Присъда № 25 от 11.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 25/11.04.2022г. по НОХД № 369/2022г. по описа на П.ски окръжен съд.

Срещу подс. А.Я.М. е повдигнато обвинение п о чл. 304а, във вр. с чл.

304, ал. 1 от НК, за това, че на 01.05.2021 г. в гр. П., ул. „***“ срещу № 11, е предложил и дал подкуп - сумата от 20 лв. /два броя банкноти с номинал от 10 /десет/ лева всяка със серийни номера, както следва: № ГБ93331297 и №БТ9890961/, на длъжностни лица - полицейските органи - *** Т.А.Х., на длъжност *** II *** и *** Р.И. А., на длъжност *** I *** и двамата в група „***“ при *** – П., за да не извършат действия по служба, вменени им в задължение по чл.14 и чл.31 от ЗМВР, да не му съставят акт за установяване на административно нарушение № 577716/01.05.2021 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от фактическа и правна страна, което счита за доказано от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пледира за налагане на наказания при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Счита, че за постигане целите на чл.36 от НК, следва да се определи наказание „лишаване от свобода” в долната граница, предвиден в закона, както и кумулативното наказание глоба в минимален размер. Изразява становище, че съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ следва да се редуцира с 1/3, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпяно ефективно, а следва да се отложи с подходящ изпитателен срок. По отношение на веществените доказателства –пари, предмет на престъплението по чл.304а от НК изразява становище, че същите следва да се отнемат по реда на чл.307а от НК.

Защитникът на подсъдимия - адв.А. не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като счита, че същите с оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните други доказателства са доказани по несъмнен начин. Намира, че наказанието следва да се определи като се отчете силен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са признанието на вината от страна на подсъдимия М., доброволното плащане на наложената му с АУАН глоба, като се акцентира върху подбудите за извършеното, каквото според защитника е желанието за по-бързо приключване на полицейската проверка, за да се окаже помощ на пострадало лице, намиращо се в автомобила. В този смисъл се застъпва становище, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено в размер близък до минималния, включително и кумулативното наказание глоба.

Според защитата, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва 1 да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият А.Я.М. признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В обясненията си твърди, че е дал сумата от 20 лева на полицейските служители воден от идеята по-бързо да приключи проверката и да откара пострадалия Ш. в болница. Съжалява за постъпката си и моли съда за снизхождение при определяне на наказанията.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намери за установена следната фактическа обстановка , описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият А.Я.М. е роден на *** год. в гр. П., живее в с.Т., обл. П..

***, *** е, с основно образование. Не е женен, но живее на съпружески начала, като от това съжителство има две деца. Към момента не е осъждан, видно от приложената по делото справка за съдимост на л.10 от д.п.

На 01.05.2021 г., следобед, подс. М. бил със свой приятел – свидетелят Н.Ш. в с. Т., където последният бил ухапан от куче. Свидетелят Ш. помолил подсъдимият да го закара до болница в гр. П.. Качили се на автомобила на подс. М. – „БМВ 530“ с рег. № *** и потеглили за гр. П.. С тях били ощесъжителстващата с Н.Ш. – св.*** М., както и свидетелите А.Х. и К. Ш..

В това време, полицейските служители Р. А. и Т.Х.– *** в РУ- П. при ОДМВР гр. П., участвали в специализирана полицейска операция, съгласно Заповед на Директор ОДМВР гр. П. за извършване на контрол на движението на територията на 03 РУ при ОДМВР гр. П.. Полицаите били с униформа и служебен автомобил със съответните полицейски обозначения.

Малко след 18,00 часа на 01.05.2021г., на ул. „***“ в гр. П., полицаите забелязали автомобила управляван от подсъдимия, който с висока скорост изпреварвал рисково и принудил друг водач от насрещно движещите се автомобили да отбие плътно вдясно и да спре. При това св. А. подал сигнал със стоп палка, но подсъдимият го подминал и спрял на около 30 метра след полицейския автомобил. Двамата полицейски служители- А. и Х. се приближили и поканили подс.М., като водач на превозното средство, да слезе и да представи документите си за проверка. Последният слязъл и казал, че транспортира свой приятел към медицинско заведение. Полицаите съобщили за това в Бърза помощ и повикали линейка. Свидетелят А. подканил подс.М. към служебния автомобил, за да му бъде съставен Акт за констатирано административно нарушение, в частност за предприетото рисково изпреварване и непоставяне на обезопасителен колан. Считайки, че е уличен в извършване на административно нарушение, последиците от което ще се отразят негативно, подсъдимият решил да предположи подкуп на полицаите, за да не извършат по-нататъшните действия, които им налагала службата при 2 констатиране на нарушения по ЗДвП. При това, подс.М. заявил, че ще заминава в чужбина и не желае да му бъде съставен такъв акт и да му се взема контролния талон. В същото време св. Х., разполагайки с документите на подсъдимия – свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, започнал да изготвя акта за установяване на административно нарушение № 577716 /л.34 от д.п./, използвайки за подпора задната кора на багажника.

Докато подс. М., стоящ отдясно на св.Х., обяснявал причините, поради които не желае да му се съставя акт, той предложил да почерпи, ако полицаите не изпълнят служебните си задължения и не съставят АУАН.

Заедно с това започнал да бърка в джобовете си, но св. А. му казал, че това не е законно и ако се наложи ще се вземат допълнителни мерки. Въпреки това, М. извадил от джоба на панталона си банкноти – две копюри с номинал от по 10 лева всяка, пресегнал се и ги пуснал в отворения багажник на служебния автомобил. При това деяствие от страна на подсъдимия, св.Х. се отдръпнал назад, а св.А. затворил багажника на служебния автомобил. Попитал подсъдимият защо е направил това, при което последният отговорил: „За да не ми пишете акт“. Полицейските служители докладвали за случая, а по отношение ухапания Ш. изчакали пристигането на Бърза помощ.

При извършения оглед на местопроизшествие /л.35-36 от д.п./ банкнотите с номинал от по 10 лева с № ГБ93331297 и №БТ 9890961, били иззети, а в последствие предадени и намиращи се при Домакин ОДМВР гр.

П..

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнаниято на подс.А.М., направено в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от приложените писмени доказателства- длъжностни характеристики, касаещи двамата полицейски служители/ на л.51-54 от д.п./, Заповед на Директора на ОДМВРП. за извършване на СПО/ на л.64-66 и на л.72-75 от д.п./, месечен график/ на л.68 от д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ на л.3545 от д.п./, медицински документи за извършен преглед на св. Ш./ на л.80-83 от д.п./, характеристична справка/ на л.12 от д.п./, свидетелство съдимост/ на л.10-11 от д.п./.

Направеното от подс. М. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за доказано и от останалите събрани на досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Р. А. и Т.Х., които последователно и логично описват развоя на събитията от момента, в който са възприели движещият се по ул. „ ***“ в гр. П. л.а.“БМВ“ с рег.№ *** до спирането му и извършената след това проверка. Двамата свидетели напълно непротиворечиво описват поведението на подсъдимия, след спиране на управлявания от него автомобил, реакцията и 3 поведението му след като му е било съобщено , че ще му бъде съставен АУАН за констатирани нарушения, свързани с управление на МПС без поставен колан и рисковото, неправилно изпреварване. И двамата свидетели категорично твърдят, че шофьора на автомобила е бил неспокоен при уведомяването му за съставяне на АУАН, заявявайки, че ще не желае да му вземат Контролния талон и да му съставят Акт, тъй като щял да ходи в чужбина да работи. Именно в този момент, според показанията на св.А. и св.

Х., подс.М. е станал по- настоятелен към полицаите като предложил „…да почерпи, за да не му съставим акт“. Виждайки, че се пристъпва към попълване бланката на акта, подсъдимият бърка с дясната си ръка в джоба на панталона, вади я, протяга се и пуска в багажника на служебния полицейски автомобил две сгънати банкноти по 10 лева, общо 20 лева. Според показанията и на двамата полицейски служители, тези действия на подсъдимия ясно са били възприети от тях като даване на подкуп, за да не извършат те действията си по служба, касаещи съставяне на АУАН за констатирани административни нарушения. Техните показания съответстват и на приложените по делото писмени доказателства, а именно на отразеното в огледния протокол, където по начина, по който твърдят свидетелите е описано намирането на сгънати 2 бр. банкноти, поставени в багажника на полицейския автомобил.

Освен в тези части, касаещи даването на подкуп, за да не се извършат действията по служба, свидетелските показания на Х. и А. съответстват и в другите си части на останалите събрани писмени доказателства. Така и двамата твърдят, че в автомобила управляван от подс.М. е имало лице, пострадало от ухапване от куче, за което след спиране на автомобила за проверка е била уведомена Бърза помощ. В обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство/ след връщане на делото на прокурора, в материалите от допълнителното разследване/, подс.М. не отрича това обстоятелство, но твърди, че това лице- св. Н.Ш. се е чувствал толкова зле, че предвид неговото състояние е настоял полицейските служители да го пуснат, за да транспортира пострадалия до болнично заведение и в „отчаянието и притеснението си за състоянието на пострадалия Н., аз реших да им дам 20 лева за почерпка с надеждата най-накрая да ни пуснат“. Категорично е установено, че на място, вследствие обаждане на полицейските служители е пристигнала линейка и пострадалото лице е било откарано до медицинско заведение. Видно е обаче от приложените писмени доказателстваамбулаторен лист за преглед и резултат от образно –диагностично изследване, че състоянието на св. Ш., въпреки неговите и на подсъдимия твърдения, не е било нито толкова критично, нито налагащо някаква извънредна спешност, тъй като в медицинската документация е описано, че не са установени при пострадалия травматични промени, наличната рана е била обработена и не е имало необходимост от болнично лечение. Така, заявеното от подс.М., а така също и от свидетелите К. Ш., А.Х., *** М. и Н.Ш. относно състоянието на последния и подбудите за даване на пари на 4 полицейските служители, не намира опора в останалите доказателства. За това съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимия и показанията на посочените по-горе свидетели, като счита, че в коментираните части, същите са неубедителни, противоречащи на останалите доказателства, а така също и депозирани с цел да помогнат за изграждане на защитна позиция на подс. М..

Освен това, ясно и категорично в показанията си свидетелите Х. и А. твърдят, че единствената причината, която подсъдимият е изложил пред тях за даване на подкупа, е желанието му да не му съставят акт, а не желание да го пуснат, за да транспортира пострадалия до болница.