Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 13.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1472/2024
Вид
Решение № 156
Подписан
13.01.2025
В сила
21.02.2025
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110101472 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД, гр. *, с която срещу Д. К. К., гр. *са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите в общ размер от 954,73 лв. за месечни абонаментни такси, цени по договор за изплащане, неустойки, обезщетения за събиране на просрочено вземане и обезщетения за забава, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че е сключил с ответницата рамков договор за предоставяне на мобилни услуги под № *и приложение към него от *г., както и договор за продажба на изплащане от *г., срещу което последната се е задължила да заплаща стойността на тези услуги и цената на устройството. Сочи, че по силата на договорите е предоставил мобилни услуги на ответницата, както и устройство на изплащане. Излага, че поради неизпълнение на ответницата да заплаща дължимите по договора суми е начислил и компенсаторни неустойки по договорите, като за част от тези задължения е издал фактури, като дължимите суми на обща стойност от 750,45 лв. Начислил е и обезщетение за забава върху вземанията в размер на 204,28 лв. Подробно описва в връзката претендираните от него вземания с посочените договори и основанията, на които ги претендира. Излага, че задълженията на ответницата са изискуеми, поради което е и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено от съда, но поради уведомяването на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и указанията на заповедния съд предявява настоящите искове за установяване на вземанията си. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответницата Д. К. К., чрез особения си представител, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че е недопустимо за един и същи период ищецът да претендира неустойка и лихва. Счита, че уговорените клаузи за неустойки са нищожни, поради противоречието й с добрите нрави, и неравноправни, защото не са уговорени индивидуално. Излага, че следва съдът да се произнесе служебно по нищожността. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

1

В съдебно заседание ответницата не се явява, но се представлява от особения си представител. Поддържа се отговора на исковата молба, като се уточнява, че не се оспорват претендираните вземания за услуги и вноски за устройство за изплащане. Оспорват се останалите вземания за лихви, неустойки и такси.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представени са Приложение № 1 към Договор № *-Условия за тарифен план за номер +*, Договор за продажба на изплащане № *от 04.03.2020 г. и Приемо-предавателен протокол от *г. относно устройство - */л. 7-14/, от които се установяват уговорени между страните абонаментен план и получено мобилно устройство със задължени за заплащане на цена на изплащане.

Представени са фактури /л. 15-23/, в които са обективирани задълженията на потребителя за периода март-август 2020 г., произтичащи сключените между страните договори.

По делото е представено още извлечение от електронната система на дружеството за изпращани съобщения на потребителя /л. 71/ и Общи условия /л. 13-53 от заповедното дело/ Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземанията за дължими суми за абонаментни такси и услуги, цена на изплащане и неустойки по сключени между страните договори, квалифицирани по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, а именно като искове за реално изпълнение на задължения за заплащане на цена по договор за предоставяне на услуга и заплащане на цена за изплащане, както и задължение за заплащане на компенсаторни неустойки за неизпълнение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно производство по ч.гр.д. № */*г. по описа на ВРС, по което заповедта е връчена на длъжницата по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК.

В случая се претендира установяването на вземания, които произтичат от няколко различни правоотношения между страните и на няколко различни основания в тях, като основано вземанията могат да се категоризират на няколко вида: такси за предоставени мобилни услуги, задължения за плащане на цена за изплащане на предоставени устройства, компенсаторни неустойки за виновно неизпълнение на задължения по договорите, такси за просрочени задължения, обезщетения за забава.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че между него и ответницата са налице валидни облигационни отношения с параметрите на договори за мобилни услуги и договори за продажба на изплащане, изпълнението си по договорите, а именно реално да предостави услугите и вещите, както и основанието и размера на предоставените услуги и цени на изплащане; ищецът следва да докаже и основанията и размера на претенциите си за компенсаторни неустойки за неизпълнение, в т.ч. и че клаузите са действителни и е прекратил надлежно договорите между страните. В тежест на ответницата е било да докаже, че е заплатила дължимата цена за предоставените услуги и вещи, както и начислените неустойки, в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест.

I. По отношение на вземанията представляващи сбор от незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по сключения между страните договор за мобилни услуги

Съдът намира за валидно сключено представеното Приложение № 1 към Договор № *-Условия за тарифен план за номер +*, с който е уговорена процесната услуга *. От външна страна документът има положени ръкописно имената и подпис на ответницата. Ищцата 2 претендира сумата от 155,86 лв. Видно от представените фактури същата е разпределена по различен начин във всяка фактура за отчетния период март-август 2020 г. В тях са начислени дължимите абонаментни такси за ползвания мобилен номер, които съвпадат по размер с претендираните от ищеца. Съдът приема, че операторът е предоставил услугите и същите са използвани от потребителя, поради което и се дължи заплащането на тези такси. Макар и ищецът да твърди, че договорите между страните са развалени, поради виновно неизпълнение на ответната страна, то доколкото същите са с продължително и периодично изпълнение, развалянето действа занапред и претенцията за реално изпълнение на възникналите преди това задължения се явява основателна, съответно основателен и предявения иск за заплащане на абонаментни такси. В съдебно заседание е уточнено, че тези вземания не се оспорват, поради което и не е било необходимо допускането на експертиза за установяване реалното им предоставяне и изчисляване на стойността им.

Неизпълнението на задълженията на съответните падежи води до пораждане и на отговорността за заплащане на обезщетение за забава, което е в размер на 44,66 лв. за периода 25.05.2020 г. – 05.05.2023 г.

II. По отношение на вземането представляващо незаплатена цена за предоставено устройство на изплащане

От представения договор за продажба на изплащане се установява, че на ответницата е продадено мобилно устройство, срещу което същата се е задължила да заплати цена на изплащане в определен срок. Ответницата е удостоверила с подписването на приемопредавателен протокол, че е получила вещта, като няма твърдения по делото за обратното. В тази връзка и за купувача се е породило задължението да заплати продажната цена по договора, разсрочена под формата на месечни вноски.

Ищецът претендира сумата от 197,56 лв. Задълженията са обективирани в издадените фактури за отчетния период март-август 2020 г. Към датата на подаване на заявлението падежите на всички задължения за заплащане на дължимата цена са изтекли, поради което и се дължат и непогасените суми до края на срока на договора. В случая съдът намира, че отново се касае за претенция за реално изпълнение на периодични задължения по срочен договор, поради което и същите се дължат, доколкото няма данни да са били погасени.

Претенцията за заплащане на продажна цена за предоставено устройство на изплащане е основателна. За същата в съдебно заседание също е уточнено, че не се оспорва.

Неизпълнението на задълженията на съответните падежи води до пораждане и на отговорността за заплащане на обезщетение за забава, което е в размер на 51,93 лв. за периода 25.05.2020 г. – 05.05.2023 г.

III. По отношение на вземанията за компенсаторни неустойки при прекратяване на договора за мобилни услуги и договора за продажба на изплащане, поради виновно неизпълнение от страна на потребителя, уговорени в т. 7.1 от Приложението и обезщетение за събиране на просрочено вземане

Разпоредбата, в която са уговорени неустойките, гласи че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства закупени или предоставени на лизинг/на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.

3

В тази връзка ищецът претендира три неустойки – три месечни абонаментни такси, отстъпката от цената на абонаментните такси и отстъпка от цената на продаденото устройство, както и обезщетения за забава върху всяко от вземанията.

Настоящият състав счита, че тези неустойки могат да се претендират единствено при разваляне на договора за мобилни услуги, като същите имат компенсаторен характер – да обезщетят вредите от неизпълнението. Това е така, защото прекратяване ползване на услугите в случая не е налице по инициатива на потребителя, доколкото не е отправено такова изявление. Предоставянето им е преустановено едностранно от оператора, поради забава на плащанията (вина на потребителя). След като не се предоставя насрещна престация, то и договорът вече не преследва целта, за която е сключен. Претендирането от страна на оператора на дължимите месечни такси до края на договора, както и разликите в цените следва да се приеме, че е допустимо единствено като последица от развалянето му.

В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тези неустойки следва да се установи, че договорът между страните е развален. Двустранните договори се развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще смята договора за развален.

Разпоредбата действително е диспозитивна, но ЗЗП забранява на кредитора да ограничава правата на потребителя, които произтичат от закон. В случая страните могат да уговорят нещо различно, само ако то предоставя на потребителя по-висока защита от предвидената в закона. Едностранното прекратяване на договора без предупреждение, и без да се даде възможност за изпълнение, определено не е такава уговорка.