Решение № 12217 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12217 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20251110100943 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Б. Г. К. да заплати на „***“ ЕАД следните суми: сумата от 184.36 евро (равностойност в евро на исковата сума от 360.57 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2022г. до м. 04.2024г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 37, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 4“, бл. ***, вх. В, ***умата от 17.19 евро (равностойност в евро на исковата сума от 33.63 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена за периода от 15.09.2023г. до 19.11.2024г., сумата от 6.90 евро (равностойност в евро на исковата сума от 13.51 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2022г. до м. 04.2024г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.23 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2.41 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за периода от 16.07.2022г. до 19.11.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.01.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, поддържайки, че ответникът отговаря за 1/6 част от общия размер на задълженията за имота за исковия период. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на 1 месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, за което дължи и обезщетение за забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер, поддържайки, че същите били целенасочено насочени срещу него- с цел осъществяване на имотна измама.

Независимо от това, излага твърдения, че е извършил плащане за цялостно погасяване на задълженията, предмет на предявените искове.

А в писмено становище от 25.03.2026г. ответникът е изложил подробни съображения за недължимост на процесните суми, поддържайки, че предоставил въз основа на устна уговорка с племенника си ползването на собствената му 1/6 идеална част от процесния имот, както и че недоказана по делото е доставката на топлинната енергия, чиято цена се претендира.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание ответникът да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Доколкото в случая ответникът сам признава в писменото си становище от 25.03.2026г., че през исковия период е бил собственик на 1/6 идеална част от процесния имот (а това се установява и въз основа на приобщените като писмени доказателства нотариални актове, удостоверения за наследници и за родствени връзки), като не се установява да е учредил в полза на когото и да е вещно право на ползване върху своята идеална част в установената в нормата на чл. 18 ЗЗД нотариална форма, следва да се приеме, че независимо дали фактически е ползвал жилището през исковия период, именно той е потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Обстоятелствата, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена, че до имота реално е 2 доставяна топлинна енергия в соченото от ищеца количество, че същата е отчитана и разпределяна от дружеството за дялово разпределение се установяват въз основа на надлежно приобщените като писмени доказателства договор между третото лице- помагач на ищеца и етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение в същата, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, документите за извършено в имота дялово разпределение, вкл. такива за главен отчет, носещи подписи за потребител, което по своята правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значениече соченото в отчета количество топлинна енергия е реално потребено. А признанието на неизгоден за страната факт е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора в останалата доказателствена съвкупност, а и в извънпроцесуалното поведение на ответника.

Извънсъдебно конклудентно признание в идентичен смисъл, вкл. и по отношение на размера на формираните за исковия период задължения, представлява и извършеното от ответника в хода на производството плащане на сумата от 209.69 евро, което е потвърдено и от името на ищеца в проведеното на 25.03.2026г. първо по делото открито съдебно заседание.

С така посочената сума, доколкото се касае за дълг, формиран от главница и лихви, съобразно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, касаещ приложението на нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, на първо място за погасени следва да се приемат претендираните обезщетения за забава, вкл. законната лихва, изтекла върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата, предхождаща плащането13.08.2025г., а с остатъка- част от дължимите главници. Общият размер на задължението на ответника към датата на плащането от 14.08.2025г. е възлизал на сумата от 224.44 евро, включваща главници и лихви, без претендираните разноски, доколкото към тази дата същите не са били присъдени на ищеца, респ. не са съществували като задължение на ответника, поради което след плащането на сумата от 209.69 евро и при прилагане на предвидената в нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност на прихващането на изпълнението, непогасена е останала главница за топлинна енергия в размер на 14.75 евро.

По изложените фактически и правни съображения и при съобразяване на извършеното плащане, което на основание нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид от съда като настъпило в хода на процеса обстоятелство от значение за спорното право, искът, имащ за предмет цената на топлинната енергия, следва да бъде уважен за сумата от 14.75 евро, върху която законна лихва се дължи от датата, следваща датата на извършеното плащане, т. е. от 15.08.2025г., до окончателното изплащане на задължението, а за разликата до пълния предявен размер този иск следва да бъде отхвърлен.

Същото следва да бъде сторено и с исковете, имащи за предмет цената на услугата дялово разпределение, както и обезщетения за забава върху цените на тази услуга и на топлинната енергия, предоставени през исковия период, доколкото по изложените вече съображения същите са били погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане.

При този изход на спора, макар исковете на ищеца да подлежат на частично уважаване, респ. на частично отхвърляне, доколкото причина за това е извършеното след образуване на делото плащане, т.е. към датата на предявяване на претенциите ответникът е бил носител на изискуеми парични задължения, които не е погасил в срок и поради това е станал причина за завеждане на делото, разноски се следват единствено на ищеца. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 75.56 евро, включваща заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, вкл. съобразно изричното искане на страната, съдържащо се в депозирания по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.

3

Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са извършени.

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Б. Г.

К., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 14.75 евро, представляваща непогасена част от цена на потребена в периода от м. 05.2022г. до м.

04.2024г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 37, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 4“, бл. ***, вх. В, ет. 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 75.56 евро, представляваща разноски за настоящото производство.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Б. Г. К., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, разликата над присъдената сума от 14.75 евро до пълния предявен размер от 184.36 евро (равностойност в евро на исковата сума от 360.57 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2022г. до м. 04.2024г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 37, находящ се в гр. София, ж. к. „*** 4“, бл. ***, вх. В, ***умата от 17.19 евро (равностойност в евро на исковата сума от 33.63 лева), представляваща обезщетение за забава върху тази цена за периода от 15.09.2023г. до 19.11.2024г., сумата от 6.90 евро (равностойност в евро на исковата сума от 13.51 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2022г. до м. 04.2024г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.23 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2.41 лева), представляваща законна мораторна лихва върху тази цена за периода от 16.07.2022г. до 19.11.2024г.