Определение № 23768 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23768 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20261110112796 по описа за 2026 година

Ищцата И. И. Н. е предявила искове срещу „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ............, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, последица от трудова злополука настъпила на 3.01.2026 г., в размер на 6 000 евро, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че ищцата е служител в ответното дружество на длъжност „обслужващ, магазин/служител филиал“ по силата на трудов договор от 23.6.25 г. На 3.01.2026 г. на територията на складовата зона на филиал 5600, находящ се в гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, през работно време и по повод на извършваната работа, ищцата се придвижвала по коридор № 2, в посока касова зона, при което се подхлъзнала и паднала на пътеката. Поради падането, ищцата получила травматично увреждане на лявата си ръка - счупване на долния край на лъчевата кост закрито. Непосредствено след инцидента била откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, с оплаквания от силна болка, ограничени и силно болезнени движения в областта на лява гривнена става. Били извършени необходимите комплексни медицински изследвания, рентгенографии и др. Установено било наличие на болка, отток, невъзможност за движение в лява гривнена става, както и деформация в областта на същата.

Предвид данните от извършените рентгенови изследвания - за наличие на фрактура в засегнатата област, се наложило ищцата да бъде приета в лечебното заведение за последваща лекарска намеса. Било извършено затворено наместване фрактура на шафт на радиус, мануална репозиция, а след това травмираният крайник бил имобилизиран посредством гипсова шина за срок от 35 календарни дни. Ищцата била изписана на 4.01.2026 г. с препоръки за покой, ненатоварване на крайника и рехабилитация след сваляне на гипса. На 6.02.2026 г. ищцата започнала курс по физиотерапия, като продължавала да бъде имобилизирана посредством гипсова шина. Поради липсата на възстановяване обема на движенията на травмираната гривнена става, ищцата провела още един курс по физиотерапия, като била извършена агресивна ЛФК. От обективното състояние се заключило, че е налице малък остатъчен отток, но и силно ограничена екстензия в областта 1 на гривнената става. На 10.03.2026 г. ищцата провела още един курс по физикално лечение.

От извършения преглед се установили отново ограничение в екстензията, отток на лявата гривнена става и непълна супинация в ставата. Поради обективното посттравматично състояние на ищцата и за целите на оздравителния процес, се наложило да ползва отпуск за временна неработоспособност за общ период от 151 календарни дни. В следствие на преживяната злополука, ищцата изпитала интензивни и негативни изживявания – водещ симптом била изключително силната болка в областта на лявата ръка – гривнената става.

Болката се усилвала дори и при най-малкия опит за движение на травмирания крайник като често ставала нетърпима, което водело до системен прием на обезболяващи медикаменти.

Наред с интензивната болка, засегнатата китка била с проявена неспособност за извършване както на активни, така и на пасивни движения. Това довело до невъзможност за ищцата да използва функционално и пълноценно горния си ляв крайник по време на продължителния възстановителен период, което пък довело до затруднения за ищцата при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности като тоалет, къпане, опити за извършване на домакински дейности. Допълнителен дискомфорт предизвикало и имобилизирането на ръката. С оглед на изложеното, се наложило травмираният крайник да бъде поставен на строг щадящ режим, който да предотврати физическото му натоварване.

Поради обективното състояние на ищцата, била изключена изцяло всякаква физическа активност от нейна страна, за дълъг период от време, което в съчетание с проявяващите се нарушения на съня, неминуемо се отразило негативно върху цялостния жизнен статус.

Тъй като в случая се касаело за фрактура на кост в областта на гривнената става, обективно и закономерно, зарастването било сложен и продължителен процес, изискващ прием на медикаменти и подлагане на травмираната област на специфичен режим.

Възстановителният период при такава травма продължавал няколко месеца с характерния двигателен режим и свързаните с него неудобства. Отделно, не винаги се наблюдавало пълно възстановяване, каквито индиции били налице в настоящия случай предвид продължаващите оплаквания, като дори било възможно при промяна в метеорологичните атмосферни условия да се проявява болка в засегнатата област, както и да бъдат отключени и провокирани и дегенеративни заболявания в засегнатата област. Събитието се отразило негативно върху психиката на ищцата предвид продължаващите и понастоящем оплаквания в травмираната област и липсата на пълно възстановяване от травматичното увреждане. От момента на инцидента, у ищцата се проявили напрегнатост и раздразнителност, които продължават и към настоящия момент. На ищцата била поставена диагноза „тревожно разстройство“, съответно била предписана медикаментозна терапия. Поради всичко изложено, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания като непосредствена последица от настъпилия на 3.01.2026 г. инцидент. С влязло в сила разпореждане № 37591/19.01.2026 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, на длъжностно лице при ТП на НОИ – София-град, злополуката била приета за трудова.

Ищцата моли да се осъди ответникът да плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата злополука в размер на 6000 евро, която сума ищцата счита, че отговаря на претърпените от нея болки и страдания, ведно със законната лихва от датата 2 на увреждането до плащането.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете.

Твърди, че вредите са причинени при груба небрежност. Не оспорва, че към 3.01.2026 г., ищцата е работила по трудов договор с ответното дружество на длъжност „обслужващ магазин/служител филиал“ във филиал 5600 на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД в гр.

София. Твърди, че на тази дата, около 22:00 ч., по време на работа при придвижване в търговската зона на филиал 5600, по-конкретно по коридор 2 в посока касова зона, ищцата се подхлъзнала, изгубила равновесие и паднала странично на пода. При падането се опряла на лявата си ръка и при съприкосновението на ръката с пода, наранила китката на ръката си.

На ищцата било оказано съдействие, чрез повикване на екип на Спешна помощ и задействане на процедура по разследване и деклариране на злополуката пред НОИ, като не се оспорва, че същата е призната за трудова с разпореждане № 37591/19.01.2026 г. на ТП на НОИ, София-град. Сочи, че ищцата е допринесла за настъпване на инцидента като е подценила риска от подхлъзване и възможните последствия от съществуващата опасност, а именно вероятното наличие на места с частично влажен под след почистване с подопочистваща машина в края на работния ден. В подкрепа на това си твърдение се позовава на обясненията на ищцата, събрани в процедурата по разследване на злополуката, в които тя посочила, че се е придвижвала „бързо и уверено“. С подписа си под индивидуалния трудов договор от 23.06.2025 г. ищцата изрично декларирала, че е запозната с всички разпоредби за безопасни и здравословни условия на труд, като се е задължила стриктно да ги спазва. В деня на встъпване в длъжност на ищцата били проведени изискуемите по закон начален инструктаж и инструктаж на работното място. В утвърдената от работодателя Инструкция за безопасна работа при подхлъзване, спъване и падане на едно ниво /с която ищцата била надлежно запозната/ се съдържали указания в следния смисъл – „Не тичайте. Вървете бавно и променяйте посоката бавно.“, както и „Движете се само с лице към посоката на ход.“ С действията си ищцата нарушила и двете правила за безопасност – движела се е бързо и се оглеждала встрани. Според ответника, това несъобразяване от страна на ищцата с вътрешните инструкции за безопасност и липсата на внимание се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с подхлъзването и последвалото падане. Сочи, че на ищцата не е била извършена хирургическа интервенция; лечението е било изцяло консервативно – с провеждане на затворено мануално наместване под локална анестезия с лидокаин 1 % и последваща имобилизация посредством гипсова шина за стандартен период от 35 календарни дни. Липсата на оперативно отваряне и поставяне на чужди тела сочи на стандартен, лек до среден оздравителен процес без усложнения. При изписване от болничното заведение на ищцата било назначено базово консервативно лечение. Липсата на предписани болкоуспокояващи средства опровергава твърденията на ищцата за „нетърпима и интензивна болка“. Съгласно медицинската документация, към края на 35-дневния период ищцата се намирала в очаквано и нормално за типа фрактура състояние. Описаните симптоми като „лека ограниченост в екстензията и непълна супинация“ не представляват патология или перманентно увреждане, а са естествено, временно следствие от продължителното обездвижване на ставата в гипс. Поради изложеното ответникът счита, че 3 размерът на претенцията е завишен, а твърденията на ищцата за преживени „интензивни и негативни изживявания“ – силно преувеличени. Оспорват се и твърденията на ищцата, че физическата активност била ограничена, като се твърди, че съгласно медицинските документи била предписана лечебна физкултура. Оспорват се твърденията на ищцата относно цялостното нарушаване на жизнения тонус, като се твърди, че от медицинската документация не се извлича установено наличие на патологични промени в съня или системно безсъние. Оспорва се диагностицираното състояние „тревожно разстройство, неуточнено“ да представлява пряка и непосредствена последица от претърпяната на 3.01.2026 г. трудова злополука. Посочва се, че ищцата страда от хронично соматично заболяване – артериална хипертония, което състояние се характеризирало със симптоми, припокрИ.щи клиничната картина на тревожността. Твърди се също, че ищцата потърсила специализирана психиатрична помощ за първи път след около четири месеца от настъпване на злополуката. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаването му в по-нисък размер. Претендира разноски.

След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна, исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства, които са допустими и относими към делото, да се допуснат гласни доказателства на ищцата – един свидетел при довеждане за установяване на посочените обстоятелства - за претърпените болки и страдания.

Следва да се допусне съдебно медицинска експертиза по поставените в исковата молба и в отговора задачи.

По доказателствата към отговора – в о. с. з.

Поради това и на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:

ПРЕДМЕТ на делото са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и на законна лихва от датата на увреждането.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже, че между нея и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, по време на което е настъпила злополука по описаните в исковата молба време, място и начин, призната за трудова; претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни преживявания, които твърди да е понесла.