Решение № 8507 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8507 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110154850 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. И. С. ЕГН: ********** гр. С......, чрез адв. Ю. С., САК, с адрес за призоваване: гр. С....., к.166 срещу „Б. П.” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С......., представлявано от Главния изпълнителен директор Ц. С., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. К. с която се иска заплащане на обезщетение за оставането без работа за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г. в размер на 12 000 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на суматау вследствие на незаконно уволнение извършено със заповед № 4 от 31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на „Б. П.“ ЕАД, отменено с решение № 12662/26.06.2024г. по гр.дело № 8307 / 2024 г., ГО - 74 състав на СРС.

Ищцата твърди, че работила по трудов договор при ответника, считано от 21.08.2023 г., като заемала длъжността“ Директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на „Б. П.“ ЕАД. На 31.01.2024 г. била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.02.2024 г. Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение било незаконосъобразно, завела искове пред Софийски районен съд, като било образувано гр.дело № 8307 / 2024 г., ГО - 74 състав.

Съдът уважил предявените от нея искове, като признал за незаконно и отменил уволнението , извършено със заповед № 4 от 31.01.2024 г. на Главния изпълнителен директор на „Б. П.“ ЕАД, с която на основание чл.328, ал.2, от КТ е прекратено трудовото правоотношение.

Била възстановена на работа. Съдът осъдил „Б. П.“ЕАД да заплати, на основание чл. 344, ал.1, т.З, вр. чл.225 от КТ, сумата в размер на 14 240, 42 лв., представляваща обезщетение за оставането ми без работа за периода от 01.02.2024 г. до 22.05.2024 г. / когато се обявило за решаване делото /, ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане, като отхвърлил претендиралото обезщетение за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г.

Решението влязло в законна сила на 23.07.2024 г. На 08.08.2024 г. се явила на работа и встъпила в длъжност “Директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ към ЦУ на „Б. П. „ ЕАД, която е заеманата от мен длъжност преди уволнението . За периода от 23.05.2024 г. до встъпването в длъжност на 08.08.2024 г. била без работа, вследствие незаконното уволнение. Ето защо счита че на нея се дължи обезщетение и моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който същата се 1 оспорва. Оспорва се допустимостта на предявения иск. Процесуалният представител на ответника сочи, че искът с правно основание по чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето, през което ищцата е останала без работа от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г. в размер на 12 000 лв., е процесуално недопустим. В случая липсва правен интерес от страна ищцата с предявения иск, които да се основават на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Същият следва да докаже от ищцата с фактите, от които те произтичат. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В случая липсва каквото и да е било изложение на обстоятелствата, от които произтича правния спор и което обуславя недопустимост на предявения иск. Счита че е налице съдебно решение и спорът не може да бъде пререшаем.

Поддържа, че ищцата Т. И. С. е осъществила злоупотреба с правото с направената претенция от ищцата с подадената исковата молба с вх. № 290989/16.09.2024 г. в настоящото образувано производство за заплащане на обезщетение по чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето, през което ищцата е останала без работа от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г. в размер на 12 000 лв. Т. И. С. е образувала друго производство в Софийски районен съд, II ГО, 74 състав, по гражданско дело № 20241110108307/2024 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, за отмяна влязлото в сила на Решение на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав, по гр. дело № 8307/2024 г. в частта, касаеща присъденото й обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа от шест месеца, считано от 01.02.2024г. до 22.05.2024 г., в размер на 14 240, 42 лв., като същата претендира е подадената молба изплащане на обезщетението от „Б. П.“ ЕАД по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024г., с направена претенция за твърдението, че е налице ново обстоятелство, а именно — изтичането на срока от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г., когато същата е останала без работа, вследствие на признатото от съда незаконно уволнение в рамките на 6- месечния срок по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 от КТ, с невъзможността да се снабди с трудовата й книжка, поради новото отбелязване на 08.08.2024 г. при встъпването й в длъжност „Директор“ в дирекция „Оперативна длъжност“ към Централно управление на „Б. П.“ ЕАД. В случая правилен и обоснован е изводът на Софийски районен съд, II ГО, 74 състав, с постановеното влязло в сила Решение по гр. дело № 8307/2024 г. с изложените мотиви в частта, касаеща първоначалния предявен от ищцата с иска по чл. 225, ал. 1 от КТ период от 6 месеца - 01.02.2024 г. до 01.08.2024 г. и липсата за ангажиране от същата по делото доказателства за оставянето й без работа за периода от 01.02.2024 г. до 22.05.2024 г. да е сключила последващ трудов договор с друг работодател, за липсата на които данни сочат и вписванията й в трудовата й книжка, приложена към корицата по делото на първоинстанционния съд, предвид настъпилия преклудиран срок с приключилото съдебно дирене в първоинстанционното производство на 22.05.2024 г., видно от Протокола от проведеното първо открито съдебно заседание на 22.05.2024 г. по горецитираното дело. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

Със свое разпореждане № 131799/17.09.2024 съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК вр. с чл. 299, ал.2 ГПК искова молба с вх.№ 290989/16.09.2024, от Т. И. С. ЕГН:

**********, адрес гр. С..... срещу Б. П. ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С..... с която е предявен иск за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г., тъй като между същите страни на същото основание и за същото искане е постановено решение № 12662 от 26.06.2024 г., по гр.д. № 20241110108307, по описа на СРС 74 състав.

Разпореждането е обжалвано и е образувано ВЧГД 11808/2024г. по описа на СГС. С Определение 17357/31.10.2024г. на СГС частната жалба е оставена без уважение.

Определението на СГС е обжалвано и е образувано КЧГД 4934/2024г. по описа на ВКС.

ВКС е постановил определение 135 / 15.01.2025г., с което отменя определението на СГС, респ. разпореждането на настоящият състав и постановява друго в което връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия

В мотивите си ВКС сочи, че съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, т.е. правопораждащите юридически факти. В този смисъл, в съдебната практика на ВКС се приема последователно, че обективните предели на 2 силата на пресъдено нещо очертават правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които макар и да не са страни са обвързани от установеното положение. В т.9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС също е изяснено, че обективните предели на СПН, когато правото е отречено, се разпростират върху фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, т.е. че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене.

Посочено е че съдебно решение, което не отрича правото по тези причини, не формира сила на пресъдено нещо, като процесуална пречка за упражняване правото на иск /чл.299, ал.1 ГПК/ при условие, че се основава на обстоятелства, които не са преклудирани от влязлото в сила решение /В същия смисъл са изложените мотиви в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2017г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022. по тълк.дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС и решение № 50088 от 12.07.2023 г. по гр.д.№ 2862/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о./

Предвид изложените съображения, на поставения въпрос е дал положителен отговор, тъй като предявеният осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение на ищцата, частично е бил отхвърлен като преждевременно заведен, за периода от момента на приключване на съдебното дирене с влязлото в сила съдебно решение до изтичане на целия шестмесечен период.

Настъпилата впоследствие изискуемост на спорното вземане за обезщетение в исковия период /23.05.2024 г. - 01.08.2024 г./ представлява нов факт, който не се обхваща от преклузията на силата на пресъдено нещо, поради което не е налице хипотезата на чл.299, ал.1 и 2 ГПК.

Ето защо за настоящият съдебен състав е налице задължение да разгледа иска по същество.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;

Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Доказването на вредата – оставането без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение.

С решение № 12662 от 26.06.2024 г. по гр.д. № 20241110108307, по описа на СРС 74 състав съдът признава за незаконно и отменя уволнението на Т. И. С., извършено със Заповед № 4 от 31.01.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Б. П." ЕАД, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото й правоотношение.

С решението ответникът е осъден да заплати на Т. И. С., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на 14 240,42 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 01.02.2024 г. до 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното плащане.