Решение № 21 от 19.01.2024, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сливница, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20231890100309 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.

Oбразувано e по искова молба от „Й.Б.” ЕАД против В. А. Д., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 17.99 лева, представляваща главница за месечни и еднократни такси за номер 359899590669 за период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 18.89 лева, представляваща главница за месечни и еднократни такси за номер 359899590669 за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., 17.99 лева - представляваща главница за месечни и еднократни такси за номер 359899590669 за период от 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г., 36.00 лева - представляваща главница за общо потребление и таксуване на услуги и направление за номер 359899590669 за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., 4.16 лева представляваща главница за остатък от вноска за лизинг 7 от 24 за период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 4.99 лева, представляваща главница за остатък от вноска за лизинг 8 от 24 за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., 4.99 лева, представляваща главница за вноска за лизинг 9 от 24 за период от 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г., 36.98 лева, представляваща главница за месечни и еднократни такси за номер 359897271422 за период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 0.62 лева, представляваща главница за общо потребление и таксувани услуги за номер 359897271422 за период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 37.89 лева, представляваща главница за месечни и еднократни такси за номер 359897271422 за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., 0.02 лева, представляваща главница за общо направление и таксуване на услуги и направления за номер 359897271422 за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., 36.98 лева, представляваща главница за месечни и еднократни такси за номер 359897271422 за период от 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.03.2022 г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 422/2022 г. по описа на РС – Сливница.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С исковата молба и с допълнителна молба от 06.11.2023 г. се претендират сума в размер на 152.32 лева – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за 1 мобилни услуги от 31.10.2016 г. с подписано Допълнително споразумение към него от 17.01.2019 г., от които 131.70 лева –неустойка в размер на 3 – месечните абонаментни такси по договора и 20.62 лева – разликата между стандартната цена на устройство Nokia 8110 4 G Black и направената отстъпка от цената при сключване на договора за лизинг. Претендира се и сума в размер на 69.86 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг 17.01.2019 г. за устройство Nokia 8110 4 G Black. Посочените суми не фигурират в Заповедта по чл.410 ГПК, поради което с молбата от 06.11.2023 г. ищецът уточнява, че по отношение на тях исковете са осъдителни и моли сумите да бъдат присъдени с решението по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. На първо място, счита че искът не е подсъден на РС Сливница, доколкото фактурите са издадени на ответника за адрес в гр. Златоград, поради което РС- Златоград следва да разгледа исковете. Не оспорва, че между страните са сключени посочените в исковата молба договори. Твърди се, че всички задължения по договорите са заплатени от ответника. Моли за отхвърляне на исковете.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 422/2022 г. по описа на РС - Сливница, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.

По същество

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове чл.99 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. с чл.342 ТЗ.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, сключване на договор за лизинг, предаване на лизинговата вещ, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на абоната, че в договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на предпоставките за тяхната дължимост, размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си.

По положителните установителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД.

1. Ищецът претендира сума в размер общ размер на 90.87 лева – месечни и еднократни такси, общо потребление и таксуване по Договор за мобилни услуги от 31.10.2016 г., със сключено към него Допълнително споразумение от 17.01.2019 г., с който е предоставен номер ***, от които 17.99 лева за периода 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 18.89 лева – за периода 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г. и 17.99 лева – за периода 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г., 36 лева - общо потребление и таксуване за периода 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г.

2

Видно от Договор за мобилни услуги от 31.10.2016 г. /л.8 от заповедното дело/, с него е предоставен на ответника мобилен номер ***, като е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 9.99 лева с вкл. ДДС.

С Допълнително споразумение от 17.01.2019 г. към посочения договор /л.25 от заповедното дело/ месечният абонамент е увеличен на 17.99 лева с ДДС.

Ответникът не оспорва, че е подписал посочените договори, поради което съдът приема, че същият се е задължил по тях с полагане на подписа си.

Видно от фактура на л.21 за отчетен период 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г. на ответника е начислена единствено месечна абонаментна такса от 14.99 лева без ДДС или 17.99 лева с ДДС.

Съдът приема, че тази сума е дължима, доколкото абонаментната такса, предвидена в договора се дължи независимо дали ответникът е ползвал мобилните услуги.

За отчетен период 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г. по този договор е начислена на ответника отново месечна абонаментна такса в размер на 17.99 лева с ДДС, видно от фактурата на л. 24. Не е ясно защо за този период търсената сума е 18.89 лева, липсва основание за горницата над 17.99 лева. За този период искът ще бъде уважен до сумата от 17.99 лева, доколкото за нея важи изложеното за вземането за предходния период, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 18.89 лева искът ще се отхвърли.

Видно от фактура на л.26 за отчетен период 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г. на ответника е начислена единствено месечна абонаментна такса от 14.99 лева без ДДС или 17.99 лева с ДДС, като за тази сума искът също ще бъде уважен по исложените по-горе съображения.

Ответникът не доказа, че е заплатил посочените вземания, което е било разпределено в негова тежест на доказване.

По отношение на вземането в размер на 36 лева - общо потребление и таксуване за периода 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ищецът не доказа основание за начисляването на същото и каква конкретно услуга е предоставена срещу него.

Видно от представената фактура за този период /л.24/ е посочено, че вземането е за други услуги с добавена стойност, но какви са тези услуги, уговорени ли са в договора, срещу какво възнаграждение не е посочено, поради което съдът приема, че по делото ищецът не доказа основанието на това свое вземане и същото ще се отхвърли.

2. Ищецът претендира сума в общ размер на 90.87 лева – месечни и еднократни такси, общо потребление и таксуване по Допълнително споразумение от 08.07.2017 г. за номер ***, от които 36.98 лева – за периода 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 0.62 лева общо потребление и таксувани услуги за период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 37.89 лева - за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., 0.02 лева - за общо направление и таксуване на услуги и направления за номер за период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., и 36.98 лева - за период от 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г.

Видно от посоченото споразумение /л.15 от заповедното дело/ в него е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лева с вкл. ДДС.

3

Ответникът не оспорва, че е подписал споразумението, поради което съдът приема, че същият се е задължил по него с полагане на подписа си.

Видно от фактура на л.21 за отчетен период 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г. на ответника е начислена месечна абонаментна такса от 30.82 лева без ДДС или 36.98 лева с ДДС,както и сума в размер на 0.52 лева без ДДС или 0.62 лева с ДДС - за други услуги с добавена стойност и разговори „Грижа за клиента“.

От тези вземания съдът приема, че се дължи от ответника единствено месечната абонаментна такса в размер на 36.98 лева с ДДС, доколкото месечната абонаментна такса се дължи независимо дали абоната ползва или не мобилните услуги по договора.

Не така стой въпросът за допълнително начислените суми в общ размер на 0.62 лева.

Ищецът не доказа основание за тяхното начисляване, а именно от къде произтича това вземане, уговорено ли е в договора. Наред с това не се установява да е осъществен разговор към „Грижа за клиента“, доколкото във фактурата не е отразено дори и секунда проведен разговор.

Предвид изложеното искът за посочения отчетен период ще се уважи за сумата от 36.98 лева, а ще се отхвърли за сумата от 0.62 лева.

Идентични са съображенията на съда и по отношение на вземанията за отчетен период 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., поради което съдът намира за излишно да се преповтаря. За този период ще се уважи единствено претенцията в размер на 37.98 лева с ДДС – за месечна абонаментна такса, а ще се отхвърли за сумата от 0.02 лева.

За отчетен период 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г. ще се уважи претенцията в размер на 36.98 лева, доколкото се търси единствено месечната абонаментна такса.

Ответникът не доказа да е извършвал плащания по посочените вземания.

По исковете за лизингови вноски в размер на 4.16 лева – за периода 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., 4.99 лева – за периода 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г. и 4.99 лева – за периода от 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г. всички по Договор за лизинг от 17.01.2019 г., сключен във връзка с Допълнително споразумение от 17.01.2019 г. за номер ***, съдът намира, че тези вземания са доказани по основание и размер и исковете по тях ще се уважат.

Това е така, доколкото видно от Договор за лизинг от 17.01.2019 г., сключен във връзка с Допълнително споразумение от 17.01.2019 г. за номер *** /л.30 от заповедното дело/, подписан от ответника и неоспорен от него, на последния е предоставено мобилно устройство Nokia 8110 4G Black за сумата в общ размер на 114.77 лева с ДДС, платима на 23 равни месечни вноски от по 4.99 лева всяка.

В договора се съдържа разписка, която удостоверява предаването на мобилното устройство на ответника.

Падежът на търсените вноски е настъпил. Ответникът не доказа, че ги е заплатил, поради което вземанията се дължат.

Като законна последица от уважаване на исковете за главница ще се уважи и 4 претенцията за законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.03.2022 г. до окончателното плащане.

По осъдителните искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ Ищецът претендира сума в размер на 69.86 лева – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.01.2019 г. за устройство Nokia 8110 4G Black.