Решение № 22 от 23.05.2024, Районен съд - Ардино

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ардино, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20245110100010 по описа за 2024 година

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на неурегулиран поземлен имот в землището на с. *******, махала „Халач“, общ.Ардино, обл.

Кърджали, с площ 1633,00 кв.м., с изградени върху него полумасивна жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ 82,00 кв.м. и едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ 21,00 кв.м., при граници на имота: изток - ПИ с кад. № *** - урбанизирана територия и ПИ с кад. № *** - земеделска земя, собственост на община Ардино; запад - ПИ с кад. № *** - земеделска земя, собственост на наследниците на Х. А. И. и ПИ с кад. № *** земеделска земя, собственост на община Ардино; север - ПИ с кад. № ***- урбанизирана територия и юг — ПИ с кад. № *** — земеделска земя на община Ардино. Сочат, че от този техен имот 834,60 кв.м., ведно с половината от жилищната сграда - 44,28 кв.м. застроена площ, попадали в поземлен имот с кад. № *** - земеделска земя на община Ардино, а останалите 798,40 кв.м., ведно с другата половина от жилищната сграда със застроена площ 37,72 кв.м. и складът със застроена площ 21,00 кв.м., попадали в урбанизираната територия на с.Брезен,общ.Ардино - в ПИ с кад. № ***. Твърдят, че собствеността си върху имота придобили на основание чл. 79, ал.1 от ЗС с непрекъснато владение повече от десет години, като са завладели имота през 1976 г., когато започнали строителството на жилищната сграда, построена до 1980 г., като през същия период от време построили и склада. Твърдят, че от 1978 г. до настоящия момент никой друг освен тях не е живял или ползвал имота. Дворното място ползвали, като засаждали различни зеленчуци, а също имало засадени от тях и различни овощни дръвчета. Никой до момента не оспорвал собствеността и владението им върху процесния имот. Посочват, че през 2023 г. решили да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост върху имота, но 1 ответникът - община Ардино, отказал да им издаде скица, тъй като част от имота, ведно с жилищната постройка и склада, попадали в земеделска земя, собственост на община Ардино. Не могли да поискат промяна на кадастралния план в частта му относно ПИ *** по административен ред, тъй като не притежавали никакви документи за собственост върху имота и от техническата служба в ответната община им било обяснено, че не могат да предприемат никакви действия относно изменението на кадастралния план на земеделските земи и изключване от него на частта от жилищния имот на ищците, тъй като този имот бил общинска собственост по силата на закона.

От приложеното геодезическо заснемане на имота било видно, че частта от 834,60 кв.м., ведно с половината от жилищната сграда - 44,28 кв.м. застроена площ, попадал и в поземлен имот с кад. № *** - земеделска земя на община Ардино, а останалите 798,40 кв.м., ведно с другата половина от жилищната сграда със застроена площ 37,72 кв.м. и складът със застроена площ 21,00 кв.м., попадали в урбанизираната територия на с.Брезен,общ.

Ардино - ПИ с кад. № ***. Твърдят, че процесният имот никога не е бил земеделска земя и при изготвянето на Кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с.Брезен, общ. Ардино била допусната явна фактическа грешка, като частта от имота на ищците от 834,60 кв.м., ведно с половината от жилищната сграда - 44,28 кв.м. застроена площ, били погрешно заснети и включени в ПИ ***, собственост на Община Ардино. Молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са придобили правото на собственост по давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС върху недвижим имот, представляващ 834,60 кв.м., ведно с построената върху тях част от едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 44,28 кв. метра, представляващи реална част ПИ с кадастрален № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.Брезен, мах.

„Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали,с ЕКАТТЕ ***, одобрена със заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на Изп.директор на АГКК съгласно приложеното към исковата молба геодезическо заснемане, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ ***, вместо да бъде включена в урбанизираната територия на с.******, махала „Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържат иска и молят съда да го уважи,за което излага подробни съображения. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът община Ардино в отговора на исковата молба намира иска за подсъден на Районен съд – Ардино, но оспорва иска, тъй като изложените в ИМ твърденията не отговаряли на истината, поради това, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ******, община Ардино, област Кърджали, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-749/19.03.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, м. Бахчалък, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, целият с площ 13607 кв. м., със стар номер 000886 и придобил собствеността по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ като общински поземлен фонд. Оспорва при одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ****** със Заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК да е допусната непълнота и грешка, като общинската нива с номер 000886 била нанесена във вида, в който била одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, 2 което се установявало при проследяване статута и собствеността назад във времето на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

*******. Счита за неоснователни твърденията на ищците, че са придобили по давност 834,60 кв. м. от процесния недвижим имот, предвид забраната за придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост, тъй като едва с приемането на Решение №3/24.02.2022г. КС на Република България обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИ на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) и изрично пояснил, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засягал нейния досегашен ефект, тъй като съгласно чл. 151, ал, 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила. Допълва, че изграждането на незаконна постройка върху земеделска земя не променяло характера на земеделската земя, както и незаконното заграждане на общинската земя не водело до други изводи. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че ищците са сключили граждански брак на 08.09.1975г. с акт за граждански брак № 18/08.09.1975г., съставен в с.Боровица, общ.Ардино, обл.Кърджали, както и че имената К. С. А., К. С. Ю. и К. С. А. са имена на ищеца К. А..

По делото са събрани гласни доказателства. Така, от свидетелските показания на св. Н. Б. Е. – съселянин на ищците, се установява, че същият познава страните от детството си, ищците имат къща в с. ***** с дворно място. На свидетеля от дете било известно, че на същото място имало стари къщи, изгорели през Балканската война и бащата на К. все събирал камъни на това място и когато К. се оженил, баща му решил в дворното място да изгради две, три стаи. През 1975, 1976 година започнали да строят къщата.

Мястото било каменисто, нищо не се отглеждало.Впоследствие К. допълнително докарал пръст. Преди години имало три, четири къщи и плевни стари къщи, а сега - само останки от основи, стени и камъни. От старец в селото, който разказвал, знаел, че от там минали войници и изгорили плевните и къщите. Дворното място на К. било около 1500 - 1600 дка, къщата се състояла от една стая на първия етаж, а горният етаж бил по – голям и на него имало две стаи. Имотът бил ограден, баща му го поддържал. По времето на ТКЗС този имот не е бил засаждан и обработван, не е ползвано никога за селскостопански нужди от ТКЗС, тъй като мястото не ставало за сеене.

Бащата на ищеца го чистел от тръни и камъни. Ответникът община Ардино никога не е владяла този имот. Посадените овощни дръвчета били на К. и той не е имал никакъв спор с никой за този имот и го поддържал. Строителството на къщата приключила за около две години - 1976 – 1977г. В селото било известно, че тази къща е на К.. В близост до селото нямало земеделски земи, които са били обработвали от ТКЗС, тъй като къщите били на стръмно място.

В другите махали на селото имало земи, обработвани от ТКЗС.

Според показанията на св. Е. А. А. – съселянин на ищците ищците имат едноетажна къща, на стръмно място, построена от баща му за К., след 3 връщането му от казармата през 1975 - 1976 година с дворно място около декар и половина, оградено с мрежа и колчета от построяването на къщата.

Мястото било каменисто място и представлявало храсталак преди да построят къщата. Над къщата на ищците имало и други къщи,в които вече не живеели хора. Къща имало и на отсрещната страна. В тази махала имало стари къщи, изгорени от войници. Мястото, върху което била разположена къщата на ищеца, не била земеделска земя, не било подходящо за засаждане на земеделски култури и тези земи не били обработвани от ТКЗС. В съседно отдалечено село, където имало пет къщи, имало земеделска земя, която била обработвана от ТКЗС. Впоследствие хората се изселили в Турция. Дворът на К. не бил ползван от ТКЗС, тъй като мястото било каменисто и празно, имало останки от стари къщи, било махала. Община Ардино или други хора не са ползвали имота на К.. Ищецът живеел в тази къща, откакто се оженил през 1976 г. до момента.

От изслушаното неоспорено и приетото в настоящото производство заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и устния доклад на в.л. в съдебно заседание, се установява, че съгласно Заповед № 556 от 16.09.1983г. на Председателя на ИК на ОНС - Кърджали е одобрен кадастрално-регулационен план на с. *******, общ. Ардино, обл. Кърджали, изработен като обхват само за централната част на селото, като урбанизираната територия на с. ******* не е концентрирана на едно място, съществуват отделни махали, за които няма влязъл в сила квартално регулационен план, какъвто бил и случаят с имота на ищците, разположен по местонахождение в мах. „Халач“. Собствеността не може да бъде проследена, поради липсата на картен материал за тази територия. Процесните реални части се владеят по имотни граници, поради липса на регулационни такива съгласно геодезическо заснемане „Приложение №3“ от експертизата,с оглед на което вещото лице прави извод, че имотът никога не е бил регулиран. На следващо място, имотът, посочен в приложеното към исковата молба геодезическо заснемане е идентичен като граници и площ с изготвеното от в.л. геодезическо заснемане. Претендираната реална част от 834,60 кв.м. от оградения им имот е разположен в ПИ с идентификатор № ***, както и 44,28 кв.м. от съществуващата жилищна сграда, като за поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с. ******, общ. Ардино, обл. Кърджали няма съставен до момента акт за частна или публична общинска собственост. Според в.л. е налице несъответствие в данните за поземления имот, находящ се в с. Брезен, общ. Ардино, обл. Кърджали спрямо действителното му положение, тъй като 834,60 кв.м. от имота неправилно са включени в площта на ПИ с идентификатор №*** по КККР на с. *****, общ. Ардино, обл. Кърджали, както и 44,28 кв.м. от съществуващата жилищна сграда на етаж и половина. Границите на процесния имот според извършеното от в.л. геодезическо заснемане са,както следва: изток - ПИ №*** и ПИ №***, запад - ПИ

Разпечатката съдържа 21 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/980583d7-7c4c-4f5f-98b2-c435078136a7