Определение № 1870 от 24.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1870 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500764 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба № 3152/26.05.2026 г., подадена от Е. И., чрез адв. Д. К., с която се обжалва протоколно Определение от 20.05.2026 г., обективирано в Протокол от открито съдебно заседание № 296/21.05.2026 г. по гр. д. № 481 от 2023 г. по описа на РС – К., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 2140/09.04.2026 г., подадена от съделителката Е. И., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 154/08.05.2025 г. по гр. д. № 481/2023 г. по описа на РС – К..

Жалбоподателката твърди, че неправилно първоинстанционният съд е сметнал, че депозирана молба е с правна квалификация чл. 248 от ГПК и на това основание я е оставил без разглеждане, тъй като това искане е преклудирано. Цитирана е практика на ВКС в подкрепа на твърденията за това, че отстраняването на допусната от съда неточност при изчисляване на държавната такса се отстранява по реда на чл. 247 от ГПК. Навежда се, че първоинстанционният съд неправилно е включил дворно място, представляващо УПИ I-147, кв. 31 в определянето на стойността на дяловете тъй като то е било изключено от делбената маса с Решение № 154/08.05.2025 г. Изтъква се, че съобразно пазарната стойност на имотите, включени в делбата, държавната такса след да бъде в размер от 3425, 67 лв. за всеки съделител. С тези аргументи моли съда да отмени протоколно Определение от 20.05.2026 г., обективирано в Протокол от открито съдебно заседание № 296/21.05.2026 г. по гр. д. № 481 от 2023 г. по описа на РС – К. и да върне делото на РС – К. за произнасяне по молбата по чл. 247 от ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, от процесуално легитимирано лице, като отговаря и на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Районен съд – К. е сезиран с искова молба вх. № 2573/08.06.2023 г. от Е. И., от гр. Швац, Република Австрия, срещу Т. В. В., от село Д., община К., с която е поискано да се допуснат до делба притежавани от тях в съсобственост недвижими имоти, находящи се в село Д., община К., а именнно - дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв. 31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К., одобрен със заповед № 0637/1971 г., с площ от 896 кв.м. (идентичен с парцел 1-245 от кв. 28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м) при съседи: от две страни улица, Н.В.С. и В.М.М., с адм. адрес на имота село Д., ул. „Д.В.“ №6, община К., ведно с намиращите се него сгради:

- двуетажната масивна сграда със ЗП от 53,68 кв.м. и РЗП от 109,91 кв.м, според документ за собственост;

- едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 91 кв.м.;

- масивна сграда с площ от 11 кв.м.;

- паянтова жилищна сграда със ЗП - 33 кв.м.;

- гараж с РЗП - 16 кв.м.;

- паянтова сграда със ЗП - 11 кв.м.;

- паянтова масивна сграда със ЗП - 54 кв.м.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Т. В., с който не се оспорва иска, а част от фактите изложени в нея.

С Решение № 360/18.12.23 г., постановено по същото дело, както и решение № 53/16.02.24 г., постановено по реда на чл. 247, ал.1 ГПК, съдът е допуснал до съдебна делба - дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К., одобрен със заповед № 0637/1971 г., с площ от 896 кв.м. (идентичен с парцел 1-245 от кв. 28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м) при съседи: от две страни улица, Н.В.С. и В.М.М., с адм. адрес на имота село Д., ул. „Д.В.“ №6, община К., ведно с намиращите се него сгради:

- двуетажната масивна сграда със ЗП от 53,68 кв.м. и РЗП от 109,91 кв.м, според документ за собственост и заключение на вещото лице;

- едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 91 кв.м., според заключение на вещото лице;

- масивна сграда с площ от 11 кв.м., според заключение на вещото лице.

С Решение № 154/08.05.2025 г., съдът е поставил в дял на Т. В. В., на основание чл. 353 от ГПК, едноетажна полумасивна жилищна сграда със ЗП от 91 кв.м., според заключение на вещото лице, заедно с масивна сграда с площ от 11 кв.м., според заключение на вещото лице, находящи се в дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв.31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К., одобрен със заповед № 0637/1971 г., 2 с площ от 896 кв.м. (идентичен с парцел 1-245 от кв. 28а, по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м) при съседи: от две страни улица, Н.В.С. и В.М.М., с адм. адрес на имота село Д., ул. „Д.В.“ № 6, община К., а в дял на Е. И. на основание чл. 353 от ГПК е поставил находящата се в същия УПИ 1-147 от кв. 31 двуетажната масивна сграда със ЗП от 53,68 кв.м. и РЗП от 109,91 кв.м., според документ за собственост и заключение на вещото лице.

Със същото решение, съдът е осъдил Е. И., да заплати на Т. В. В., сумата от 11270, 61 лева. С решението си съдът е разпределил между страните и отговорността за разноските по делото, като е осъдил двете съделителки поотделно да заплатят по сметка на РС – К. сумата от по 5 539,68 лева. На последно място, с решението, което в тази си част има характер на определение, съдът е прекратил производството по отношение на дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв. 31 по действащия кадастрален и регулационен план на село Д., община К., одобрен със заповед № 0637/1971 г., с площ от 896 кв.м. (идентичен с парцел 1-245 от кв. 28а по стария план на село Д., с площ по документ за собственост 893 кв.м) при съседи: от две страни улица, Н.В.С. и В.М.М., с адм. адрес на имота село Д., ул. „Д.В.“ № 6, община К., като недопустимо.

Срещу решението в частта му, имаща характер на определение, с което производството е частично прекратено по отношение на УПИ 1-147 от кв. 31, в законоустановения срок е постъпила жалба, подадена Е. В. И., подадена чрез пълномощника й адв. К..

С Определение № 1206/25.09.2025 г., по ч.в.гр.д. № 732/ 2025 г., ОС – София отменил Решение № 154/08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 481/2023 г. по описа на Районен съд – К., в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение на дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв. 31 и върнал делото на РС – К. за предприемане на действия по извършване на делба относно процесния имот.

При продължаването на съдопроизводствените действия в РС – К. постъпила молба вх. № 2140/09.04.2026 г. от Е. И. чрез адв. К. с посочено правно основание в чл. 247 ГПК, с която се иска да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неправилно изчисляване на дължимата от съделителите държавна такса, тъй като при определянето на стойността на дяловете бил включен и изключеният имот с Решение № 154/08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 481/2023 г., а именно - дворно място, съставляващо УПИ 1-147 от кв. 31, като по този начин изчислената държавна такса била в по-голям от дължимия размер.

Първоинстанционният съд с протоколно Определение от 20.05.2026 г., обективирано в Протокол от открито съдебно заседание № 296/21.05.2026 г., оставил без разглеждане молба с вх. № 2140/09.04.2026 г., подадена от съделителката Е. И., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 154/08.05.2025 г., с доводите, че по своя характер искането е с правно основание чл. 248 от ГПК, доколкото се отправя искане за изменение на постановен съдебен акт в частта за разноските, и съобразявайки това, 3 преценил, че направеното искане е извън законоустановения срок, поради което е и процесуално недопустимо.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира следното:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат производството по обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценя доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета производството.

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът може по своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Съобразно трайната практика на ВКС (Решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. № 486/2009 г., I г. о.; Решение № 126/26.08.2009 г. по гр. д. № 131/2008 г., II г. о.; Решение № 94/08.04.2011 г. по гр. д. № 1990/2009 г., I г. о.; Решение № 16/18.01.2012 г. по гр. д. № 870/2010 г., III г. о.; Решение № 38/01.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., I г. о.; Решение № 140/11.05.2015 г. по гр. д. № 5675/2014 г., I г. о.; Решение № 160/17.03.2025 г. по гр. д. № 3609/2023 г., I г. о. и др.), очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, както и при допуснати технически, писмени или аритметически грешки, които са обективно установими от съдържанието на решението и материалите по делото. Същевременно ВКС последователно приема, че не всяка неточност при изчисленията или несъгласие със способа на делбата съставлява очевидна фактическа грешка. Когато страната оспорва начина на формиране на дяловете, оценките, уравнителните плащания или избрания способ за извършване на делбата, се касае до оплаквания относно правилността на решението, които подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол, а не по реда на чл. 247 от ГПК.

Не може да не се обърне внимание и на обстоятелството, че частта от решението, в която се твърди, че е допусната ОФГ, касае разпределението на отговорността за разноски, но не между страните, а дължими на съда като държавна такса, която следва да бъде определена правилно, при съобразяване и на разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ, съгласно която недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

В случая, първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 247 от ГПК, както е било изрично формулирано от страната. В случай че съдът е имал съмнения относно характера на молбата, е следвало да остави същата без движение и да даде указания на ищцата да уточни своето искане – дали е такова по реда на чл. 247 от ГПК или по реда на чл. 248 от ГПК. Вместо това районният съд е оставил без разглеждане молба с вх. № 2140/09.04.2026 г., без да зачете волята на страната и без да се произнесе с акт по същество, 4 съобразно действителното съдържание на изложените оплаквания.

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – К. за произнасяне по същество по подадената от Е. И. молба.

Водим от горното, Окръжен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно Определение от 20.05.2026 г., обективирано в Протокол от открито съдебно заседание № 296/21.05.2026 г. по гр. д. № 481 от 2023 г. по описа на РС – К., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 2140/09.04.2026 г., подадена от съделителката Е. И., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 154/08.05.2025 г. по гр. д. № 481/2023 г. по описа на РС – К..

ВРЪЩА делото на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Разпечатката съдържа 48 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9801e764-6db3-4b0b-a5f6-0d27e351dad1