Решение № 757 от 26.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501041 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 2, т. 2 и т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника М. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ц****, със съдебен адрес; гр. Б**** против действията на ЧСИ Т.М., рег. № **** с район на действие БОС по изпълнително дело № 20198030401626 по описа й, изразяващи се в отказ да прекрати и да приключи изпълнителното производство поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху несеквестируемо имущество- социална помощ.

В жалбата се сочи, че от образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършвал редица действия по изпълнението, за които длъжника не е бил уведомен до връчване на последното запорно съобщение от 18.01.2023г. На следващо място се твърди, че длъжницата не е била надлежно уведомена за извършената в хода на изпълнителното производство цесия, с оглед на което счита, че същата се явява незаконосъобразна, тъй като не знае на кой кредитор да изпълни. По тези съображения в жалбата се твърди, че цесията е незаконосъобразна, тъй като е извършена не по установения за това ред. Сочи, че с издаденото запорно съобщение от 18.01.2023г. са й отнети парични средства от банковата й сметка, които представляват несеквестируем доход от получени социални помощи за дърва за огрев. Твърди се също така, че съдебният изпълнител й е наложил запор върху минималната й работна заплата, която получава от работодателя си „В****“. На последно място счита, че е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия за срок от повече от две години, като последната му молба в от 02.06.2020г.

В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК взискателят - цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е депозирал писмен отговор по жалбата, в която е изразил становище, че същата е допустима, но неоснователна. Сочи, че по силата на договор за цесия от 13.07.2020г. предходния взискател и кредитор „Б****“ му е прехвърлил процесното вземане срещу длъжника, за 1 което е образувано изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности. Сочи, че видно от данните по делото длъжника е уведомен за цесията лично на 13.08.2020г. Позовавайки се на правилата на чл.429 от ГПК взискателят заявява, че с оглед извършената цесия и настъпилото с нея частно правоприемство, цесионерът има пълно основание да инициира извършване на изпълнителни действия. На следващо място излага несъгласие с възраженията на жалбоподателката за настъпила перемпция, с довод, че по делото няма период, надхвърлящ 2 години, през който да не са изисквани или извършвани изпълнителни действия съобразно ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.2/2013г. на ВКС. По отношение на оплакванията за насочване на изпълнението върху несеквестериум доход, взискателят сочи, че жалбоподателката не е посочила доказателства за произхода на средствата, които твърди, че са несеквестеруеми, а по отношение на заплатата й, която е под минималната за странатазапор не е наложен. По изложените в писмения си отговор съображения взискателят моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК ЧСИ Т.М. е представила мотиви във връзка с обжалваните изпълнителни действия, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 202080010400193 по описа на ЧСИ Т.М. рег. № **** с район на действие БОС против длъжника М. Й. И. е образувано по молба на взискателя Б****., Париж“, чрез „Б****,клон България“ входирана на 03.10.2019 г. за събиране на парично вземане въз основа на изпълнителен лист от 27.12.2018г., издаден по ч.гр.д. № 469/2018г. по описа на РС-Царево.

По искане на взискателя от 04.10.2019г. съдебният изпълнител е наложил 08.10.2019г. запор на банковите сметки на длъжника в „****“, а впоследствие в отговор на изпратеното до „***“ ЕАД запорно съобщение е постъпил отговор, че по блокираната сметка на длъжника постъпват средства от социални помощи, по отношение на които запорното съобщение не поражда действие, поради което тези средства ще бъдат оставени за разпореждане на длъжника.

По молба на взискателя от 05.06.2020г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му „Б****“, което е върнато с отбелязване, че лицето не работи там.

Впоследствие по делото са постъпили молби от 08.01.2021г. и от 17.03.2021г. , с които „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е уведомил съдебният изпълнител, че с договор за цесия от 13.07.2020г. вземането по издадения изпълнителен лист му е прехвърлено от предишния кредитор и първоначален взискател. Предвид това със същата молба цесионера е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, както и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника „*****“ АД. Към молбата е представен договора за цесия, в който длъжника фигурира под номер 786 с посочване на вида и размер на прехвърленото вземане към него.

Приложено е изпратено на 26.03.2021г. запорно съобщение до „*****“ АД.

Представено е платежно от 20.01.2022г., с което от сметката на длъжника в „***“ ЕАД е принудително събрана сумата от 293.24 лв., която е преведена по сметката на съдебния изпълнител.

С последваща молба от 13.01.2023г. взискателят-цесионер е поискал извършване на справка за съществуващи банкови сметки и сейфове, както и за регистрирани трудови договори - и при наличието на такива- налагане на запор върху сметките, респ. трудовите възнаграждения.

2

След извършени справка, съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника – „В**** ***** 1991“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение. В отговор работодателят е посочил, че получаваното от длъжника нетно трудово възнаграждение, изчислено съгласно чл. 446, ал. 2 е размер на 612.52 лв., и тъй като същото е под минималната за страната работна заплата няма законово основание за удръжка.

Видно от преводно нареждане на 23.01.2023г. от сметката на длъжника в „***“ по наложения запор е постъпила сумата от 395.94 лв., която е преведена по сметката на съдебния изпълнител.

С молба от 25.05.2023г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати настоящото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК.

С постановление от 25.05.2023г., връчено на длъжника на същата дата, съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвид липсата на настъпила перемпция.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице длъжник срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ, поради което е допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че що се касае до възраженията, че съдебният изпълнител е извършвал действия по изпълнението, за които длъжника не е бил уведомен до връчване на последното запорно съобщение от 18.01.2023г., тези доводи имат значение доколкото съдът поради тях намира, че срокът за подаване на жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е спазен, предвид липсата на данни длъжникът да е уведомен за насочване на изпълнение върху имущество, което той смята за несеквестируемо. По същество обаче същите са ирелевантни с оглед предмета на жалбата и обхвата на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, предвидени в чл. 435 от ГПК.

По отношение на останалите доводи, разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Що се касае до възраженията за настъпила перемпция:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В доктрината и съдебната практика, в т.ч. и в разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, а именно в двугодишен срок взискателя да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В случая, от данните по изпълнителното дело се установява, че изпълнителни действия са извършвани периодично, като запори върху вземания на длъжника са налагани през м. октомври 2019г. и 2020г., през м. март 2021г. и през м. януари 2023г. Освен това следва да се отбележи, че постъпвалите на 20.01.2022г. и на 23.01.2023г. принудително удържани суми от запора върху банковата сметка на длъжника в „***“ съгласно горепосоченото тълкувателно решение също представляват действия по изпълнението.

От гореизложената фактическа обстановка следва, че липсва период от две години, в рамките който взискателят да е бездействал и да не е предприел изпълнителни действия за принудително изпълнение на вземането си. Това означава, че не е налице настъпила 3 перемпция, водеща до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона на соченото от длъжника основание по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид горното съдът намира, че жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като правилно ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото поради перемпция.

По отношение на оплакванията за насочване на принудително изпълнение върху несеквестируеми вземания на длъжника:

Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно, като най-общо несеквестируемото имущество може да касае вещи или вземания.

В случая жалбодателката – длъжник твърди, че въз основа на запорно съобщение от 18.01.2023г. са й отнети парични средства от банковата й сметка, които представляват несеквестируем доход от получени социални помощи за дърва за огрев, както и и, че съдебният изпълнител й е наложил запор върху минималната й работна заплата, която получава от работодателя си „В****“ и която също е несеквестируем доход.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, което е под минималната работна заплата за страната е несеквестируемо и върху него не може да се насочва принудително изпълнение, с изключение на задължението за издръжка /чл.446, ал. 3 и ал. 4 от ГПК/.

Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощите и обезщетенията съгласно друг нормативен акт се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагана не запора.

В случая с оглед постъпилия отговор от работодателя на длъжника - „В****“ от 24.01.2023г., че няма да изпълни запора, тъй като длъжника получава трудово възнаграждение под минималния законов размер, както и с оглед информацията от „***“ ЕАД от 09.10.2019г., че по сметка на длъжника постъпват социални помощи, които суми ще останат на разложение на длъжника и няма да бъдат обхванати от запора, съдебният изпълнител съобразявайки се с несеквестируемостта на тези вземания не е предприел принудително изпълнение върху тях.