Разпореждане № 26220 от 25.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26220 гр. Варна, 25.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова като разгледа докладваното от Елена Николова Частно гражданско дело № 20253110108298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление вх. №105112/30.12.2024 г. , подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Х. А., ЕГН **********, с адрес: с. Е., общ. Б., обл. В. за сумите, както следва: сумата от 552,31 лв. /петстотин петдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ , представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40023806808 от 22.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 22.05.2025 г. до окончателното заплащане; сумата 108,72 лв. /сто и осем лева и седемдесет и две стотинки/ непогасено договорно възнаграждение за периода 25.04.2024 г. до 25.01.2025 г.; сумата 242,30 лв. /двеста четиридесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителни услуги „Фаст“ ; сумата 300,00 /триста/ лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителни услуги „Флекси“, сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни; сумата то 30,00 /тридесет/ лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, сумата от 144,84 лв. /сто четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2024 г. до 25.01.2025 г. и сумата от 49,74 лв. /четиридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 25.01.2025 до 21.05.2025 г. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

В заявлението се излага, че с договор за потребителски кредит № 40023806808 от 1

22.02.2024 г., сключен между Е. А. Х. и „Профи Кредит България“ ЕООД страните се договорили кредиторът да отпусне в заем на длъжника, за което последният се съгласил да заплати договорна лихва. Заемната сума следвало да бъде върната ведно с договорната лихва на равни 24 месечни вноски. Кредитополучателят избрал да ползва незадължителен пакет от допълнителни услуги, за която получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, право за едностранна промяна на погасителния план, и др. Тъй като длъжникът изпаднал в забава му била начислена такса в размер на 400,00 лв. за извънсъдебно събиране на вземането съгласно тарифа на кредитора.

Длъжникът не е изпълнил задължението си към кредитора.

По така докладваното заявление съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № 40023806808 от 22.02.2024 г., сключен между М. Х. А. и „Профи кредит България“ ООД, по силата на който страните се договорили кредиторът да отпусне в заем на длъжника сумата от 600,00 лв. , за което последният се съгласил да заплати договорна лихва в размер на 127,13 лв. Заемната сума следвало да бъде върната ведно с договорната лихва на равни 1 1 месечни вноски с падеж на първата вноска 26.03.2024 г. , съгласно приложен погасител план към договора. Кредитополучателят избрал да ползва незадължителна услуга Фаст, за което уговори цена от 300,00 лв. Предоставена му била и незадължителна услуга Флекси на стойност от 900 лв. Цената на допълнителните услуги следвало да бъде заплатена на равни вноски от по 54,55 лв. на датите на погасителния план. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 47,98 %.

За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, процесуалният закон изисква заявлението да е подадено за вземане за парични суми или заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд, да не са налице и отрицателните предпоставки на чл.411, ал.2, т.2-4 от ГПК. Подаденото заявление следва да отговаря и на правилата за редовност на исковата молба, към които препраща нормата на чл.410, ал. 2 от ГПК, респективно надлежната индивидуализация на вземанията и описанието на обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право са безусловно изискуеми за редовността на всяко заявление в заповедната процедура.

Съгласно чл. 411, ал. 2 , т. 2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В тази връзка и доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит) , едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда, на осн. чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.

Съгласно дадения отговор по т.1 по Решение на европейския съд (девети състав) 2 по дело С-714/22 е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3 , буква и) , когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Съгласно даденото с Решение на европейския съд (девети състав) по дело С714/22, по постъпило преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от СРС разрешение на отправения въпрос по втория и третия въпрос е прието, че чл.10 параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПК, включващ предвидени в чл. 3 , буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане на съответния потребител на предоставената в заем сума.

Доколкото в настоящия случай дължимите суми за предоставените допълнителни услуги не са включени в ГПР по договора, то съдът намира, че е налице визираната от цитираното решение на европейския съд хипотеза, и следва да се приеме, че не е спазена разпоредбата на чл.11 , ал. 1 , т. 1 0 от ЗПК, поради което е налице хипотезата на чл.22 ЗПК, съгласно която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПС, аналогична на даденото тълкуване на член 10, параграф 2 , буква ж) и член 2 3 от Директива 2008/48 по въпрос 2 и 3 на Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 г., когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Така на заявителя следва да заплати само чистата стойност по договора за кредит в размер на 600,00 лв.

От заявителя е посочено, че длъжникът е заплатил първата погасителна вноска, която е в размер на 120,65 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.6 от ЗПК при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по 3 кредита. Или в случая извършеното от длъжника плащане в размер на 120,65 лв. следва да бъде приспаднато от размера на дължимата главница, като остава за плащане сумата от 479,35 лв. Поради което заявлението следва да бъде отхвърлено по искането за главница за разликата над тази сума до предявените 552,31 лв. , както и в останалата част по заявените искания за присъждане на суми извън чистата стойност на кредита.

Във връзка с направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, в полза на заявителя следва да се присъдят и направените по делото разноски за държавна такса 31,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв., съразмерно на уважената част от претенцията в общ размер на 21,26 лв.

Воден от горното и на основание чл.411, ал.2, т.1, вр. с чл.410 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В срещу М.

Х. А., ЕГН **********, с адрес: с. Е. за сумата от 479,35 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/ , представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40023806808 от 22.02.2024 г. сключен между М. Х. А. и “Профи Кредит България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 22.05.2025 г. до окончателното заплащане, както и сумата 21,26 лв. (двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 11806/22.05.2025 г. по описа на РС-Сливен, подадено от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, В ЧАСТТА, в която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. Х. А., ЕГН **********, с адрес: с.

Е., за следните суми: за разликата над сумата от 479,35 лв. до предявените 552,31 лв.

/петстотин петдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ , представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40023806808 от 22.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 22.05.2025 г. до окончателното заплащане; сумата 108,72 лв. /сто и осем лева и седемдесет и две стотинки/ , представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода 25.04.2024 г. до 25.01.2025 г. ; сумата 242,30 лв. /двеста четиридесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителни услуги „Фаст“; сумата 300,00 /триста/ лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителни услуги 4

„Флекси“, сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни; сумата то 30,00 /тридесет/ лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, сумата от 144,84 лв. /сто четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2024 г. до 25.01.2025 г. и сумата от 49,74 лв. /четиридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 25.01.2025 до 21.05.2025 г.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл.

411, ал. 3 от ГПК с указания за възможността за подаване на възражение по реда на чл.

414 от ГПК.

УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от вземането си в едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане в сила, като следва в същия срок да представи доказателства за предявяване на иска по настоящото дело.

Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5