Решение № 1996 от 04.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА. П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120100625 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. И. П., против “СИЙ ЛАЙФ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.П.К., с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д.

№ *** г., а именно: сумата от 18 672.84 лв. - сборна главница за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2022 г., представляваща консумативни разходи за електроенергия, вода и кА.лизация и охрА. за ползването без правно основание от „СИЙ ЛАИФ“ ООД на собствените на “ПП-ИРИС 2001“ ЕООД, недвижими имоти, а именно склад № Ж, със застроена площ 526.80 кв.м. и склад № Е, с площ 336.80 кв.м., представляващи обособени площи за складови помещения в СГРАДА с идентификатор ***, цялата с площ от 2649 кв.м., построена в УПИ ***, в квартал 2, по ПУППРЗ на „***” - град Бургас, като сумата е сбор от 12 336.84 лв. - консумативни разходи за електроенергия, вода и кА.лизация, за периода от 01.11.2020 г. до 31.03.2022 г., по фактури № 1789/01.11.2020г. (за 1888.90 лева), № 1801/01.12.2020г. (за 700.64 лева), № 1814/01.01.2021г. (за 206.50 лева), № 1827/01.02.2021г. (за 252.97 лева), № 1840/01.03.2021г. (за 444.08 лева), № 1853/01.04.2021г. (за 529.09 лева), № 1868/01.05.2021г. (за 535.20 лева), № 1881/01.06.2021г. (за 630.18 лева), № 1

1893/01.07.2021г. (за 673.32 лева), № 1905/01.08.2021г. (за 748.34 лева), № 1911/01.09.2021г. (за 729.61 лева), № 1929/01.10.2021г. (за 823.38 лева), № 1941/01.11.2021г. (за 701.82 лева), № 1953/01.12.2021г. (за 1010.40 лева), № 1962/01.01.2022г. (за 739.12 лева), № 1977/01.02.2022г. (за 838.36 лева) и № 1989/01.03.2022г. (за 8 84.93 лева) и от 6 336 лв. - разходи за охрА. за периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2022 г. (по 264 лева за всеки месец), сумата от 2 288.82 лв. сборна мораторна лихва за забава върху сборната главница за периода от 10.11.2020 г. до 03.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сборната главница, начиная от подаване на заявлението –03.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3455/08.11.2022 г. по ч.гр.д. № *** г., а именно: сумата от 18 348 лв. – главница, представляваща обезщетение за ползване без основание на склад № Ж, с площ 526,80 кв. м. и склад № Е, с площ 336,80 кв. м., находящи се в сграда с идентификатор ***, построена в УПИ *** в кв. 2, по ПУП-ПРЗ на „***“ гр. Бургас за периода от 01.11.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 3 293,47 лв. - обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.12.2020 г. до 07.10.2022 г.

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцовото дружество твърди, че като наемодател е предоставило на ответниканаемател съгласно сключен между тях договор за наем от 27.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите процесните склад № Ж и склад № Е срещу задължението за заплащане на месечна наемна цена в общ размер за двата склад от 5 241. 60 лв. с ДДС, платима до 10-то число на текущия месец. Поради неизпълнение на задълженията за плащане в срок на уговорената наемна цена и консумативните разходи, с нотариална покА. наемодателят прекратил наемния договор, считано от 01.11.2020 г., като със същата бил отправен срок за предаване на обектите до 30.11.2020 г. и плащане на дължимите суми. Ответникът не изпълнил покА.та, поради което и било заведено дело за предаване държането на складовете, по което исковете били уважени, но имало поставено спиране на изпълнението в производството по ч.к.т.д. № *** г. на ТК на ВКС. Предвид продължаващото ползване без правно основание на процесните складове се търси плащането на сумите, чието установяване се претендира в настоящото производство.

Правното основание на предявените искове е чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. На първо място се изразява становище за недопустим на исковете, тъй като исковата претенция била преждевременно заявена при липсата на правен интерес, тъй като нямало влязло в 2 сила решение по спора по чл. 233 от ЗЗД за предаване на обектите. Така наведените доводи не се споделят от съда, тъй като предмет на настоящото производство са установителни искове за парични вземания по чл. 422 от ГПК срещу заповеди по чл.

410 от ГПК, по който длъжникът – ответник е депозирал възражения, при което за ищецът-кредитор действително е налице правен интерес от воденето на исковете. Не се споделят и доводите за недопустимо процесуално обединяване, тъй като е налице взаимна връзка между делата и е удачно разглеждането в едно съдебно исковото производството. В тази връзка следва да се отбележи, че дори съгласно чл. 213 от ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на стрА.та на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че всяка от така съединените претенции е с цена на иска под 25 000 лв. т.е. е родово подсъдна на районен съд. По същество с горните мотиви се моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание процесуалния представител на дружеството излага, че исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като остА.ли недоказани.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната стрА. по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

С цитираните по-горе заповедни за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищеца търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражения срещу заповедите, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да се предявят искове за установяване на вземанията по заповедите, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителните искове по настоящето производство.

По делото между страните няма спор, че са сключили приложения към исковата молба договор за наем от 27.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите и анексите към него от 01.07.2018 г., съгласно които ищецът, в качеството му на наемодател, е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване собствените си складове № Ж със застроена площ от 526. 80 кв.м. и склад № Е със застроена площ от 336. 80 кв.м. – обща квадратура на наетите площи от 873. 60 кв.м., находящи се в УПИ *** в кв. 2, по ПУП-ПРЗ на „***“ гр. Бургас, административен адрес: ***, поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, срещу задължението за заплащане на месечен наем от 4 368 лв. без ДДС, платими до 10-то число за текущия месец.

Договорът е сключен за срок от десет години. С чл. 4, б. „б“ от договора наемателят се 3 е задължил да заплаща за своя сметка всички консумативни разходи /ток, вода и кА.лизация, охрА., ползване на паркомясто за нощуване на МПС, ползване на открита складова площ и т.н., а с б. „в“ да заплаща и месечно такса за охрА. и контрол на входа на целия УПИ на стойност преизчислена на база на площта на наетия имот – 110 лв. на месец без ДДС за склад Ж, както и 110 лв. без ДДС да склад Е /чл. 4, б. „а“ от анекса/ или общо за двата склада от 220 лв. без ДДС/264 лв. с ДДС, като при повишаване на разходите за охрА. и контрол наемателят се заплаща припадащата се част от стойността на услугата.

С нотариална покА. от 28.10.2020 г. ищцовото дружество е прекратило едностранно договора, поради неизпълнение на задължението на ответника за заплащането на уговорената наемна цена, от септември 2020 г., ведно с изразходените консумативни разходи, позовавайки се на чл. 9, т. 4 във връзка с чл. 4, б. „а“ от договора и анекса, който предвижда възможност за наемодателя да прекрати договора едностранно без предизвестие, в случай, че наемателят наруши чл. 4 т.е. задължението си да заплаща в срок уговорената наема цена и консумативни разходи. С покА.та е даден срок за освобождаване на наетите складове в срок до 30.11.2020 г., като е посочено, че след тази дата, в случай че помещенията не бъдат освободени, ще се дължи обезщетение в размер на уговорения наем. Същата е връчена на ответното дружество по реда на чл. 50 от ГПК на 16.12.2020 г. на адреса на управление на дружеството към този момент в ***. Така или иначе покА.та е приложена към исковата молба и е била връчена лично на ответника при получаването й от неговия пълномощник на 17.02.2023 г. Всъщност дружеството е наясно със същата и във връзка с воденото дело за опразване на нает имот – гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Твърденията на ищеца, че наетите обекти са остА.ли неосвободени се потвърждават от процесуалния представител на ответното дружество, който в съдебно заседание на 18.05.2023 г. е заявил, че не оспорва факта, че процесните складове са използвани, но се твърди, че токът, водата и охрА.та се били преустановени и де факто дружеството не е било в състояние да ги ползва съобразно реалното им и договорено предназначение. Не ангажира допуснатите му по делото доказателства за установяване на тези си твърдения.

Твърденията на ищеца, че наетите обекти са остА.ли неосвободени и в тях има вода, ток и т.н. и продължават да се ползват от ищеца се подкрепят от ангажираните по делото гласни доказателства. Свидетелят Г.Г. – изпълняващ длъжността директор по сигурността във фирмата, охраняваща базата на ищцовото дружество, е запознат с обстоятелството, че ответното дружество ползва в базата склад Ж или няколко склада, като не е наясно с точния им брой, тъй като някой от наемателите ги обединявали, но е категоричен, че дружеството обработва морски дарове – миди, рапани и други 4 подобни. Мисли, че ползват помещение от 2018 г. и е категоричен, че ползването продължава и към настоящия момент /с.з. на 06.07.2023 г./ Не е установил да са прекратявали ползването, тъй като непрекъснато виждал техни автомобили. Не му е известно те да са имали някакви проблеми с ел.захранването и водоснабдяването на склада, или пък техни работници да са имали проблеми с достъпа до склада.

ОсъществявА.та от тях охранителна дейност в осъществяване на контролнопропускателен режим и охрА. на базата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като изходящи от лице, което е незаинтересовано от изхода на спора, което поради упражнявА.та от него професия е с преки и непосредствени наблюдения над ищцовата база, в частност и относно ползването на склад/складове от стрА. на ответника.

Потвърждение на ищцовите твърдения са и представените фактури, издадени от „***“ ЕАД, от доставчика на ел. енергия „***“ ЕООД и от фирмата, осъществяваща охрА. “***„ ООД, от които се установява не само, че процесната база е имала ток и вода, както и какви са съответните изразходени количества в периода на претенцията, като същите не са оспорени от ответника.

Така и от заключението на вещото лице по изпълнената съдебна експертиза, което съдът изцяло кредитира като изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, се установява, че приложените към исковата молба 17 броя фактури, а именно тези относно консумативни разходи за електроенергия, вода и кА.лизация, за периода от 01.11.2020 г. до 31.03.2022 г., а именно: фактури № 1789/01.11.2020 г. (за 1888.90 лева), № 1801/01.12.2020г. (за 700.64 лева), № 1814/01.01.2021г. (за 206.50 лева), № 1827/01.02.2021г. (за 252.97 лева), № 1840/01.03.2021г. (за 444.08 лева), № 1853/01.04.2021г. (за 529.09 лева), № 1868/01.05.2021г. (за 535.20 лева), № 1881/01.06.2021г. (за 630.18 лева), № 1893/01.07.2021г. (за 673.32 лева), № 1905/01.08.2021г. (за 748.34 лева), № 1911/01.09.2021г. (за 729.61 лева), № 1929/01.10.2021г. (за 823.38 лева), № 1941/01.11.2021г. (за 701.82 лева), № 1953/01.12.2021г. (за 1010.40 лева), № 1962/01.01.2022г. (за 739.12 лева), № 1977/01.02.2022г. (за 838.36 лева) и № 1989/01.03.2022г. (за 8 84.93 лева), издадени от ищцовото дружество, отразяват консумацията от електромери и водомери, по които задължено лице е ищецът, който след това ги е префактурирал на ответното дружество спрямо показанията на подотчетните измервателни уреди, чиито изразходени количества в стойностното изражение са посочени във фактурите по съответните периода на консумация. В табличен вид вещото лице е посочило и дължимите лихви. Експертът сочи също така, че фактурите не са осчетоводени от стрА. на ответника. Средният пазарен наем за ползваните складове Ж и Е в периода от 01.11.2020 г. до 31.03.2021 г. вещото лице определя в размер на 4 664 лв. месечно, съобразно подробно изложените мотиви в 5 констативната част на заключението си.