Решение № 2365 от 02.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 02.04.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа гр. дело № 12388/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 69558/14.12.2009 г., уточнена с молби от 15.03.2011 г. (л. 366-368), 21.06.2011 г. (л. 429-433) и 18.03.2014 г. (л. 722-723), предявена от Д.С.З., с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Л.Н., против „М.Б.ЗА А.Л.- Д.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

Ищцата Д.С.З. твърди, че на 08.02.2007 г. е постъпила в МБАЛ „Д.“ за извършване на операция на стомаха с цел отслабване. Поради наличието на бактерия в стомаха ѝ, на ищцата е била поставена диагноза гастроеудентит и е било назначено лечение с антибиотик.

След това, на 14.03.2007 г. ищцата повторно постъпила в болницата с за провеждане на коремната операция (стомашен бай пас). Интервенцията била извършена от д-р И.Ц. – служител на ответника. Д.З. твърди, че преди операцията д-р Ц. я уведомил, че операцията ще бъде с лапароскоп, за да не оставя голям белег на корема. След операцията обаче ищцата видяла, че има огромен разрез от пъпа до гърдите и ѝ било обяснено, че се е наложило да се премине от лапароскопски метод към операция с разрез. Ищцата твърди, че не е давала съгласието си операцията да се извърши по този метод, а единствено без разрез. Освен това заявява, че поради неправилните действия на служителя на ответника е получила язви. Заявява още, че не е била запозната с рисковете и последиците и ако бе наясно не би се подложила на тази процедура. Твърди също, че е заплатила 2 998.20 лева за операцията.

След операцията, Д.З. имала силни болки и повръщане. Тя заявява, че след като болките поотшумели е започнала да получава подувания в областта на корема. Затова ищцата постъпила отново в болницата и било установено, че има няколко хернии, които трябва да се оперират. Според Д.З. причина за появата на херниите била липсата на „платно“, което според нея е трябвало да ѝ се постави при първата операция. Ищцата била посъветвана от д-р. Ц. да свали още килограми и с една операция да ѝ се постави платно, да се премахне коремната престилка и да се събере разреза от първата операция.

На 23.06.2008 г. постъпила отново в болница „Д.“. Тогава според ищцата са ѝ били направени три операции едновременно – за корекция на белега от първата операция; пластика на предната коремна стена с платно; пластика на увисналата кожа на корема. Интервенциите били извършени отново от д-р Ц., а негови асистенти били д-в Ю.А. и д-р И.Ю.– също служители на болницата.

Според ищцата извършването на три операции е поставило живота ѝ в риск, предвид липсата на спешно отделение и лекар през цялото денонощие. След премахването на превръзките ищцата заявява, че е установила, че коремната престилка от едната страна е била премахната, а от другата – не изцяло. Това довело до трайно усукване на кожата на тялото, до огромни постоперативни белези и голяма дупка по средата на корема. Освен това заявява, че д-р Ю.А., която е извършила интервенцията не е имала придобита специалност „Козметична/естетична/ хирургия“.

Получените загрозявания довели Д.З. до депресия. Затова тя се принудила да се подложи на още една операция - събиране на кожата на краката, при която твърди, че служители на ответника заявили, че ще бъдат коригирани недостатъците при предходните операции. Така на 09.10.2008 г. Д.З. постъпила отново в болница „Д.“.

Ищцата заявява, че в деня на операцията по тялото ѝ били изчертани линиите на разрезите които ще бъдат направени, били направени снимки и отново била уверена, че ще бъдат направени две операции – на краката и на корема. На посочената дата била извършена една интервенция – лифтинг на седалището, а операция на краката не била извършена.

Ищцата заявява, че е заплатила 2 000 лева за операцията. Тя била направена отново от д-р Ю.А., която според ищцата не е имала придобита специалност „Козметична/естетична/ хирургия“. Поради това неправомерно поведение на ответника останал белег по тялото на ищцата, който минавал през целия ѝ гръб и целия корем. Възстановяването било мъчително като два месеца се налагало да се източва гной от разреза.

Според ищцата поради неправилно извършената операция се наложило да се направи нова операция за почистване на гнойта. Такава интервенция била направена на 21.01.2009 г., след която раната заздравяла.

Ищцата твърди, че на

26.03.2009 г. отново е постъпила за лечение в болницата. Тогава било установено, че има две кървящи язви. Затова нови операции за коригиране на недостатъците не можело да се извършат. Ищцата смята, че язвената болест е причинена от първата операция, която пък е наложила и последващите интервенции.

Такова било и мнението на специалисти, с които тя се консултирала, за да поправят остатъчните дефекти. Така на 21.04.2009 г. Д.З. е посетила Д-р И.С., за което е заплатила 40 лева. Той, както и други лекари, заявил че не може нищо да коригира стореното от ответника.

От всичко това ищцата твърди, че е претърпяла вреди – имуществени, изразяващи се е сторени от нея разходи за лечение (операции и прегледи) в размер на 5 038.20 лева и неимуществени, представляващи болки и страдания, които оценява на 100 000 лева.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът

„М. „Д.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че при постъпването си ищцата е имала индекс на телесната маса от 46,3 при тегло от 126,5 кг. и ръст от 164 см. Поради това е била насочена за оперативно лечение на болезнено затлъстяване. Преди да се извърши то обаче е била приета в гастроентерологично отделение и е била лекувана медикаментозно. След като стомахът ѝ е бил здрав ищцата е постъпила за оперативното лечение. При постъпването си тя е била информирана за вида на операцията и собственоръчно е посочила, че е съгласна с извършването ѝ. Ответникът заявява, че при извършването на лапароскопския оглед на стомаха се намерили сраствания, които са затруднили извършването на операцията.

Поради това и в интерес на пациентката се е преминало към отворена операция. За тази възможност ищцата е била уведомена и се е съгласила, подписвайки информираното съгласие, с което ги е упълномощила, в случай на непредвидени състояния да постъпят по тяхна преценка.

Ответникът оспорва твърдението, че е следвало да се постави платно на предната коремна стена като заявява, че това е съпроводено с висок процент на рискове и може да доведе до усложнения и нови операции за изваждането му. Освен това според болницата тютюнопушенето и неспазването на режимите на хранене и спортуване са довели до образуването на язви при ищцата.

По отношение на втората операция от м. 06.2008 г., ответникът заявява, че поради свалянето на 46 кг.от теглото на ищцата се е оформила коремна престилка. Желанието на ищцата е било да се коригира същата. Освен това ищцата имала и следоперативна херния, която също трябвало да се оперира и затова тя искала двете интервенции да станат едновременно. Целта на тази интервенция не е била да се премахва белега от първата операция. Освен това според ответника не се е налагало ищцата да бъде настанявана в отделение за интензивно лечение, каквото е имало в болницата, тъй като същата е била преминала пълна акредитация.

Ответникът не оспорва, че д-р Ю.А. е била негов служител след м. 05.2008 г. и, че тя е извършила премахването на коремната престилка (абдоминопластиката). Заявява обаче, че Ю. Атанасо е имала необходимата специалност за извършването на операцията. Освен това пациентката подписала и информирано съгласие, с което е заявила, че подробно са ѝ разяснени естеството на операцията и нейните последици, както и възможните рискове и усложнения.

По отношение на операцията от м.10.2008 г., МБАЛ Д. заявява, че е била отговорност единствено на хирурга със специалност пластично-възстановителна хирургия – д-р Ю.А.. Болницата заявява, че операцията е била извършена по желанието на ищцата, а за сигурното и безпроблемно извършване на тази интервенция са били осигурени необходимите условия.

При следващото си хоспитализиране ищцата е била приета от д-р Ц. – служител на МБАЛ Д.. Според болницата тази операция е постигнала целта си и е овладяла гнойния процес.

Ответникът заявява, че е спазил правилата за добра медицинска практика, а пациентката е подписала информирано съгласие за операциите. Затова моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач Ю.В.А. не изразява становище по делото.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че третото лице-помагач д-р Ю.А. е била служител на ответника МБАЛ Д.. Това се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства, видно от които на 07.05.2008 г. МБАЛ Д. е сключила трудов договор с д-р Ю.А.. Последната се е задължила да изпълнява длъжността : „Лекар пластично-възстановителна хирургия“, считано от 07.05.2008 г. (трудов договор, л. 53). Видно от свидетелството за призната специалност (л. 56), Д-р Ю.А. успешно е положила държавен изпит и е придобила права на специалист по „Пластично-възстановителна хирургия“, считано от 01.01.2006 г. (свидетелство, л. 56). Трудовият договор с третото лице-помагач е прекратен на 22.01.2009 г.

(заповед, л. 57).

Видно от документите, съдържащи се в история на заболяването № 565 (л. 107- 145), на 08.02.2007 г. ищцата е постъпила във вътрешно отделение на МБАЛ „Д.“. Това е било първо посещение на Д.З. в отделението по повод оплаквания от болки и тежест в горна коремна половина след нахранване, подуване на корема и метеоризъм. Проведени са изследвания, след които на ищцата е поставена диагноза: “рефлукс езофагит. Гастродуодентис еритемоексудатива.

Обезитас гр. IV“. Назначено ѝ е лечение с нексиум и левопрайд, дадени са ѝ препоръки за хранителен режим и е изписана на 11.02.2007 г. (епикриза, л. 144).

От приетите по делото документи, съдържащи се в история на заболяването № 1023 (л.

146-172), се установява, че Д.З. е постъпила в хирургично отделение на МБАЛ „Д.“ на 14.03.2007 г. Видно от анамнезата, записана в епикризата (л. 8-9 и л. 171-172), ищцата е посочила, че има наднормено тегло, което не може да контролира с диети. При постъпването ѝ е имала придружаващо заболяване – затлъстяване и индекс на телесната маса 46,3. Извършена ѝ е планова операция при която е извършена лапароскопия и отпрепариране на горната част на стомаха. Извършено е прекъсване на горната трета на стомаха. Поради трудности се е преминало към конверсия на операцията. Извършен е антиколичен бай-пас. Преди операцията ищцата е декларирала, че ѝ е била разяснена е разбрала необходимостта, естеството и последствията от тази интервенция, както и предстоящите изследвания, процедури и лечение. Декларирала е, че са ѝ обяснени подробно възможните рискове и усложнения. В декларацията ѝ е записано още, че ищцата упълномощава специалистите да постъпят според тяхната професионална преценка ако в хода на оперативното лечение възникнат непредвидени състояния, неизвестни на горепосочените лекари, преди началото на операцията и те изискват допълнителни или други терапевтични действия (декларация, л. 158). Ищцата е изписана на 21.03.2007 г. с дадени наставления за хранителен режим и терапия. Операцията е била извършена от д-р Ц., видно от съставения оперативен протокол (л. 152-153).

На

19.03.2007 г., МБАЛ „Д.“, като доставчик на описаните услуги (оперативно лечение), е издала фактура за 2 998.20 лева, получател на която е Д.С.З..

Видно от документите, съдържащи се в история на заболяването № 4651 (л. 173-195), на 03.10.2007 г., ищцата отново е постъпила в хирургичното отделение на МБАЛ „Д.“. В анамнезата ѝ е записано, че се оплаква от подутина и болки в корема в резултат от грешка в диетата. От епикризата се установява, че са извършени изследвания, както и фиброгастроскопия, при която под анастомозата с йеюнума са установени данни за язва без кървене. Д.З. е изписана на 06.10.2007 г. с препоръки за спазване на хранителен режим.