,което по своята същност представлява разход,пряко свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл.19,ал.2 от ЗПК.