Решение № 730 от 05.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100509889 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 9943 от 12.06.2023 г., постановено по гр.дело № 63131/2021 г. на СРС, ІІ Г.О., 156 състав, са отхвърлени предявените искове от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 /с предишна търговска фирма „Теленор България“ ЕАД/ срещу С. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, бул.****, за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. чл.229 ЗЕС, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, че С. Х. Ц., ЕГН: ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, следните парични вземания: сумата от 76,54 лева - незаплатени задължения за ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № 620801925/09.11.2018 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.03.2019 г., както и сумата от 222,92 лева - неустойка за разваляне на Договор за мобилни услуги № 620801925/09.11.2018 г., поради виновно неизпълнение, както и сумата от 81,93 лева - незаплатени задължения за ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № 620320036/02.08.2018 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.03.2019 г., както и сумата от 170,30 лева - неустойка за разваляне на Договор за мобилни услуги № 1

620320036/02.08.2018 г., поради виновно неизпълнение, както и сумата от 6,32 лева незаплатени задължения за ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № 62030987/02.08.2018 г. за периода 15.11.2018 г. до 14.03.2019 г., както и сумата от 100,39 лева - незаплатено задължение за ползвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № 620940675/11.12.2018 г. за периода 11.12.2018 г. до 19.02.2019 г., както и сумата от 369,08 лева - неустойка за разваляне на Договор за мобилни услуги № 620940675/11.12.2018 г., поради виновно неизпълнение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.02.2021 г. по ч. гр. дело № 59807/2020 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав. С решението на съда е признато за установено по отношение на С. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, бул.****, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 /с предишна търговска фирма „Теленор България“ ЕАД/, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 275,77 лева незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.11.2018 г. на мобилно устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Pink, за периода от 15.03.2019 г. до 09.10.2020 г., както и сумата от 419,80 лева - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.08.2018 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy J6 2018 Dual Gold за периода от 15.03.2019 г. до 02.07.2020 г., както и сумата от сумата от 229,77 лева - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.12.2018 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy A6 Plus Gold за периода 20.03.2019 г. до 11.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тези главници от 30.11.2020 г. /датата на подаването на заявленяието за издаването на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.02.2021 г. по ч.гр.дело № 59807/2020 г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Х. Ц., ЕГН: ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, сумата от 616,02 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

Срещу решението на СРС, 156 с-в е постъпила въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.З.Ц., с искане същото да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло уважени предявените установителни искове. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник С. Х. Ц. не взема становище по подадената въззивна жалба.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца срещу ответницата, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Решението в обжалваната от ищеца част е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания 3 съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Обоснован е извода на първоинстанционният съд, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени на ответницата, както и че издаването на едностранно подписани от ищеца фактури и сметки, каквито са представени в хода на производството по делото, нямат доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството, че ответникът реално е ползвал мобилните услуги, респективно че е имал възможност да ги ползва, поради което същият не дължи да заплати съответното потребление или абонаментен план.

На следващо място при условията на пълно доказване ищецът по предявените установителни искове следва да докаже освен правоотношението между страните, но и обстоятелството, че реално е предоставил на ответницата твърдените мобилни услуги, както и че ответницата реално е ползвала мобилните услуги, което е правопораждащ факт за вземането за цена на предоставени мобилни услуги за релевантния период.

Такова доказване не е проведено от ищеца чрез ангажираните в настоящето производство доказателства. В настоящия случай, съдът приема, че представените по делото едностранно подписани от ищеца фактури и сметки не могат да бъдат годно доказателство, относно обстоятелството, че ищецът е предоставил мобилни услуги на ответницата, че същата реално е ползвала мобилните услуги, респективно че е имала възможност да ги ползва, поради което не дължи да заплати съответното потребление.

Фактурите не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.178, ал.1 ГПК, обективиращ изгодни за техния издател факти. В този смисъл 4 притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че се съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като негов издател, но не и материална доказателствена сила. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в представените по делото фактури. С оглед на което същите не доказват, че ищецът е предоставил на ответницата твърдяните от него мобилни услуги.

На следващо място, обоснован е извода на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства, че договорът за мобилни услуги е развален по реда на чл.87 ЗЗД, както и че с оглед липсата на доказване от страна на ищеца, че е изпълнил задължението си да предостави на ответницата уговорените мобилни услуги, то следва да се приеме, че същият не е бил изправна страна, а договорът може да бъде развален само от изправната страна. С оглед на което съдът приема, че претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за разваляне на договора за мобилни услуги се явява неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното, предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, се явяват неоснователни и недоказани, и като такъв правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.