Определение № 296 от 11.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000452 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение №733/07.06.2024г., постановено по т.д. №365/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е оставена без уважение молбата на адв. Д.

А. - особен представител на ответника по делото, за изменение на определение от 22.04.2024г., постановено по т.д. №365/2022г., с което на същата е определено възнаграждение за представителство пред първа инстанция в размер 4 621,50лв.

Определението е обжалвано от адв. Д. А. с искане за неговата отмяна.

Изложени са подробно доводи и съображения в насока, че определено съгласно чл.7 ал.2, във вр. с чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ адвокатското възнаграждение за назначения особен представител следва да бъде в размер на 9 243лв. – съобразно цената на всеки от обективно съединените искове. Наведени са и доводи относно приложението на разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответник - жалбата „Б.Д.“ АД с представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК оспорва подадената частна жалба.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният 1 съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочени спрямо определение, което подлежи на обжалване /независимо че в съдебния акт е посочено, че същият е необжалваем/. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед предметните предели на въззивното обжалване по реда на чл.274 и сл. от ГПК, намира следното:

Производството по т.д. №365/2021г. по описа на ПОС е образувано по предявен осъдителен иск от „Б.Д.“ АД срещу А.А.Ф., роден на 22.04.1982г., гражданин на В., като претенцията е за неизпълнение по договор от 17.10.2014г. за потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен по реда на ЗКСД и се претендира: главница по договора за кредит в размер 108 991,59лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; възнаградителна лихва в размер 5 637,25лв. за периода от 28.10.2021г. до 23.06.2022г.; лихва за забава за същия период - неустойка по чл.17.1 ОУ, в размер 236,68лв.

С разпореждане №2113/14.08.2023г., на основание чл.47 ал.6 от ГПК, съдът е разпоредил на ищеца да внесе възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 9 243лв. С молба вх.№26215/24.08.2023г. ищецът е изпълнил това разпореждане, като е представил платежно нареждане, удостоверяващо внасянето на посочената сума. /В същата молба ищецът е възразил по посочения размер за адвокатско възнаграждение на особения представител, позовавайки се на разпоредбата на чл.47 ал.6, пр. последно от ГПК. По повод на това възражение в определение №986/25.08.2023г. първостепенният съд е изразил становище, че искането на ищеца за определяне възнаграждение за особения представител в размер на ½ от минимума, определен с Наредбата е преждевременно заявено, като преценката за фактическата и правна сложност на делото може да се направи след приключването му./ С определение №996/01.09.2023г., на основание чл.47 ал.6 от ГПК, за особен представител на ответника А.А.Ф. е назначена адв. Д. А.. След приключване на производството по делото /на датата, на която е постановено съдебното решение/, с определение №539/22.04.2023г., посочвайки, че за назначения особен представител е определен и внесен депозит в размер на 9 243лв., първоинстанционният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, на особения представител следва да бъде определено и 2 изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 621,50лв. Постъпила е молба вх.№17422/20.05.2024г. от адв. А., съдържаща искане по чл.248 от ГПК за изменение на определението от 22.04.2024г. досежно определеното възнаграждение на особения представител, по повод на която молба е постановено обжалваното определение - №733/07.06.2024г.

Решаващите мотиви на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл.248 от ГПК се свеждат до следното: Посочено е, че особеният представител е назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК, предвиждащ, че възнаграждението му се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът е посочил, че лимитът, въведен в разпоредбата, се равнява на 1/2 част от възнаграждението, определено съобразно материалния интерес по реда на чл.36, ал.2 ЗА и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАС. Актът съдържа и позоваване на постановките на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. - съдът не е обвързан с последната наредба.

Според мотивната част на обжалваното определение, съдът е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която воля е обективирана и в определение №539/22.04.2023г. и е приложил разпоредбата на чл.47 ал.6, пр. последно от ГПК, по смисъла на което адвокатското възнаграждение за особения представител следва да бъде определено съобразно фактическата и правна сложност на делото и може да бъде намалено под минималния размер за съответния вид работа съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, но не по-малко от ½ от него. А чл.36 ал.2 от ЗА гласи: Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – т.е. Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не може да се сподели приетото от окръжния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – касае се за спор, произтичащ от неизпълнение на договор за банков кредит, съчетаващ фактическа и правна сложност.

Особеният представител – адв. А., е упражнил адекватна процесуална защита – изготвила е отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, отговор на частна жалба, подадена от ищеца /по която е било 3 образувано в.ч.т.д. №145/2024г. по описа на ПАС/, участвала е в проведените по делото две съдебни заседания. Спрямо така осъществената правна помощ обаче определеният размер на адвокатското възнаграждение за особения представител - 4 621,50лв., е справедлив и обоснован.

Това е така, тъй като в случая следва да намери приложение, приетото с наднационалната съдебна практика - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., на което само се е позовал окръжният съд. Цитираното решение е постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредбата. Според посоченото в п.37 от решението, националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на правото на Съюза, като при необходимост сам взема решение да остави без приложение всяка национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, какъвто директен ефект има нормата на чл.101, пар.1 от ДФЕС. В този смисъл в п.39 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е посочено, ако национален съд установи, че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на преследването на легитимни цели, националната правна уредба, която придава задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с чл.101, пар.1 от ДФЕС, във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС – което е намерило израз и в п.1 от диспозитива на решението. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване - задължително за всички съдилища по смисъла на чл.633 от ГПК, приложимо не само при преценката за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, но и при преценката за размера на адвокатското възнаграждение за особен представител, означава, че съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Националният съд не само може, но е и длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следва да се посочи и че, според смисъла, вложен в пар.60 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което 4 представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. И в този смисъл националната законова правна уредба – чл.36 ал.2 от ЗА, не може да придава изключително задължителен характер на решение на съсловна организация, какъвто характер притежава Наредба №1/2004г., по реда на която жалбоподателят счита, че следва да се определи адвокатското възнаграждение за особен представител.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №733/07.06.2024г., постановено по т.д.

№365/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. А. - особен представител на ответника по делото, за изменение на определение от 22.04.2024г., постановено по т.д. №365/2022г., с което на същата е определено възнаграждение за представителство пред първа инстанция в размер 4 621,50лв.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5